Ноември е студен и ветровит, както често се случва на Френската Ривиера. Температурата навън е едва 4 градуса, а климатичните условия карат човека, седящ в кафенето в академията на Патрик Муратоглу, да продължава да носи якето си. Този човек не е кой да е, а световният №7 Даниил Медведев. До него седят неговите най-близки хора в света на тениса – треньорът Жил Сервара и физиотерапевтът Ерик Ернандес, с които руснакът води оживен разговор.
Няколко седмици след като напусна ядосан и огорчен Финалите на ATP, руснакът и неговият наставник дадохда доста дълго и интересно интервю за Tennis Majors, в което правят равносметка на изминалия сезон и поставят цели за предстоящия.
„Даниил, трябва ми информация. Какво мислиш за Финалите“ – пита френският специалист. „Съвсем просто е – издъних се. Два пъти сервирах за мача…“ – отговаря миналогодишният шампион на US Open. „Да, но помниш ли как точно се издъни? Ще ти споделя своите наблюдения, а ти ще ми кажеш дали си съгласен“.
След това Сервара започва да практикува любимия си спорт след тениса и бокса – лова на информация. Това е много важна стъпка преди той и Медведев да започнат своята шеста предсезонна подготовка. В първия подобен случай 21-годишния руснак е №65 в света. Макар да се съмнява, че ще успее да се изкачи по-нагоре от 30-о място, той решава да поеме риск и да назначи за свой треньор 36-годишния тогава Жил Сервара, който има опит основно на ниво Фючърс.
Тогавашната есен в Кан е много по-топла, отколкото тазгодишната в Ница. И двамата помнят онази тренировка сякаш е била вчера. Френския специалист е третият, с който Медведев работи в Elite Tennis Center след Жулиен Жанпиер и монегаскът Жан-Рене Лиснар, който четири години по-рано е основал академията заедно със Сервара.
„Не ми беше лесно да го попитам, тъй като не знаех как ще реагира. По онова време вече бях започнал да израствам като мъж и да вземам собствени решения. Преди това не носех достатъчно отговорност за действията си. Винаги някой решаваше вместо мен: родителите, треньорите или учителите ми. На онази тренировка бяхме само двамата с Жил. Попитах го дали иска да работи с мен и да пътуваме заедно възможно най-често следващата година, за да видим дали ще се получи“.
Определено се получава. През 2018 г. Медведев завършва сезона като №16 в света. Преди това обаче е трябвало да бъдат изпълнени две много важни условия: Сервара да се съгласи, а партньорът му от ETC също да няма нищо против.
Французинът споделя, че е бил много изненада от предложението, но въпреки това не му е било необходимо много време, за да го обмисли. „Спомням си, че в онзи ден Даниил ми разказваше за личния си живот и най-вече за срещата си с жената, която впоследствие стана негова съпруга. Тогава изведнъж ми каза „Жил, бих искал да знаеш че не искам да работя съвместно с теб и Жан-Рене, а ти да си единственият ми треньор, стига да приемеш“. Веднага си помислих, че това би било страхотно. Даниил може и да се е притеснявал дали ще приема, но аз бях готов да се възползвам от тази възможност независимо от всичко“.
„Дори при това положение обаче заявих на Даниил, че трябва да говори с Жан-Рене и то възможно най-скоро. Направи го още същия ден, когато тримата седнахме заедно на обяд. Жан-Рене прие, без да покаже кой знае каква емоция. Така започна всичко“.
В този момент едва ли някой от тях е предполагал до какви висини ще достигне новият тандем. По-малко от две години по-късно Медведев се изправя срещу Рафаел Надал на финала на US Open.
От едната страна на мрежата е млад руснак, в когото малко хора вярват въпреки проблясъците на гениалност. Висок, но с колеблив сервис, избухлив характер и техника, която няма да намерите в нито един учебник по тенис. Заедно с него е треньор, който никога преди това не е работил в ATP Тура и който сякаш сам не вярва, че е възможно да изведе играч до титла от Големия шлем.
Сервара си спомня с усмивка за първата си тренировка с Медведев през 2014. „Имахме уговорка за 14:00, но не виждах на корта никой, който да изглежда като 18-годишният №13 в юношеската ранглиста. След това реших, че може да става дума за онзи нахакан младеж, който често идваше в клуба с баща си. Оказа се, че наистина е той. Напълно е възможно в онзи ден той също да си е помислил, че изобщо не приличам на треньор“.
„Системата в Кан позволяваше на играчите да си избират треньори. Даниил имаше двама други наставници, преди да започне да работи с мен. Той искаше треньор, който има опит в Тура. Бяха разочарован, но го разбирах. Харесва ми моят метод на работа, но той не е лесен, тъй като трябва да оказваш сериозно влияние върху играча далеч отвърд резултатите. В противен случаи младите играчи могат бързо да започнат да се питат за какво си им изобщо“.
В случая обаче обратното се оказва вярно. Темпераментният Медведев бързо усеща, че доста по-спокойният и дипломатичен Сервара успява да извлече най-доброто от него и седмиците, които двамата прекарват в Кан, са сред най-продуктивните в кариерата на руснака. И двамата си спомнят ясно момента, в който ледът помежду им окончателно се е разтопил и е започнало изграждането на една много здрава връзка.
