Световният №6 Стефанос Циципас даде доста дълго и интересно интервю пред гръцкото списание DownTown, в което заяви, че според него е по-близо до първата си титла от Големия шлем от когато и да преди. Достигналият до полуфиналите на Ролан Гарос и Australian Open грък говори и по някои лични теми като защо за него е важно да бъде себе си и коя е жената, която е пленила сърцето му.
– Стефанос, след като вече мина известно време, как би оценил представянето си в Мелбърн?
– Страхотно е да достигнеш до полуфинал на Australian Open и това е постижение, което ценя много, но моите цели са по-големи. Този полуфинал на Големия шлем не ми донесе толкова емоции, колкото другите два, на които играх, но въпреки това беше отличен резултат. Мисля, че съм по близ от всякога до титла от Шлема. Много съм щастлив, че достигнах до два поредни „мейджър“ полуфинала, тъй като това ми осигурява и много точки за ранглистата. Подобно постижение носи много позитиви.
– Не беше ли малко несправедлив към себе си след мача срещу Даниил Медведев, когато заяви, че все още не си готов за титла от Големия шлем? Какво според теб не ти достига?
– Труд. Трябва да направя играта си по-завършена и да отстраня слабостите, които проличаха в мача срещу Медведев и стана ясно, че той бе по-добър от мен. Трябва да се изправям срещу играчи като него, за да спечеля трофей от Големия шлем. В онзи ден не бях готов, не бях способен да се съревновавам с него. Знам, че Медведев е опонент, срещу когото ще играя още много пъти в бъдеще и със сигурност някои от тези мачове ще бъдат в заключителните фази на турнирите от Големия шлем. Така че трябва да подобря играта си, за да бъда равностоен на тенисистите от неговия ранг. Сблъсъците с играчи като него ми помагат да се развивам и да ставам по-добър.
– Когато достигнеш до такава фаза на турнир от Големия шлем започваш ли да си се представяш с трофея или предпочиташ да не мислиш за това?
– Когато стигнеш до такъв етап е трудно да не допуснеш подобни мисли в главата си. Това е нещо, за което винаги си мечтал и изведнъж си даваш сметка колко си близо. За мен евентуална титла на Australian Open ще означава много, защото дядо ми е олимпийски шампион от Игрите в Мелбърн през 1956 г. (дядото на Циципас е бившият футболен национал на СССР Сергей Салников – бел. ред.). Стадионът, на който се е провел тогавашният турнир, е на 50 метра от Мелбърн Парк. За съжаление нямах възможност да се запозная с дядо ми, тъй като той почина, когато бях много малък. Много ми се иска да бях имал възможността да поговоря с него. Всеки мач, който играя в Мелбърн, е посветен на него и това ме мотивира да покажа най-доброто от себе си.
– Ръсел Кроу сподели в Twitter, че ще те подкрепя в полуфинала срещу Медведев. Това повдигна ли настроението ти?
– Да, видях публикацията му. Щеше да бъде доста по-различно, ако го бях срещнал на живо или бях негов почитател. Преди 7-8 месеца например изпратих съобщение на Ед Уестуик, който участва в един сериал, който много харесвам – „Клюкарката“, и му предложих да поиграем тенис. Отне му доста време, но все пак ми отговори. Това вече беше наистина интересно.
– Колко време отнема да превъзмогнеш поражението, след като си стигнал толкова далеч на турнир от Големия шлем?
– Някои загуби определено болят повече от други. Когато си вложиш толкова труд и отдаденост за добро представяне на Големия шлем, където са необходими повече енергия и концентрация, пораженията се приемат по-тежко. Тези турнири са по-специални от другите и е важно да успееш да покажеш най-доброто от себе си, тъй като имаш само четири подобни възможности всяка година.
– Кога започна да се чувстваш по-добре след отпадането от Australian Open?
