Рафаел Надал заяви пред испанския сайт Metrolibre, че не се чувства непобедим на Ролан Гарос. Левичарят от Майорка спечели последните четири издания на Откритото първенство на Франция, а тази година ще опита да вдигне „Купата на мускетарите“ за 14-и път в кариерата си. Като поредното доказателство за това, че испанецът е безспорният крал на Ролан Гарос, вчера бе официално открита неговата статуя в комплекса на турнира.
Въпреки всички тези успехи обаче, Надал не смята, че е невъзможно да бъде победен в Париж. Той заяви, че няма тенисист, който да е неуязвим на който е да е турнир и сподели какви са очакванията му за започващия в неделя Ролан Гарос. Носителят на 20 титли от Големия шлем, който вчера проведе тренировка с Григор Димитров, си припомни и първото си участие в турнира и коментира предложението мачовете на „мейджър“ турнирите да бъдат съкратени до формат 2 от 3 сета.
– Да бъдете победен на клей изглежда невъзможна задача. Какво трябва да направят вашите опоненти – да измислят нов стил на игра, да се придържат към своя или просто да чакат кариерата Ви да приключи?
– Иска ми се да е последното (смее се). За съжаление ситуацията не е такава. Никой не е непобедим, независимо за кой играч и турнир става въпрос. Това важи и за мен. Такава е реалността. Тази година загубих в Монте Карло, както и в Мадрид. Надявам се на Ролан Гарос това да не се случи. Вече имам изграден тактически план, но няма да го разкрия. Не мисля за това какво биха могли да направят опонентите, за да ме победят. Концентирран съм върху това какво трябва да направя аз, за да не загубя.
– На тазгодишния Ролан Гарос можете да спечелите 14-а титла в турнира, която ще ви превърне в рекордьор по трофеи от Големия шлем. Тази мисъл разсейва ли Ви или Ви мотивира още повече?
– Току-що пристигнах в Париж и в момента мисля само за тренировките. Искам да свикна с кортовете, за да мога да се чувствам възможно най-комфортно, когато турнирът започне. След това ще видим какво ще се случи. Както винаги, целта ми на този турнир е да спечеля титлата, но за да постигна това трябва да се трудя непрестанно, ден след ден.
– По време на турнира ще навършите 35 години, но въпреки това сте основният фаворит за титлата. Можехте ли да си представите нещо подобно преди 10 години?
– Не, изобщо. Ако ме бяхте попитали преди 2 години, може би щях да кажа „Да“, но преди десет – в никакъв случай. Тогава имах много проблеми от физическо естество и изглеждаше невероятно кариерата ми да бъде толкова дълга, колкото е сега. Въпреки всичко обаче, успях да се възстановя от тежките травми и да запазя страстта си към играта. Сега отново съм на Ролан Гарос и съм пределно мотивиран, тъй като това място е много специално за мен. Няма значение дали съм фаворит или не. Единственото, което има значение, е да бъда на 100% и да дам всичко от себе си, защото в противен случай няма как да триумфираш в подобен турнир.
– Има ли някоя от 13-те ви титли на Ролан Гарос, която е по-специална от останалите?
– Много е трудно да отлича някоя от тях, тъй като всички те са много важни за мен. Всяка една от тези титли има различно значение, защото е постигната в определен момент от кариерата ми – първата ми титла от Големия шлем, титла, която съм спечелил след като съм се завърнал след тежка контузия, с друга съм триумфирал, след като съм загубил предходната година, след това десетата в турнира, а миналата година бе онази, с която изравних рекорда на Федерер. Не мога да отлича някоя, тъй като всяка от тях има специална сантиментална стойност.
– Кои са най-хубавите и най-лошите Ви спомени от турнира?
– Най-лошите определено са загубата от Сьодерлинг през 2009 г. и контузията в китката, заради която трябваше да се оттегля през 2016 г. За най-хубавите ми е по-трудно да кажа, тъй като съм изживял десетки невероятни моменти в Париж.
– Имате ли любими места в комплекса на Ролан Гарос?
– Много ми харесват съблекалните. Винаги се чувствам много комфортно там, особено преди мач. Да бъда отново на места, на които съм бил толкова много пъти през годините, винаги ми дава чувство на сигурност.
– Първото Ви участие на Откритото първенство на Франция бе през далечната 2005 г. Какво си спомняте от онзи турнир?
– Първото, което си спомням и, което учудва много хора, е, че всъщност играх по-добре в Монте Карло и Рим, отколкото в Париж. Това е моето усещане. На Ролан Гарос е по-трудно да се отпуснеш, тъй като кортът е по-голям и играчите изпитват повече напрежение заради нивото на турнира. Аз обаче се чувствах добре, тъй като още тогава бях свикнал да играя на клей и се чувствах много уверен на тази настилка. Винаги ми е било много приятно да съм тук.
– Настилката на Ролан Гарос има ли някакви характерни особености?
– Да, разбира се. Настилките са различни на всеки турнир и всяка от тях притежава специфични характеристики. Клеят в Рим е различен от този в Барселона, например, докато този в Монте Карло доста наподобява настилката, която използват на Ролан Гарос. Климатът и големината на корта също имат значение.
– Вчера бе официално открита Вашата статуя в комплекса на Ролан Гарос. Чувствате ли се странно да Ви бъде оказана подобна чест, докато все още играете?
– Не бих казал, че се чувствам странно. Вярно е, че постиженията ми в Париж са нещо много специално, макар да не обичам да се хваля с това. Оценявам жеста на френската федерация и разбирам, че той е в резултат на това, че съм постигнал нещо, което хората трудно можеха да си представят преди няколко години.
– Какво мислите за предложението мачовете на турнирите от Големия шлем да бъдат съкратени до 2 от 3 сета?
– Не знам. Вече съм твърде стар, за да мисля за такива неща (смее се). Следавщото поколение трябва да се тревожи за това. Според мен играчите не притежаваме необходимата експертиза, за да изказваме мнение по подобни въпроси. Феновете и организаторите трябва да решат дали подобно решение би се отразило положително на глобалната популярност на тениса. Играчите трябва просто да играем. Има други хора, които по-добре от нас могат да преценят какво е най-добро за бъдещето на спорта.
– Кои бяха любимите Ви тенисисти като дете?
– Карлос Моя, Хуан Карлос Фереро, Андре Агаси, Пийт Сампрас и Борис Бекер. Постоянно гледах тенис по телевизията и имаше много играчи, които ми харесваха.
TennisKafe.com