„През 2017, след като отпаднах от Citi Open, нямаше нито един полет от Вашингтон до Монреал, така че трябваше да наемем кола. Пътувахме в продължение на 12 часа и говорихме за куп неща от живота и тениса. Много ми хареса начинът, по който се осъществяваше комуникацията помежду ни. Вече бях обмислял идеята да започна да работя само с един треньор и тогава реших, че Жил може би е правилният човек“ – разказва Медведев.
Резултатите обаче не идват бързо. В Канада руснакът отпада в първи кръг след поражение с 3-6, 1-6 от Адриан Манарино. „Говорих с Даниил за диетата му и се опитвах да го убедя, че ще е добре няколко часа преди мач да яде една определена храна. Той ядеше паста малко преди да излезе на корта, което не е добре, тъй като по време на мач организмът ти все още преработва храната и това те изморява допълнително. Даниил обаче е много сговорчив човек и бързо разбра какво искам от него. Яде, когато му казах, но след това прекъснаха мача заради дъжд. Той се обърна към мен с паникьосано изражение и ми каза, че според него не е ял достатъчно“.
„Аз бях сигурен че си е набавил необходимите хранителни вещества, но въпреки това мозъкът му не се чувстваше задоволен. Аз му казах нещо от сорта на „Настояваш ли? Добре тогава, изяж си пастата“. След това ми стана ясно, че трябва по-внимателно да обмислям начина, по който се изразявам. Това обаче беше една от случките, които ни сближиха и ни помогнаха да изградим доверие помежду си“.
Макар да стига до четвъртфинал във Вашингтон, лятото на 2017 г. определено не е добър период за Медведев. Загуба в първи кръг в Синсинати срещу Фонини, след която Сервара отстъпва „кормилото“ на Жан-Рене Лиснар. Следват още две поражения в първи кръг – срещу Едмънд в Уинстън-Сейлъм и срещу Шаповалов на US Open.
„Взех решението си по време на US Open. Това беше сложен период както в личния ми живот, така и в кариерата ми. Това беше първата ми година в Топ 100 и исках да се представям на ниво, но виждах толкова много други играчи, които играеха силно и се чудех дали ще успея. И по-рано бях обмислял да започна да работя с Жил, но след мача с Шаповалов го реших окончателно. Много често бях вземал спонтанни решения, които обаче се оказваха сполучливи. Тази мисъл елиминира и последното ми съмнение относно работата с Жил.
2019 г. е началото на възхода на Медведев. Финали във Вашингтон и Монреал, титли в Синсинати и Шанхай, финал на US Open, титла в Санкт Петербург и четвърто място в света в края на годината. Година по-късно успехите продължават с полуфинал на US Open и титли в Париж и на Финалите.
„От 2017 г. насам работата с Даниил изисква много време, енергия и отдаденост от моя страна. Има дни, в които прекарвам 98% от времето си с него. Паралелно работя и с някои перспективни подрастващи играчи, но е трудно да отделям много време за тях. За щастие, успяхме да изградим чудесен екип около Даниил, като резултатите му са само видимата част от нашата работа. Най-важното за мен е, че се забавлявам и съм все по-уверен, че ме бива в това“.
Както се казва: останалото е история. Пет години след началото на съвместната им работа Медведев е сред най-добрите тенисисти в света, бивш №1 и шампион от Големия шлем. Въпреки това обаче както той, така и Сервара считат сезон 2022 за неуспешен. Руснакът спечели две титли, но нито една от тях не е „мейджър“ или Мастърс (ATP 250 в Лос Кабос и ATP 500 във Виена). В допълнение на това – загубен финал на Australian Open и 7-мо място в ранглистата в края на годината.
В подобен ммомент много тенисисти биха започнали да обмислят смяна на треньора. За Медведев обаче това никога не е било вариант.
„Всяка година след US Open питам Даниил дали иска да продължим заедно. За мен това не е даденост. Понякога може да решиш да опиташ нещо ново дори ако настоящият модел ти носи успехи. Бих разбрал, ако Даниил постъпи по този начин, тъй като самият аз изпитвам тази непрестанна жажда за нови предизвикателства“ – казва Сервара.
„За мен е очевидно, че бих искал да работим заедно още дълго време“ – коментира от своя страна Медведев. Сезонът не беше толкова добър, колктоо се надявахме, но и в никакъв случай не беше провал. Мисля, че двамата с Жил можем още много да си помогнем взаимно. На Финалите претърпяй три загуби, но в същото време трябва да отчетем факта, че играх срещу топ играчи на един от най-големите турнири в тениса. Представянето на корта не зависи от Жил, а от мен. Продължаваме да се трудим упорито и съм сигурен, че усилията ни ще се отплатят.
Световняит №7 е сигурен, че следващият сезон ще е по-добър от миналия. Изглежда, че след разговора със Сервара и Ернандес руснакът е разбрал защо се е „издънил“.
