Феновете няма да могат да се налсадят на Уимбълдън тази година – нито по телевизията, нито на живо. В безпрецедентните времена обаче Velom. от форума на TennisKafe.com стартира страхотна инициатива – да разведе читателите из комплекса на най-популярния тенис турнир, извън обичайната гледка.
Вижте част 1 ТУК.
Част 2
5. Подслон за телевизиите
Следващият обект е нова по стандартите на Уимбълдън сграда – Broadcast Centre от 1997 г., който заема част от мястото на стария Корт 1. Погледнат от птичи поглед единият „ъгъл“ на сградата е полуокръжност. Вероятно си спомняте алеята с растителната скулптура във формата на човек с ретро телевизионна камера? Вместо в околните зелени площи, скулптурата е разположена на този полукръгъл покрив с гледка към най-красивата част на комплекса и, без никаква изненада, точно над студиото на ВВС.
След елегантната рецепция пространствата бързо се стесняват и смрачават. По стените, включително по стълбищата, има фотографии, запечатали в безвремие минали събития и емоции. Някои от емблематичните имена са лесно разпознаваеми, за други е необходимо известно гадаене, но дори и непознатите лица и обстоятелства по фотографиите са интересни в ролята си на бърза сводка и топла връзка с миналото.
Следващата порция помещения по пътя към телевизионните студиа на втория етаж са безлични коридори, също толкова неуютно окабелени и бетонно-негостоприемни колкото сервизните коридори на някоя административна сграда. Вече в зоната на самите студиа, в дълъг скучен коридор са наредени врата до врата, с имената и логото на съответните телевизии. Напълно работна обстановка зад кулисите, извън бляскавия имидж – в техническо отношение обаче центърът е много модерен. По собствени признания Уимбълдън използва или тества последните най-нови технологии за спортни предавания и продукции. Всички 18 корта са с телевизионно покритие.
Съществената работа по излъчването реално протича в подвижните станции в камионите, паркирани зад Broadcast Centre по време на турнира.
Като любопитна подробност – когато започва заместването на белите топки с флуоресцентни жълти заради по-добрата видимост на цветните телевизионни екрани, Уимбълдън е последния турнир от Шлема, който предприема тази стъпка през 1986 г. Международната тенис федерация разрешава използването на жълти топки през 1972 г.
Студиото на ВВС по подразбиране заема мястото с най-добра гледка. На заден план се вижда Корт 1 вляво, Централният Корт вдясно и четирите по-малки корта между тях. Студиото изглежда уютно и със скромни размери, далеч от футуристичния вид по време на шампионата с впечатляващите триизмерни графики и виртуалната стена вляво.
Сътрудничеството между Уимбълдън и ВВС е най-дълго оцелялото в историята на излъчването на спортни събития. Към момента двете институции имат договор до 2024 г. Партньорството накратко:
– Първо радиопредаване през 1927 г. (за последните кръгове)
– Първо телевизионно излъчване през 1937 г. (само 25 мин. от първата среща)
– Първо телевизионно излъчване на цветна картина през 1967 г. (4.5 часа предаване)
Временната изложба в Музея на Уимбълдън през 2017 г. е посветена на юбилейното сътрудничество с ВВС.
6. Millennium Building
Сградата изпълнява две функции – убежището на играчите и бойното поле за пресата. Входовете и етажите са дискретно разделени според функциите. Сградата е свързана с останалата част на комплекса чрез мрежа от подземните тунели.
Входът за състезателите е на гърба на комплекса, в района около Централния корт, но встрани от врящия казан с гости от всякакви пъстри категории. Официалните автомобили влизат непосредствено от Somerset Road в тясна еднопосочна павирана алея пред Millennium Building и играчите прекрачват прага на сградата под името и логото на Уимбълдън.
Преди няколко години около името на клуба можеха да се видят равностойно наместени два вида лого: текущото (първата снимка) и второто с „летящото W” (втората снимка). В момента се използва само едното. Историята е прелюбопитна, но не тип Спортс Илюстрейтид, а от гледна точка на съответната бизнес литература за успешно наложена марка.