– Честно казано, все още съм малко разстроен. Не съм го забравил, все още мисля за това. Важното е да продължа напред и да използвам това изживяване като възможност за натрупване на полезен опит, който да ми помогне да се развивам. Поставил съм си високи цели и знам, че ще получа нов шанс да се справя по-добре. Трябва просто да продължа да тренирам всеки ден, за да намеря начин да подобря играта си и да ми бъде по-лесно във важните мачове.
– Баща ти е твой треньор, а майка ти често пътува с вас. Въпреки това си казвал, че понякога не е лесно родителите ти да са около теб. Какво имаш предвид?
– Понякога искам да съм сам, изолиран от всички останали. Знам, че родителите ми ме обичат и ме подкрепят по прекрасен начин. Оценявам това, че сме толкова близки и играят такава важна роля в живота ми, но понякога става малко досадно. Когато непрестанно следваш един и същи режим и имаш едни и същи хора около себе си ежедневието става монотонно. В такива моменти трябва да внесеш някаква промяна.
– В момента си в академията на Патрик Муратоглу край Ница заедно с цялото си семейство. Как прекарваш времето си, когато си сам в Монте Карло?
– В момента няма къде да излизам и през повечето време си стоя вкъщи. Всъщност, точно сега обработвам едно ново видео за влога си, което ще кача в интернет утре или вдругиден. Новото ми хоби, което се зароди по време на карантината в Австралия, е музиката. Като цяло съм доста самостоятелен. Нямам никакъв проблем с това да бъда сам и да измислям какво да правя с времето извън корта. Искам да създам нещо, което по някакъв начин да окаже позитивно въздействие върху живота на хората.
– От януари насам в Гърция избухнаха множество скандали, уличаващи известни личности от областта на спорта и културата във вербален, физически и сексуален тормоз. Запознат ли си с тази тема?
– Следя социалните мрежи и виждам, че все повече хора придобиват смелостта да говорят открито за тези неща. Жертвите на подобни прояви трябва да споделят какво се е случило и какво влияние е оказало това преживяване върху тях. Разбирам ги и ги подкрепям напълно.
– Ти вече си модел за подражание в Гърция. Младите тенисисти в страната вече не се възхищават на Федерер и Надал, а на теб. Гледаш ли на това като на бреме или допълнителна отговорност?
– Прекрасно е, че с подкрепата на родителите ми съм успял да изградя себе си по такъв начин и да достигна подобен статут. Като малък аз също имах много идоли, на които се опитвах да подражавам, и бях доста тъжен заради факта, че по онова време Гърция нямаше спортист от световна величина. Бях фен на Константинос Економидис, но нямахме играч в Топ 50 или дори в Топ 100. Някой, който да се представя силно на турнирите от Големия шлем и по този начин да рекламира гръцкия спорт по света. Моят тенис идол беше и все още е Роджър Федерер, а вторият ми най-любим тенисист беше Маркос Багдатис. Много исках Гърция също да има играч от подобен ранг и тази мисъл ме амбицира още повече. Затова се трудих неуморно и през годините успях да помогна много за повишаването на нивото на гръцкия тенис. Това беше една от големите ми мечти, тъй като тенисът в нашата страна имаше нужда да излезе на по-преден план.
– По време на пузата в тура миналата година беше на почивка на о-в Миконос. Това сякаш бе първият път, в който си позволи да се позабавляваш като типичен човек на твоята възраст. Липсва ли ти т.нар. „нормален“ живот?
– Не, изобщо. Има моменти, в които ми се иска да имах повече свободно време, което да посветя на някаква креативна дейност, като например академично образование, да науча нещо ново или да придобия определено умение. Тенисът обаче е това, което ме изведе на нивото, на което съм в момента, и предостави много възможности не само за мен, но и за семейството ми. Преместихме се да живеем в Южна Франция и това даде шанс на роднините ми да се занимават с тенис в обстановка, която благоприятства тяхното развитие. Преди няколко години имахме сериозни финансови проблеми и спортът ни помогна да ги разрешим. Освен това, както казах, нивото на гръцкия тенис се повиши неимоверно и държа да подчертая, че това се случи благодарение не само на мен, но и на Мария Сакари, която също постигна много успехи и е невероятен човек. Тя допринася много за развитието на гръцкия спорт.
