Само преди четири седмици Мария Сакари напусна US Open със сълзи на очи. Поставената под №8 гъркиня загуби още в първи кръг от 71-вата в ранглистата Ребека Масарова, като това бе нейната четвърта поредна загуба на Големия шлем. На пресконференцията след двубоя, видимо разстроената Сакари, сподели, че обмисля да си вземе почивка от тениса за известно време.
По-малко от месец по-късно ситуацията е коренно различна. Сакари спечели най-голямата титла в кариерата си, триумфирайки без загубен сет на WTA 1000 турнира в Гуадалахара. Вследствие на този успех родената в Атина тенисистка се изкачи до №6 в ранглистата и увеличи значително шансовете си за участие на Финалите в Канкун. Сакари даде интервю за подкаста WTA Insider, в което разкри как е успяла да преодолее разочарованието от Ню Йорк и да покаже най-добрия си тенис в Мексико.
– По време на турнира в Гуадалахара коментира, че ти се е наложило да се бориш с „вътрешните си демони“. Какво имаше предвид?
– През цялата седмица имах само една цел: да съм щастлива и да се наслаждавам на играта. Ако сте гледали мачовете ми, със сигурност сте забелязали, че се усмихвах на корта повече от обикновено. Това, че играех с наслада и оценявах нещата, които имам, беше ключово за психологическото ми възстановяване, което доведе и до прогреса в играта ми. Хареса ми това, което Кори Гоф каза на US Open – че в живота има много по-важни неща от тениса. Постоянно си го припомнях и тази мисъл ми даваше сили. В крайна сметка, това е просто мач. Аз и хората около мен сме здрави, което е най-важното. Трябваше да си припомня кои са наистина важните неща в живота. Много често се съсредоточаваме единствено върху собствените си проблеми, независимо дали са големи или малки, и лесно забравяме за света около нас.
– С твоя треньор Том Хил многократно сте казвали, че искате да приключите кариерите си заедно. Имаше ли опасност да преустановите съвместната си работа предвид трудностите през последните години? Как се чувствате сега, когато упоритата ви работа започна да се отплаща?
– С Том сме заедно от 5 години и сме много добри приятели. Говорили сме и се съгласихме, че да си вземаме кратки почивки през сезона е добре за нас, тъй като в противен случай ще сме заедно твърде много време и това може да навреди на взаимоотношенията ни. Решението да отида сама в Сан Диего 10 дни преди турнира и да тренирам без Том, според мен се оказа много добро. Благодарна съм, че той е до мен, тъй като е невероятен както като треньор, така и като човек. Той ми е като брат. Преди финала в Гуадалахара отново намери правилните думи, за да ме мотивира максимално. Страхотно е, че имам такъв човек до себе си.
– Речта ти след финала бе подобна на тази на Гоф на US Open. И двете говорихте за това как критиките са ви мотивирали. Въпреки това обаче, не беше ли болезнено да слушаш как не си печелила титла от 4 години?
– Живеем в 2023 г. и социалните мрежи са неизменна част от ежедневието ни. Няма как да ги избегнем. Гоф каза, че знае някои от потребителските имена на най-жестоките си критици. Аз също ги знам. Наясно съм кой е човекът с канал в YouTube, в който публикува клипове от всичките ми загубени финали и полуфинали. Удовлетворението, което изпитвам в момента, е неописуемо. Когато успееш да опровергаеш такива хора, това наистина действа като гориво. Поне при мен е така. Знаех, че този момент ще дойде, но не знаех кога точно. Искам да благодаря не само на феновете, но и на критиците си, тъй като те ми дават сили.
– Звучиш като Даниил Медведев.
– Да, той е сред хората, на които се възхищавам (смее се). Даниил е много интелигентен както на корта, така и извън него.
– Титлата в Гуадалахара увеличи значително шансовете ти да се класираш за Финалите за трета поредна година. Смяташ ли, че този успех ще ти помогне да завършиш силно сезона?
– Да отидеш на турнир като шампион от миналата седмица е чувство, което не бях изпитвала от много време. Знам, че в Токио ще ми е много трудно заради дългото пътуване, часовата разлика и условията в Япония. За щастие, получих място директно във втори кръг. Ще пристигна там във вторник и се надявам да не ми се наложи да играя до четвъртък. При всички положения ще дам 100 процента от себе си. Надявам се да се класирам за Финалите, но дори да не успея, постигнатото в Гуадалахара ще ме кара да се усмихвам още дълго време. Ако си спечеля място в Канкун – супер. Ако ли не, няма да се оплаквам, тъй като ще имам повече време за почивка. Така виждам нещата. Ще положа усилия да стигна до Финалите, но определено не съм обсебена от тази мисъл.