Въпросната история започва в края на 70-те години – Уимбълдън е изцяло концентриран върху организацията на турнира, но въпреки безспорния имидж генерира скромни печалби. Марк Маккормак, основателят на IMG (най-крупната и една от най-успешните спортни агенции към днешна дата), вече работи с Уимбълдън във връзка с телевизионните права. Маккормак предлага идеята за собствен мърчандайзинг – продажба на различни спортни стоки и вещи за лична употреба с логото на Уимбълдън. За да може логото да бъде вместено върху по-малки предмети, а и заради несигурността около използването на основната емблема за такъв тип дейности, Маккормак предлага второ лого с „летящо W“. След като Уимбълдън прегръща идеята за мърчандайзинг, стратегията е изпробвана първо в Япония. Причините са няколко: бизнес опитът на Маккормак по линия на голфа там, профилът на потенциалните японски потребители и най-вече отдалечеността на пазара и слабият отзвук при евентуален провал. В крайна сметка бизнес стратегията се оказва впечатляващо успешна, Уимбълдън започва да разкрива свои магазини и в Лондон, а още през 1982 г. Маккормак предлага „летящото W” да стане официално лого. Уимбълдън използва и двата вида лого до 2011 г., когато след пренастройване на бизнес мерника решава да заложи на единно лого.
Под логото и името на клуба е входът към рецепцията, през която трябва да премине всеки играч, за да получи достъп до комплекса. Семпло, делово усещане. На двете колони в залата, както и на стената зад рецепцията, по традиция са снимките на последните шампиони. Те обаче не се сменят непосредствено след края на шампионата, а половин година по-късно, чак около Коледа. Защо? Домакините не са склонни да предложат обоснован отговор, освен факта, че подмяната на снимките съвпада с подмяната на обичайния декор с коледния. На снимката по-долу: Джокович с трофея от 2018 г., въпреки че вече е шампион за 2019 г.
В дъното на залата се входовете към съответните зони: съблекалните са надолу, зоната за пресконференции е нагоре. Ресторантът, градината, зоната за лекарите и допинг контрола, спортните съоръжения и местата за почивка на състезателите са в тази част, основно в подземния и първия етаж. Помещенията за журналистите са предимно на следващите две нива. От втория етаж се преминава към офисите на съдиите и официалните лица, чрез мост към пристройката на гърба на Централния корт. В сградата е осигурен отделен вход и обособени зони за членовете на All England Club.
При откриването на Millennium Building през 2000 г. е поканена плеяда от 74 бивши шампиони, двукратни финалисти и четирикратни шампиони на двойки. 64 човека приемат поканата; отсъстват Конърс, Лендъл, Крайчек и Настасе. Иванишевич присъства в качеството си на трикратен финалист, годината е все още 2000 г…. Председателят на All England Club към този момент Тим Филипс обобщава с лаконична фраза миналото и настоящето на тениса като спорт: „Много от тези хора играха в епохата на аматьорите. Те не получиха толкова много от играта, в сравнение с удоволствието, което ни предоставиха.“
Една забавна подробност относно достъпа до ресторанта на играчите: журналистите, които пишат на тема тенис (новинарите са изрично изключени от тази категория), имат право да кандидатстват за временен 40-минутен пропуск, като се аргументират за причината за посещението. Издават се ограничен брой пропуски, а нарушилите времевото ограничение губят правото на такъв пропуск в бъдеще.
Без коментар към снимката – всеки си спомня поне дузина бляскави или мрачни моменти на любимците си, точно на тези столове и винаги под светлината на прожекторите.
Около 600 журналисти от 50 страни, включително репортери, присъстват по време на турнира. От тях само 123 имат пълен достъп до Press Box на Централния корт, а около стотина имат ограничен достъп до тази зона. За останалите остава възможността да използват съоръженията за медиите на другите основни кортове. Средно около 450-500 представители на медиите посещават турнира в рамките на един ден. Около 250 са от британските медии.
