Виктория Томова развълнува българските привърженици на тениса, а и не само тях, с представянето си на тазгодишното издание на Уимбълдън, където за пръв път влезе в основната схема и дори записа победа. Първата ни ракета при жените игра с едно от най-легендарните имена в спорта в лицето на Серина Уилямс и се представи достойно срещу 23-кратната шампионка от турнири от Големия шлем.
За преживяването и пътя, който е извървяла, за да стигне до голямата сцена, Томова говори пред „Събуди се“ по Nova TV.
„Серина Уилямс за мен беше наистина мечтан противник и се радвам, че успях да играя с нея. Не съм максимално доволна. Бях малко скована в началото, то се виждаше. Смятам, че можех да се представя много по-добре .“
Двубоят между тях се проведе на може би най-историческия корт в тениса – централния на Уимбълдън.
„Притеснена бях, разбира се. В първият момент, в който стъпиш пред толкова много хора, за първи път играя пред такава публика… уникално приятно усещане и искаш да се задържиш колкото се може по-дълго на корта, да си там. Страхотно е.“
Галерия от мача можете да видите ТУК.
Виктория за пръв път стъпва на кортовете на ТК „Левски“, когато е едва на шест години:
„Баща ми ме доведе. Разбира се, не с каквато и да е била голяма цел или болна амбиция. Просто преди това се занимавах с латиноамерикански танци, но се отказах, а баща ми и майка ми винаги са искали и двамата с брат ми да спортуваме.“
„Имала съм страшно трудни моменти, даже повече отколкото са били хубавите, но в един момент си даваш сметка, че това е моето нещо.“
Най-трудният период за нея идва през 2015-а година, когато получава сериозна контузия на турнир в Дубай и не се състезава в продължение на 5 месеца.
„Ходих сума ти лекари. Те не можеха да ми кажат какъв е проблемът, кога ще се възстановя… Беше много наистина много тежък момент за мен, най-вече психически.“
Вижте срещата на Томова със Серина през очите на Борислав Орлинов от екипа на TennisKafe.com ТУК.
Успехите за 135-ата в света не идват без жертви:
„Коства ми много труд, много време, много финансови средства, за които човек не си дава сметка. Всеки гледа първо да напише колко пари съм спечелила от наградни фондове, но до 18 години при девойките имаш буквално само разходи. Аз съм от 9-годишна на път. Тогава с баща ми за първи път заминахме за Америка. Три месеца бях там. Без брат ми, без майка ми… беше много трудно. Да, много ми е отнело, но се надявам в най-скоро време да започне да ми се отплаща.“
Не отрича, че през главата ѝ са минавали мисли за това да играе за друга държава:
„Мислила съм, да, разбира се. Особено, когато бях в трудни моменти от финансова страна… Надявам се обаче да се представям наистина все по-добре и да продължавам да играя за България.“
Когато е запитана за какво мечтае извън корта, тя отговаря:
„Не съм мислила още за какво мечтая, понеже в момента съм изцяло фокусирана, просто нямам време да мисля над тези неща. Аз съм от турнир в турнир – днес си идвам, след два дни заминавам за друг турнир. Тенисът за мен е ежедневието. Само с това се занимавам, всичко аз си правя. Всичко сама си резервирам – самолетни билети, хотели… Вече от години сама се занимавам с това. Тенисът е моята работа.“
TennisKafe.com по Nova TV
