Надал: Оттеглянето не ме плаши, имам хубав живот извън тениса

Надал: Оттеглянето не ме плаши, имам хубав живот извън тениса

На 11 септември 2021 г. Рафаел Надал публикува снимка в социалните мрежи, на която испанският тенисист е с патерици и бинтован крак. От текста към публикацията стана ясно, че той е претърпял хирургическа интервенция в клиника в Барселона, след която ще му се наложи да преустанови тренировки за няколко седмици.

Със сигурност не са били никак много хората, които са очаквали, че само 141 дни по-късно Матадора ще спечели своята втора титла на Australian Open и общо 21-ва от Големия шлем.

Миналото лято Надал разкри, че от началото на кариерата си страда от „Синдром на Мюлер-Вайс“ – хронично дегенеративно заболяване, при което тарзалната кост на стъпалото постепенно се износва и „умира“. След днешната си фотосесия с трофея „Норман Брукс“ световният №5 даде интервю за испанското издание Diario AS, в което разкри как е успял да се възстанови след като пропусна последните няколко месеца от миналия сезон и по какъв начин се е подготвил за 2022 г.

– В средата на ноември допускаше ли, че би могъл да спечелиш Australian Open 2022?

– Не, по никакъв начин. Мислех, че ще ми бъде трудно не само да печеля титли, а изобщо да играя отново. Имаше период, в който почти бях изгубил надежда, тъй като се трудех неуморно и спазвах стриктно лекарските указания, но без никакви осезаеми резултати. Със семейството ми започнахме да обмисляме други, най-различни методи за лечение. Просто не виждах път напред. След това обаче нещата постепенно се подобриха и лечението започна да дава резултат. Бяхме съвсем наясно, че за заболяването ми няма лечение, но поне можехме да потърсим начин да играя, чувствайки възможно най-малко болка. През трите седмици в Мелбърн това се случи и наистина се чувствах невероятно.

– Обмисляше ли евентуално прекратяване на кариерата си?

– Не, не съм, защото не желаеш да мислиш за това, когато все още смяташ, че имаш какво да дадеш на спорта и можеш да си конкурентноспособен. Имаше вероятност да не мога да играя на нивото, на което го правя от толкова много години, но цялостното ми оттегляне от тениса никога не е било вариант. Въпреки това обаче ми е ясно, че все пак ще дойде ден, в който ще се наложи да спра завинаги. Оттеглянето обаче не ме плаши, тъй като имам много хубав живот извън тениса.

– Кога осъзна, че ще успееш да се завърнеш?

– След операцията нещата не се развиха по начина, по който се надявахме, и възстановяването ми отне повече време от предвиденото. Започнахме да търсим други, най-различни методи за лечение. Около два месеца по-късно за пръв път отбелязах значителен прогрес, който ми позволи отново да започна да тренирам. Започнах да виждам светлината в края на тунела, ако мога така да се изразя. Имаше добри и лоши дни, но малко по малко добрите дни започнаха да стават повече. Отново започнах да се чувствам жив и тренирах все по-често, макар и с помощта на обезболяващи лекарства. Фактът, че успях да взема участие на турнира в Абу Даби, означаваше много за мен. След това обаче се заразих с Covid-19, което беше голяма крачка назад в подготовката ми.

– Как се чувстваше по време на първите тренировки след операцията?

– Тренирах в Майорка и бих казал, че като цяло се чувствах добре. Не можех да се движа много, но усещах добре топката. От чисто игрова гледна точка нещата изглеждаха добре, но ми беше трудно да преценя какви натоварвания и динамика ще мога да понеса. Когато пристигнах в Мелбърн след 10 дни карантина, се представях много по-добре в тренировките, отколкото в мачовете, макар да спечелих ATP 250 турнира. Имах възможност да тренирам с някои от най-добрите играчи в света и нивото ми не бе никак лошо, което беше доста обнадеждаващо. Не бях забравил как се играе тенис, но в същото време осъзнавах, че в реална игрова ситуация ще ми бъде много по-трудно. Всичко тръгна от тренировките. Представянето ми в тях ми даде основания да дочакам с оптимизъм Australian Open.

– Как успя да съхраниш борбения си дух и да не загубиш вяра в тези толкова трудни за теб няколко месеца?

– Като цяло съм доста спокоен човек, а освен това имам доста ангажименти извън тениса, които ангажират вниманието ми. Когато се върнах от Торонто, заминах на почивка в Сардиния за около седмица. Това ми се отрази много добре. В същото време непрестанно търсехме начин да се завърна на корта. Бих казал, че съм оптимист и затова непрестанно вярвах, че колкото и зле да изглежда положението, в един момент нещата ще започнат да се променят към по-добро. Преминавал съм през такива периоди доста пъти в хода на кариерата си, макар че този път ми отнем много повече време от очакваното.

– В интернет има доста популярен колаж, на който си изобразен с патериците след операцията от едната страна и с купата от Australian Open от другата. Как се почувства, когато го видя за пръв път?

– Разбирам сравнението, но за мен това изобщо не е такова невероятно постижение, за колкото го смятат повечето хора. Ако можех да тренирам един месец след операцията, това вече наистина щепе да е невероятно, но като цяло подготовката ми за Australian Open със сигурност не бе най-добрата възможна. Това, което аз смятам за невероятно, е че след първата снимка имаше дълъг период, в който бях без патерици, но в същото време не можех да тренирам кой знае колко.

– Какво си мислеше по време на последното разиграване във финала?

– Мислех как да го спечеля. Бях загубил предишния си сервис гейм, което ме поразклати, а освен това бях на корта от няколко часа. Просто се опитвах да остана съсредоточен и да играя агресивно, но без да правя грешки. Само това мислех. Просто се опитвах да взема правилното решение.

– Това ли беше най-голямото предизвикателство, пред което си се изправял в кариерата си?

– Не знам. Ако погледна на нещата в перспектива, мисля, че в много отношения тази титла е най-важната в кариерата ми. Като вземем предвид, че бях извън игра за няколко месеца и не можех да тренирам много, както и че съм на 35 години, което определено не е като да си на 25. Има много фактори, които правят тази титла толкова изненадваща и неочаквана.

– Много хора се наслаждават на тениса заради теб, Федерер и Джокович. Какво смяташ, че ще се случи, когато нито един от вас вече не е в тура?

– С тениса винаги се случва това, което се случва и с живота – продължава напред и не чака никого. Нито един играч не е по-важен от спорта – нито аз, нито Федерер, нито Джокович, нито звездите в женския тенис. Никой. Всяка година ще има четири „мейджъра“, девет Мастърса и още много други турнири. Това ще бъде ситуацията независимо дали ние тримата сме в тура или не. Мисля, че след като се оттеглим, тенисът ще бъде в добри ръце. Ясно е, че последните 20 години бяха невероятна епоха за нашия спорт. Аз, Роджър и Новак постигнахме невероятни неща, които много трудно ше бъдат повторени, но тенисът ще продължи да е интересен и без нас и след време ще се появят нови шампиони.


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH