Шампионката на Ролан Гарос Ига Швьонтек бе новият гост в специалната рубрика на Евроспорт Player’s Voice. Полякинята разказа за чувството да се завърне отново в Париж след миналогодишния си триумф, както и за огромната любов, която е получила в родината си и сподели защо би искала баща ѝ да я придружава на Олимпийските игри в Токио през лятото.
„Когато спечелих титлата в Париж изпитах невероятно чувство, от което не можех да се отърся в продължение на няколко седмции след финала. Не си позволявах да повярвам, че съм спечелила титла от Големия шлем. Имах нужда от малко време, за да погледна на нещата в перспектива и просто да си почина, защото при завръщането ми в Полша след финала всичко беше доста откачено. Изведнъж станах много популярна, което беше много хубаво, но в същото време странно.
Подобни големи успехи не се случват често в Полша. Агниешка Радванска достигна до №2 в ранглистата и помня, че непрестанно четях за мачовете ѝ и гледах нейни клипове в YouTube, но тогава бях малка. Случващото се беше нещо изцяло ново за мен, с което трябваше да се науча да се справям по собствения си начин, но мисля, че успях.
Непосредствено след турнира ми беше трудно да се съсредоточа и да тренирам какато преди, но за щастие Ролан Гарос бе последният ми турнир за сезона, което означаваше, че имах на разположение почти четири месеца за почивка и подготовка. Моментът, в който отново започнах да се чувствам „нормално“, беше карантината в Австралия, което красноречиво показва, че ми трябваше доста време, за да свикна със ситуацията.
В началото на сезона ми беше малко трудно да се справям с очакванията към самата мен, защото съм много амбициозна и исках във всеки мач да играя така, както го правех в Париж, но няма как да се случи. Онези две седмици бяха перфектни за мен, но трябваше да бъда реалист и да приема, че няма как да поддържам подобна форма в продължение на цяла година. Когато се отърсих от това напрежение, започнах да играя по-добре. Малко след това спечелих титлата в Аделаида, като през целия турнир наистина се наслаждавах на играта. В такива моменти показвам най-добрия си тенис.
Обикновено когато чувствам, че напрежението става твърде голямо, това е резултат от собствените ми мисли, а не от външни фактори. През 2019 г. започнах да работя с психоложката Дария Абрамович и сега тя ме придружава на всеки турнир. Подготвяхме се много сериозно за Ролан Гарос, но наистина нямам представа как ще се чувствам, когато дойде моментът отново да играя там. От една страна ще бъда по-уверена заради представянето си миналата година, но в същото време досега не ми се е налагало да защитавам титла.
Опитваме се да гледаме на Ролан Гарос като на всеки друг турнир, защото ако мисля твърде много за това, че съм шампионка, ще поставя ненужно напрежение върху себе си. Това, което мога да кажа за момента е, че обожавам да играя в Париж и каквото и да се случи на турнира, всичко ще бъде наред. Бих приела евентуално класиране на 1/4-финалите за голям успех, макар да знам, че хората очакват повече от мен.
Лесно е да се подведеш от подобни очаквания, независимо дали идват от теб самия или от други хора. Понякога успявам да ги игнорирам, но друг път просто се стоварват върху мен. В такива моменти трябва да си припомням, че е нужно да не съм трърде строга със себе си, че ситуацията е съвсем нова за мен и, че в крайна сметка Ролан Гарос беше само преди седем месеца. Нужни са много време и усилия, за да се научиш да постигаш спокойствие и психическо равновесие в подобна обстановка, но мисля, че титлите от Аделаида и Рим показват, че съм на прав път.
В подобни моменти често виждам в социалните мрежи позитивни коментари от мои почитатели в Полша и наистина усещам подкрепата им. За мен означава много това, че хората оценяват усилията ми и, че благодарение на титлата ми от Ролан Гарос тенисът стана много по-популярен в Полша.
След Ролан Гарос и Уимбълдън ни очакват Олимпийски игри и наистина нямам търпение да представя страната си. За Игрите ще важи същото, както за Ролан Гарос – ще опитам да се отнеса към тях както към всеки друг турнир, но е много лесно да бъдеш обзет от мисълта, че те се случват само веднъж на четири години и може да нямаш друг шанс да участваш. Не искам да се чувствам напрегната, когато отида в Токио, затова постоянно си повтарям, че тенисът там ще бъде съвсем същият, който играем всяка седмица в тура. Правилата и кортовете са същите, както на всеки друг турнир. Това е много по-лесно на теория, отколкото на практика, но мисля, че е много важно.
Баща ми – Томаш Швьонтек, е бивш гребец и е участвал на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Много ще се радвам той да дойде с мен в Токио, стига противоепидемичните мерки да го позволят. За него ще бъде невероятно отново да изпита атмосферата на Олимпиадата, макар и по различен начин.
Семейството ми винаги ме е подкрепяло и ми е много приятно да прекарвам време с тях. Много неща се промениха от октомври насам, но аз съм си все същият човек. На корта съм по-спокойна и уверена, но у дома всичко си е същото. Все още живея при родителите ми и след края на очертаващото се доста вълнуващо и изморително лято с радост ще се върна при тях“.
TennisKafe.com
