През тази седмица Симона Халеп ще се завърне на корта след три месеца пауза заради разкъсване в лявото бедро. Двукратната шампионка от Големия шлем бе принудена да пропусне някои от най-важните турнири за нея през сезона – Ролан Гарос, Уимбълдън и Олимпийските игри.
Затова и една от целите ѝ в близко бъдеще е именно завръщане в топ 10. Бившата №1 няма големи очаквания към себе си и участието си на WTA 1000 турнира в Монреал, като акцентира, че трябва да бъде търпелива.
Относно напускането на топ 10, румънката реши по-скоро да погледне към постигнатото и постоянството от над 7 години сред най-добрите. „Това е нещо огромно, сега, когато имам време да обмисля какво направих. Огромно е и съм горда, че успях да остана толкова дълго в топ 10. За съжаление контузията ме извади от десетката. Не можех да играя 3 месеца, така че нямах възможност да покажа най-доброто от себе си и да остана в топ 10.“
„Не съм тъжна, не съм разочарована, приемам го като ново предизвикателство. Това ще бъде новото ми предизвикателство за следващия период – да се завърна в топ 10.“
Най-близката цел пред нея ще бъде да спечели първия си мач в Монреал. Той ще бъде във втори кръг срещу победителката от двубоя между шампионката от Сан Хосе Даниел Колинс и Жил Тайхман.
„Преди всичко трябва да успея да изиграя първия си мач, защото идвам след дълъг период на контузия – нямам мач от около три месеца, така че не мисля за четвъртфинал или нещо подобно. Трудно е да се очаква нещо от този турнир. Искам да съм здрава и да дам най-доброто от себе си на корта, и да спечеля първия си мач. Ако се случи, после ще мисля за следващия.“
За Халеп последното участие бе в Рим. В Канада тя идва като двукратна шампионка в турнира – през 2016 и 2018. „Чувствам се сякаш съм била извън игра две години, честно казано в началото при тренировъчните сетове с играчи беше много трудно. След няколко дни става все по-добре, но съм далеч от нивото си. Не очаквам нищо голямо на този турнир и от този период, защото за първи път съм извън игра толкова дълго заради контузия и беше много трудно, защото се плашех, че ще се случи отново. Бях у дома три месеца, може би затова изглеждам свежа. Единственото важно беше да се възстановя от контузията.“