– Това, че си публична личност, притеснява ли те по някакъв начин?
– Не, нямам никакъв проблем с това. Ако гледаме от позитивната страна на нещата, публичността означава, че хората те подкрепят и те уважават за това, което си постигнал. Хубаво е да получаваш толкова обич заради нещо, с което си започнал от нулата.
– Наскоро Новак Джокович сподели, че с годините се е научил да устоява на критиките. Започна ли да придобиваш това умение или възнмеряваш в бъдеще да си по-внимателен с нещата, които казваш?
– Не мисля, че имам нужда да устоявам на критиките. Аз съм искрен и неподправен и хората го разбират. Няма да се преструвам и да правя неща, които не са отражение на моя характер. Има играчи, които биват критикувани за това и лично аз го намирам за уместно. Хората искат честност.
– Това означава ли, че ще проължиш да правиш и казваш каквото поискаш без да те интересуват евентуалните критики?
– Радвам се, че попитахте, тъй като напоследък мислих много за това. Смятам, че от един момент нататък дипломацията става абсурдна. Да говориш по пределен начин само за да изглеждаш добре в очите на околните не е нещо, което ми допада. Ако искам да изразя мнението си по тема, която е близка до сърцето ми, ще го направя без да си поставям задръжки. Подобно нещо ми се случи наскоро в Twitter и не съжалявам. Мисля, че винаги трябва да отстояваш позицията си, макар да е възможно това да доведе до конфликт с някой друг. И преди съм казвал, че някои от реакциите на мои изказвания са ми били доста забавни, тъй като намеренията ми винаги са добри и никога не съм сочил някого с пръст. През годините много спортисти станаха прекалено дипломатични и това направи спорта скучен. Винаги едни и същи отговори на журналистическите въпроси, едни и същи заглавия в медиите. Спортът трябва да е интересен, a спортистите – искрени.
– Разкажи ни за твоята приятелка Теодора Петалас. Как се запознахте?
– Запознахме се чрез семейни приятели преди три години. Срещнахме се за пръв път в Ню Йорк и много я харесах, но бях срамежлив и не ѝ признах чувствата си. Преди две години, отново в Ню Йорк, най-после събрах смелост и я поканих на среща. Предложих ѝ да отидем в Бруклин и да направим малко снимки и мисля, че ѝ хареса. Някои от онези снимки все още са едни от любимите ми. Тя непрестанно ме подкрепя, внася баланс в живота ми и чувствата ми към нея са много силни. Връзката ни е наистина специална. Фактът, че сме много сходни като характери и разсъждаваме по еднакъв начин, ни помага много в тази насока.
– Разстоянието помежду ви пречи ли на връзката ви?
– Малко е трудно, защото тя живее в Лондон, но за щастие ситуацията никога не е ставала критична. Идва да ме гледа на някои от турнирите и тогава имаме възможност да прекараме малко време заедно. Теодора е най-добрият ми приятел. Говорим си почти всеки ден от две или три години насам. Тя също играе тенис и мачовете срещу нея са моментите, на които се наслаждавам най-много, когато съм на тенис корт. Всеки път се усмихвам широко.
– Какви са твоите мечти за бъдещето? Недей да казваш очевидните неща – №1 в ранглистата, титли от Големия шлем и т.н. Как си представяш себе си на 40-годишна възраст?
– Никой не знае какво ще му донесе бъдещето, но бих искал да имам кариера като тази на Роджър Федерер. Нямам предвид само успехите му, а това, че искам кариерата ми да бъде също толкова дълга, колкото неговата. Целта ми е да създам куп невероятни спомени както на корта, така и извън него. Искам когато погледна назад да чувствам удовлетворение и да знам, че съм дал най-доброто от себе си, че всеки ден съм израствал както като спортист, така и като човек.
TennisKafe.com
