Едва ли някой фен на тениса се съмнява в желанието за победа на Рафаел Надал. Вече близо две десетилетия Матадора доказва постоянно, че много трудно някой може да му съперничи в това отношение. Безброй са ситуациите, в които от наглед невъзможни позиции той обръща мачове. Да, Рафа Надал обича да побеждава. И това не важи само за тениса. Всеизвестен факт е, че 21-кратният шампион от Големия шлем е огромен почитател на голфа и самият той е великолепен голфър. Неведнъж Надал е печелил турнири, в които участват дори професионалисти, а според мнозина специалисти той има всички качества да бъде професионалист на добро ниво, ако се посвети на този спорт.
Всъщност се оказва, че Надал може да се похвали с победа над един от най-добрите голфъри в днешни дни. За феновете на този спорт Джон Рам не се нуждае от представяне. 27-годишният испанец е бивш №1 в света, в момента е №2 в PGA ранглистата и е първият представител на своята страна, който печели US Open.
И на фона на всичко това – Джон Рам е губил на голф от Надал. Историята е забавна, защото отново ни демонстрира непрестанното желание за победа, което прави Матадора толкова специален.
Прочетете за случилото се с думите на самия Джон Рам:
Искам да ви разкажа за една конкретна глава от моя живот, която си спомням много добре, макар и да имаше странна част или поне изненадваща за мен по това време.
Преди няколко дни споделих, че съм играл на голф с Рафа Надал преди известно време. Сега искам да ви разкажа в детайли как се разви тази игра. Мисля, че е интересна и забавна история, за да разберете кой е Рафа, какъв е и да разберете част от причините да се превърне в един от най-добрите спортисти в историята.
Възможността да играя с Рафа Надал се появи чрез Рикардо Релинке. Имаше момент, в който се обсъждаше възможността човек от екипа на Рафа да работи и с мен. Аз бях в университета, в Аризона Стейт и отидохме от Сан Диего до Палм Спрингс, защото Рафа играеше тенис в Палм Спрингс. Говорихме и той му каза, че аз играя голф, така че можем да направим една игра.
И така се получи. Отидохме на място, наречено Porcupine Creek. Това е градината на Лари Елисън, съоснователят на Oracle. Това е много частен клуб, в който тенисистите остават, защото Елисън е влюбен в спорта. Това е един от най-ексклузивните клубове в Америка, ексклузивен е меко казано. На практика може да влезеш в клуба само ако той пожелае. Той е един от най-красивите изобщо, поддръжка, грижа, цветя, невероятно е.
Играхме само аз и Рафа, никой друг, или поне така си спомням. Не си спомням дали имаше друг, но доколкото си спомням играех с Рафа Надал, един от най-големите ми идоли. За да ме разберете, по това време единствената книга, която бях прочел в целия си живот бе неговата биография. Така че можете да си представите, че бях развълнуван, че ще играя с Рафа, имах много въпроси. Но беше доста по-различно.
Рафа Надал бе готов за състезание. За 18 дупки той говори с мен възможно най-малко. Искам да спечеля и точка. И ме победи. На 13-ата дупка той беше четири под пара, а аз един под пара. Спомням си го много добре. Мислех си вътрешно, че това е някаква шега. Аз бях втора година в университета, а той удря много здраво, играе много добре и освен това е великолепен състезател. Опитах да говоря с него, да го питам за книгата, а той – нищо, с максимална концентрация, мислеше само за победата. Беше любопитно и интересно.
Честно казано бих искал да имам възможност да прекарам малко повече време с него сега, когато съм спортист на по-високо ниво, да науча повече от него и да се насладя повече на деня. Знам много ясно какво трябва да направя следващия път, когато можем да играем, трябва да печеля от началото. Но трябва да се поставите в моята ситуация. Бях супер развълнуван да играя с Рафа. Това е Рафаел Надал!
Да видим дали ще намерим време за реванш. Искам го, макар че няма да е лесно.