Тони Надал заяви, че за неговият племенник Рафаел става все по-трудно да печели Ролан Гарос с всяка изминала година, но въпреки това той е основният фаворит за трофея и през този сезон. Бившият треньор на Матадора даде интервю за швейцарската информационна агенция SRF, в което коментира очакванията си за бъдещето на тениса след епохата на „Големите трима“ и сподели как би реагирал, ако Роджър Федерер му предложи да стане негов треньор.
– Какво е чувството отново да се завърнете в Париж като треньор?
– Всяко мое идване в Париж е специално за мен и винаги ми е много приятно да бъда тук. Разбира се, тази година е по-различно. Досега бях с Рафа, а сега пристигнах с Феликс Оже-Алиасим.
– Трудно ли взехте решението да започнете да тренирате друг играч, след като бяхте заедно с Рафа в продължение на толкова много години?
– Съвсем доскоро дори не си бях помислял да тренирам друг играч освен Рафа. Връзката ми с него винаги е била много специална. Бях негов треньор откакто той навърши 3 или 4 години. На първо място обаче той винаги е бил мой племенник. Това имаше своите предимства, тъй като го познавах много добре като човек и знаех кое е най-доброто за него и каква е границата на възможностите му във всеки един момент. Това няма как да се случи с друг играч, но въпреки това съм много щастлив да работя с Феликс. Той е страхотен и притежава огромен потенциал.
– Ако Роджър Федерер, а не Оже-Алиасим, беше дошъл в академията Ви и Ви беше казал „Тони, имам нужда от помощта ти“, какво щяхте да му отговорите?
– Роджър никога не би дошъл при мен. На него не му трябва помощ от никого. Едно обаче трябва да е ясно: за всеки треньор би било сбъдната мечта да работи с Федерер. Той е един от най-добрите играчи в историята, може би дори най-добрият. Определено няма нужда от моята помощ (смее се).
– Изненадан ли сте, че той ще участва на Ролан Гарос?
– Не. Наясно съм каква любов изпитва Роджър към тениса. Най-добрите играчи винаги искат да играят на най-големите турнири, това е ясно. Той е наясно, че ще има много по-големи шансове на Уимбълдън, но трябва да натрупа игрова практика, тъй като почти не е играл през последната година.
– Джокович, Надал и Федерер са в една половина в схемата. Мислите ли, че Рафа трябваше да бъде поставен по-високо, имайки предвид успехите му в турнира?
– Правилата са такива, каквито са. Ако прецедурата на Ролан Гарос беше като тази на Уимбълдън, Рафа щеше да е №1. И двата типа правила имат своята солидна логика. Никой от тях не е правилен или грешен.
– През годините много журналисти и експерти твърдяха, че кариерата на Надал няма да бъде много дълга заради огромното натоварване върху тялото му. Той обаче ще навърши 35 години само след няколко дни и въпреки това продължава да играе на най-високо ниво. Това изненадва ли Ви?
– Спомням си едно такова изказване преди много, много години. Един бивш тенисист заяви, че според него кариерата на Рафа ще бъде доста кратка. Попитаха ме как ще коментирам това и аз казах единствено „Надявам се, че греши“. Рафаел е един от най-добрите играчи в света от 2005 г. насам. Това са 16 години. Той отдавна вече няма нужда да доказва нищо на никого.
– Изненадан ли сте, че „Големите трима“ продължават да доминират в мъжкия тенис дори на тази възраст?
– Не, изобщо. Мисля, че основната причина те да продължават да бъдат толкова добри, е че всеки от тях иска да завърши кариерата си като рекордьор по титли от Големия шлем. Този стремеж им помага все още да печелят повечето турнири, в които участват. Тази мотивация е ключова за тях. Без нея щяха отдавна да са се оттеглили. Роджър например твърди, че не е сред фаворитите, но съм сигурен, че шампион като него нямаше да се завърне, ако не вярваше, че все още е в състояние да се бори за най-големите трофеи.
– Как си представяте тениса след Федерер, Надал и Джокович?
– Преди „Големите трима“ имахме Бьорн Борг, Джон Макенроу и Джими Конърс. След това дойдоха Пийт Сампрас, Андре Агаси, Иван Лендъл и Борис Бекер. Това, което искам да кажа е, че съм сигурен, че след ерата на Роджър, Рафа и Новак също ще има добри играчи. Въпреки това обаче ще бъде трудно настоящата епоха в тениса да бъде надмината. Борг, Конърс и Макенроу спечелиха общо 26 титли от Големия шлем, а „Големите трима“ имат 58 – над два пъти повече. За играчите през следващите години ще бъде много трудно да подобрят това постижение.
– Рафаел Надал би могъл да спечели Ролан Гарос за 14-и път. Как бихте коментирали това?
– Просто невероятно. Не намирам друга дума. Израснах, слушайки за рекорда на Бьорн Борг. Той спечели Ролан Гарос 6 пъти, което по онова време беше извънземно постижение. Да спечели 13 титли в Париж е, ще го повторя отново, неверятно. Това означава, че 13 пъти си победил най-добрите играчи в света. Това е при положение, че той също е човек и на него също може да му се случи да има лош ден на корта или да е получил някаква лека травма. Да спечелиш турнир от Големия шлем толкова много пъти е, досещате се, невероятно.
– Какви според Вас са шансовете му тази година?
– Рафа остарява, така че с всеки следващ сезон нещата стават все по-трудни за него. Той обаче изигра три много силни мача в Рим и спечелената титла със сигурност ще го зареди с огромна доза самочувствие. Мисля, че шансовете му са много добри. Всичко е в нашите ръце. Извинете, по навик. Исках да кажа, че всичко е в неговите ръце (смее се).
TennisKafe.com
