Андрей Рубльов коментира една от най-наболелите теми в мъжкия тенис – забраната за руските тенисисти да участват на Уимбълдън. Тя бе наложена от Lawn Tennis Association след инвазията в Украйна, но е много вероятно да продължи и през следващите сезон въпреки санкциите, които британската федерация понесе от ATP и WTA. В интервю за Claytenis.com Рубльов разкри, че на специално организирана среща руските играчи са уверили хората от LTA, че не подкрепят войната, но те не са искали да ги чуят.
– Андрей, какви бяха позитивните и негативните последствия за теб след като публично осъди войната в Украйна?
– Просто е – за мен най-лесният начин да направя изявление и да заявя позицията си е това, което правя на корта. Това е единствената платформа, от която бих могъл да покажа колко е важно да бъдеш скромен, добър и образован, за да можеш да се бориш за създаването на по-добър свят. Опитвам се да използвам тази платформа по позитивен начин. Също така е важно феновете да виждат, че се държа естествено, тъй като ако правиш подобни неща прекалено често, ще изглежда превзето и престорено. Трябва да намираш правилния момент.
– Ако можеше да се срещнеш с някой от руските лидери, отговорни за войната, какво би му казал?
– Трудно е да си представя какво бих направил в подобна ситуация, защото не живея в тази среда. Тези хора никога не биха разговаряли с мен лице в лице. Има много неща, които никой освен тях не знае. Най-важното, а и най-болезненото в случая е, че обикновените хора страдат и плащат цената за грешките на водачите си. Хората трябва да се наслаждават на живота, а не да им се налага да минават през такива неща.
– В свое интервю майка ти заяви, че медиите са започнали да те тормозят заради случващото се в Украйна. Смяташ ли, че това наистина е така?
– Опитвам се да гледам на нещата не от моята перспектива, а от тази на хората, които страдат. Аз нямам право да се оплаквам, тъй като живея хубав живот – има възможността да пътувам, да играя тенис и да се наслаждавам на нещата, които имам. Предвид факта, че има много хора, които се страхуват за живота си и се опитват да оцелеят, би било неправилно да казвам, че се чувствам тормозен. Да, минах през трудни моменти, но не мога да се сравнявам с жертвите от войната.
– Каква е позицията ти относно отношението на Уимбълдън към руските тенисисти?
– По-рано през годината беше организирана среща с директорите на всички турнири от Големия шлем, както и хора от ръководството на ATP. Хубаво е, че ATP са настроени позитивно към нас и се опитват да ни помогнат. С останалите руски и белоруски тенисисти изразихме искреното си мнение и направихме множество предложения как ситуацията може да се подобри, защото ако не ни допуснат за втора поредна година, всичко ще си остане същото и това няма да е добре за тениса. Предложихме им да помогнем по всеки възможен начин, за да покажем, че тенисът е по-голям от политиката?
– Да разбираме ли, че искате да играте на Уимбълдън?
– Да, естествено. Направихме много предложения, но тях не ги интересува. Нямат никакво желание да помогнат. Правителството на Великобритания показа, че за тях политиката е по-важна от мира. Бихме могли да покажем, че политиката не може да раздели света на спорта. Би било добро начало. Знам, че ще е трудно, защото спортът винаги е бил използван за политически манипулации, но трябва да опитаме.
– Преди известно време сподели в интервю, че голямата ти слабост на корта е психиката. Какви усилия полагаш, за да промениш това?
– Медитация, специални упражнения, такива неща. Правя всичко възможно. Винаги анализирам внимателно представянето си на корта и знам, че е необходимо да приема и усъвършенствам нещата, които не правя добре. В такива ситуации първата стъпка е да приемеш, че вината е само твоя. Много хора обичат да сочат с пръст и да си търсят оправдания, но аз не съм сред тях.
– Как стигна до заключението, че трябва да работиш върху психиката си?
– Защото знам що за човек съм и познавам характера си. Аз съм много емоционален и когато се занимавам с нещо, което е важно за мен, винаги приемам нещата лично. Очевидно е, че тенисът е много важен за мен. Приемам всеки мач и дори всяка точка лично и емоционално. Това се случва от много години и затова ми е ясно, че прогресът ми в това отношение няма да бъде бърз и лесен.
– Какво мислиш за настоящия формат на Купа „Дейвис“?
– Някои неща ми харесват, а други – не. Може би е добре, че мачовете отнемат по-малко време. Спомням си, че в началото на кариерата ми губех по две седмици за всеки мач от турнира, тъй като пътувахме много. Тогава бях на 160-о или 170-о място в ранглистата и вместа да играя в ATP и да трупам точки, аз бях в националния отбор. Имаше моменти, когато губех по 30 позиции за тези две седмици и след това трябваше да започвам от начало. Турнирът определено не ми помагаше в това отношение. В същото време обаче мачовете на разменено гостуване ми харесваха, тъй като някои страни наистина обичат тениса и публиката е невероятна.
– Какви промени би направил, ако имаше тази власт?
– Според мен трябва да е нещо като Световно първенство и да се провежда веднъж на две или четири години. Така победата би била много по-специална, защото сега приключваш турнира в края на ноември и през февруари трябва да играеш отново. Лично за мен това отне част от удоволствието. Мисля, че е по-добре да се изчака известно време, за да могат играчите да се насладят на момента.
