Да си инвеститор, който разполага с огромен капитал. Да си развил компания, която е успешна в сферата на недвижимите имоти и да си само на 33 години. Какво повече би искал човек?
Всичко това звучи като сбъдната мечта, и вероятно е така, но пред Матия Пекотич има още повече отворени врати.
Освен успешен бизнесмен, хърватинът играе и тенис и дори има ранкинг – №784. Нещо повече – тази седмица той дебютира в основна схема на АТР турнир, след като мина през квалификациите в Делрей Бийч. Пекотич никога не е бил в топ 1000 при юношите, но става звезда като студент на университета в Принстън. Левичарят три пъти е избиран за най-добър тенисист в Бръшляновата лига и е стигал до №2 в ранглистата на колежанското първенство на САЩ.
През 2016 година настъпва повратен момент момент в кариерата на Матия. Точно преди Australian Open се налага да му бъде направена операция на стомаха. След интервенцията нещата се усложняват, защото се получава възпаление, а Пекотич на практика е прикован за легло следващите осем месеца.
В такива моменти човек има много време да размишлява над живота, а една от логичните мисли, които минават през главата на хърватина е – сега накъде?
Спортната кариера, особено в начален етап крие огромен риск, защото ако нещо се обърка, все още не си изградил име, на което да разчиташ. Затова Пекотич решава да се обърне към образованието.
Дилемата е трудна – към онзи момент той вече е бил в квалификациите на всички турнири от Големия шлем, но все пак оставя ракетата и хваща учебниците в Харвард.
Там се запознава с Андрю Рюб, който е главен треньор на университета.
„Разказах му, че не съм играл тенис от доста време, но той отговори, че съм добре дошъл, когато преценя. Много скоро вече бях по шест дни в седмицата с момчетата и преоткрих любовта си към играта“ – спомня си Пекотич.
Той много допада на Рюб, защото като по-опитен добре предава опита си на останалите в отбора. Освен това изиграва важна роля в развитието на цялата програма, след като доброволно работи и като помощник-треньор.
„Матия има много високо тенис IQ. За да си в топ 100 в тура днес, трябва много парченца от пъзела да се озоват на мястото си. Той има голямо сърце и много обича да тренира, така че в един момент решихме, че може и да успее да върне кариерата си на професионалист“ – разказва Рюб.
Една година след като завършва, Пекотич решава да поиграе. Намира се във формата на живота си, но заради пандемията от коронавирус през 2020 година устремът му е спрян.
Налага се в употреба да влезе дипломата му, а в новото си амплоа Матия бързо се изкачва в йерархията. Става директор на Wexford Real Estat, а компанията има инвестиции от над четири милиона долара.
Възможно ли е да работиш от 9 до 18 часа и да бъдеш тенисист? Отговорът е положителен.
„Знам, че не винаги ще бъда на 33 години, но се наслаждавам на всичко. Гледам да тренирам всяка сутрин. Правя го по 5-6 дни в седмицата. Понякога дори тренирам с моя шеф, който е на 70 години“ – обяснява Пекотич.
След работа той отива във фитнеса и, някак си, съчетава живота на бизнесмен и тенисист.
Съдбата му се усмихва в Делрей Бийч, където се записва като резерва в квалификациите и му се отваря място.
„Всъщност никой не очакваше да играя. Даже като излязох на корта, обявиха, че се казвам Стефан Козлов“.
Пекотич не просто минава квалификациите, а стига до основната схема, за да направи дебюта си на такова ниво.
