Николай Драгиев е един от най-популярните коментатори в България. Игре тенис от 6 год. възраст с баща си, а за себе си казва, че е израснал на кортовете на ЦСКА в Борисовата градина.
Учил е Националната спортна акдемия ,,Васил Левски,, , а от 1998 се занимава с треньорска работа. Започва да коментира тенис през 2003 г., а това се превръща в негова професия през 2005 г. в Евроспорт.
Николай даде специално интревю за TennisKafe.com, в което говори за предизвикателствата на професията си и любовта към тениса.
– Разкажете повече за професията си. Как се коментира един маратонски 5-сетов мач? Кога един коментатор вече се изхабява?
– Първият турнир, в който участвах като коментатор беше Уимбълдън 2003, а това се превърна в професия за мен през 2005, когато Евроспорт започна предавания на български език и бях поканен да се включа. С тенис съм се занимавал цял живот, още от дете, но влизането ми в този бранш стана случайно.
Коментирането на един 5 часов мач може да бъде и лесно, и трудно, зависи от самият мач. Ако играта е интересна времето лети бързо и коментаторът няма нужда да говори толкова и да украсява случващото се на корта. По трудно е, когато мачът е монотонен и не толкова качествен, тогава вече опира до опит, за да можеш да задържиш зрителите пред екрана.
Обикновено в такъв случай се прибягва до включването на статистика, история,или интересни случки от биографията на играчите.
Един коментатор се изхабява, според мен, ако прекалено често и дълго е в ефир, тогава неизбежно се повтаря и се допускат грешки. Освен това е много важно да се стремиш да се развиваш и да не ставаш жертва на рутината.
– Как се подготвяте за мач? Кое е най-трудно?
– Подготовката задължително включва запознаване с биографията на тенисистите и техните резултати.
Най-добрият начин е да следиш изявите им редовно, за да си създадеш цялостна картина за играта и качествата им. За мен най-трудните мачове за коментиране са тези с участието на Григор Димитров, защото каквото и да кажеш не могат да бъдат удовлетворени всички зрители.
Разбира се, голяма трудност е коментирането през нощта за дълъг период от време, което води до голяма преумора и хронично недоспиване. В това отношение Аустрелиън Опън и ЮС Опън са най-трудните за отразяване турнири.
– Коментаторите винаги са обект на критика по всякакви поводи. Следите ли мнението на зрителите за себе си? Каква оценка бихте си дали?
– Правел съм го преди, а и сега, чрез контактите ми във Фейсбук, но установих, че това се отразява отрицателно върху работата ми. Примирил съм се с това, че каквото и да кажеш, или да не кажеш, винаги има недоволни.
– Кога трябва да се говори и кога да се мълчи? Защо?
– У нас е прието да се мълчи задължително по време на разиграването и винаги се стремя да спазвам това правило. Казвам у нас, защото в други страни, като Испания, Франция, Италия е нормално да се говори „върху“точката. Тенисът е спорт, при който по принцип коментаторът не е нужно да говори много, а да казва правилните неща в точния момент.
– Защо в България няма популярни жени, които да коментират тенис?
– Разбира се! Бих се радвал да имам такава колежка.
– Кой е най-хубавият мач, който сте коментирали?
– Трудно е да се избере един, но ето няколко от най-паметните, които съм имал удоволствието да коментирам: Андре Агаси – Джеймс Блейк, ЮС Опън 2005 г.; Надал – Вердаско – Аустрелиън Опън 2009 г.; Федерер – Надал – Аустрелиън опън 2017 г.
– Кой е любимият ви играч?
– Уважавам всеки един от големите играчи, но имам особени симпатии към Рафаел Надал, както и Григор Димитров, разбира се.
Винаги с голямо удоволствие коментирам мачовете на Ришар Гаске и Филип Колшрайбер, заради интелигентната им и технична игра.
– А любимият коментатор/анализатор?
– Джон Макенроу, заради невероятното му чувство за хумор и това, че говори каквото си мисли без да се притеснява. Виландер също е изключителен професионалист, въпреки че често прогнозите му не се оправдават. Това е съвсем нормално, тенисът понякога не се подчинява на логиката , а той винаги търси такава в анализите си.
– Има и гаф, който никога няма да забравите?
– Когато коментираш дълго време, гафовете са неизбежни. Случвало ми се е да говоря близо 15 мин, без да забележа, че микрофонът не е включен. Такива инциденти те учат и те правят по-опитен.
– US Open ли е най-интересният турнир от Шлема през годината?
– Обичам всички турнири от Шлема, но любимият ми е Ролан Гарос. Най-вече заради Париж и времето по което се провежда – пролетта. Освен това предпочитам играта на червени кортове. Не ми допада тоталната комерсиализация на ЮС Опън и начина, по който американците правят шоу.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