Част от правилата, записани в специалния наръчник за медиите, конкретно за залата за пресконференции:
– капацитет на залата: 160 човека
– без индивидуални микрофони на подиума (само запис от залата)
– без телевизионни камери (освен официалната)
– един фотограф (за всички)
– продължителност на пресконференцията: 10 мин.
– въпроси от националните медии на играча: 3 мин.
– винаги под надзора на член на Медийния комитет
В южната част на Millennium Building е зоната за отдих на членовете на клуба. По този повод – членовете на All England Club са само 500 човека. Постоянните и доживотните членове са 375. В квотата влизат и почетните членове – шампионите при мъжете и дамите, както и играчи или личности със специални заслуги към клуба или към турнира. На годишна база се предлага временно членство на още 120 човека.
В дъното, зад витата стълба, е настоящият Корт „Номер 3“ на мястото на Корт „Номер 2“. Модернизацията предлага повече удобство при същия зрителски капацитет, а смяната на името предполага и скъсване с мрачната слава на бившия Корт 2 като „Гробище за шампиони“. Преразказът на тъжните анали заслужава отделно внимание. Собствената статистика на сегашния Корт 3 също има с какво да се похвали: година след тройно маратонския мач Иснър – Маю жребият отсъжда двамата отново да играят на този корт още в първи кръг. Ярослава Шведова постига „златен сет“ срещу Сара Ерани, без нито една спечели точка за италианката, през 2012 г.
Тревните кортове, които се използват само за турнира, са Централния, Корт 1, Корт 3 (вдясно), Корт 2 (зад него), Корт 12 (в дъното) и Корт 18. Останалите тревни кортове могат да бъдат използвани от май до септември от членовете на клуба или за тренировка на играчи. Персоналът по поддръжка на тревата разполага с 36 часа след края на мъжкия финал в неделя, за да подготви съответните игрища и пространството около тях за членовете на клуба. Във вторник следобед кортовете трябва да бъдат предоставени за игра.
Комплексът разполага с още 20 тренировъчни корта на трева и 8 с твърда настилка (включително 6 зелен клей), като закритите са 5. Тези кортове се използват през цялата година от членовете на клуба и от играчи, които са спонсорирани от британската асоциация по тенис. За определени събития кортовете могат да бъдат наемани от други национални клубове и организации.
Непосредствено зад бръшляновия ъгъл се намира малък балкон, който вероятно е привлякъл повече внимание и кадри отколкото главния балкон в центъра на сградата. Става въпрос за балкона над югозападния вход, на който трофеите се представят пред публиката в ръцете на новия си притежател. Паркингът е сборното място за всички желаещи да споделят радостта на шампиона. Последната снимка за 2019 г.:
Само като статистика – мястото под шампионския балкон се оказва тясно за желаещите да видят Елизабет II при последната ѝ поява на Уимбълдън. Събитието е през 2010 г., когато кралицата поздравява публиката от моста на снимката (предходната снимка).
Колкото и традиционно да изглежда церемонията за шампионите към днешна гледна точка, самият балкон е изграден след 2001 г. – към оригиналната фасада са добавени 2 странични симетрични тераси. Малка, но естетически важна подробност е, че Уимбълдън коригира трофеите под формата на чинии, които се връчват на финалистите. Тъй като на тях е гравирана сградата на Централния корт (Clubhouse), след 2002 г. те вече изобразяват новия облик с двата балкона и леко променения силует на зданието.
След кратката церемония шампионът предава купата на домакините и продължава по елегантен коридор, до входа към съблекалните.
Същият път, белязан от аплодисменти навън и униформени лица вътре, отвежда състезателите на корта. Преди началото на финалния мач времето, необходимо за придвижване от вратата на съблекалнята до преддверието на Централния корт, е разчетено точно до 2 мин. 30 сек. Церемониалмайсторът на Уимбълдън изчаква състезателите пред съблекалните и определя темпото на ходене, за да ги „достави“ точно навреме там, където триумфът и крахът дебнат като самозванци в засада (по Киплинг).
––––––––––––
Останалата част от обиколката:
7. Централният корт:
– тревата извън турнира
– 1 снимка = 4 истории
– шампионските табла с българска следа
8. Разни
– Пери
– Киплинг
– др.
