Николай Драгиев е тенис експерт и един от най-популярните коментатори в България. Игре тенис от 6 год. възраст с баща си, а за себе си казва, че е израснал на кортовете на ЦСКА в Борисовата градина.
Учил е в Националната спортна академия ,,Васил Левски“, а от 1998 се занимава с треньорска работа. Започва да коментира тенис през 2003 г., като това се превръща в негова професия през 2005 г. в Евроспорт.
Николай направи анализ на сезона при мъжете.
Сезон 2018 в професионалния мъжки тенис не предложи някаква особена революция. Въпреки че видяхме появата на някои нови лица и развитие при младите играчи, борбата беше за трохите от трапезата на големите акули.
В турнирите от Шлема нищо ново, ако мога да перифразирам прочутото произведение на Ремарк. За разлика от надпреварата при дамите, където за втора поредна година „мейджърите“ бяха спечелени от четири различни тенисистки, при мъжете, добре познати лица прибраха големите трофеи.
Разбира се не липсваха и изненади. През този сезон 13 различни тенисисти спечелиха своята първа АТР титла, включително и Мирза Башич на турнира в София, което беше изравнен рекорд от 2004 год. Същевременно играчите от Голямата тройка спечелиха само 5 от Мастърс турнирите. Да, точно така, тройка, защото Анди Мъри все още не може да се върне пълноценно в голямата игра след прекараната контузия.
Но да започнем хронологично. За представянето на Федерер и Надал спокойно може да се напише отделна статия и двамата големи заслужават това.
След добрата загрявка на Хопман къп, Федерер мина като на парад, без загубен сет до финала на Аустрелиън опън и едва в мача за титлата срещна някаква по-сериозна опозиция. Шампионатът в Мелбърн ще бъде запомнен с великолепните изяви на Тенис Сангрен и разбира се кореецът Хьон Чунг, който достигна първият си полуфинал и накара някои да го нарекат „новия Джокович“. С гръмки победи над Александър Зверев и оригиналния Джокович, който все още не беше преодолял контузията в лакътя, кореецът за съжаление трябваше да се откаже на полуфиналите заради жестоко нараняване на стъпалото.
Федерер задържа инерцията дълго след Аустрелиън опън и за известен период от време изглеждаше непобедим. Последва титла в Ротердам, след наказателна акция на финала срещу Григор Димитров, което го превърна в най-възрастният водач в световната ранглиста, един от малкото рекорди, които не бяха на негово име.
Първото поражение за Маестрото дойде чак през март на финала в Индиън Уелс срещу Дел Потро и то при положение, че Федерер имаше мачболи. Смятам, че представянето на Федерер може да бъде разделено на два сегмента – до и след Уимбълдън.
Пропускайки за втора поредна година турнирите на червено, швейцарецът се завърна ударно на тревата с титла в Щутгарт. Любопитното е, че това беше първият трофей на Федерер на тази настилка, спечелен извън Хале, или Уимбълдън. Този успех накара армията от верни поклонници на Федерер да видят ясен знак базиран на числата – титла номер 99 в Хале и 100 на Уимбълдън.
Наистина звучеше прекрасно. Магията обаче се развали на финала в Хале, а след това се стигна до едно от най-изненадващите поражения на Федерер при всичките му участия на Уимбълдън. Мачът срещу Кевин Андерсън е и един от най-интересните от статистическа гледна точка през сезона, защото Федерер превъзхождаше съперника в почти всички ключови елементи на играта и въпреки това загуби.
Несъмнено роля изигра и това, че срещата се игра на корт номер 1. Въпреки, че размерите на игрището са си едни и същи, на трева, разликата в настилката е осезаема, а освен това Федерер не обича да бъде изкарван от естествената си среда – Централния корт.
След Уимбълдън видяхме един доста по-неуверен и уязвим Федерер и през тази втора половина на сезона швейцарецът записа две тежки загуби.
Първо, на финала в Синсинати срещу Джокович, в мач, в който не приличаше на себе си и разбира се на US Open срещу Милман. Нещо, което повечето хора не забелязаха е, че в Ню Йорк, Федерер се върна към ракетата, с която играеше в началото на годината.
Дали това беше техническо решение, или психологически ход, който целеше да даде повече увереност на швейцареца, знае само той. Някои заявиха, че точно в тези двубои си е проличало това, че Федерер е остарял…
Иначе голямата новина в лагера на Федерер беше раздялата с един от основните му спонсори – Nike. Не е ясно, кой точно е взел безумното решение да не бъде продължен договорът му, но разбира се Федерер не остана дълго гол и бос. Контрактът му с японската мегакомпания Uniqlo, освен че се отрази крайно благоприятно на банковата му сметка, всъщност е и много добра новина за неговите почитатели.
Вярвам, че това ще даде нова мотивация на Федерер да играе и да печели, за да докаже, че може да го прави и с новия си спонсор, а освен това японците едва ли биха инвестирали подобни средства, ако Федерер ще се откаже скоро.
Естествено, логичният въпрос е: може ли Федерер да се бори за големите титли през следващата година?
Вероятността да спечели нови „мейджъри“ не изглежда голяма, но все пак на Уимбълдън все още има добри шансове. На тревата Федерер може да използва максимално ефективно сервиса си и да държи разиграванията кратки. При всички положения обаче, за да спечели още една титла от Шлема, ще има нужда не само от най-добрата си игра, но и доста голяма доза късмет. След всичко казано обаче, не трябва да забравяме, че така разсъждавахме и в навечерието на 2017, а след това Федерер спечели още три турнира от Шлема!
За Рафаел Надал през 2018 основният противник бяха отново контузиите.
Такава го спря в четвъртфинала в Мелбърн срещу Чилич и отново контузия сложи край на участието му и на US Open в полуфиналите срещу Дел Потро. Това се оказа и последният мач за Надал през сезона, но най-важното за испанеца беше това, че успя да изпълни графика от миналата година на турнирите на червено.
Ловният сезон за Рафа беше открит, както обикновено в Монте Карло с титла номер 11 в Княжеството. Последва 11-та в Барселона, титла в Рим, една загуба за цвят в Мадрид и най-важното, 11-та купа на Мускетарите в Париж. Изненадващо, най-трудният мач за Надал в похода към титлата беше четвъртфинала срещу Диего Шварцман, който за кратко показа, как би могло да се играе успешно срещу Рафа в неговото царство.
Разбира се, основната причина за затрудненията на Надал беше дъждовното време и тежките напоени с вода топки, които намаляват ефекта от свръхвъртеливите удари на испанеца. През 2019 на Ролан Гарос Надал ще бъде по-възрастен с една година, но въпреки това смятам, че отново ще бъде топфаворит.
Дисциплината в играта, желязната воля за победа и най-важното, движението по корта на испанеца все още са почти непокътнати, особено на тази настилка.
Кои могат да бъдат най-опасните му съперници?
Човек никога не знае от кой храст ще изскочи заека, но разбира се такъв е Джокович, който в момента се намира в невъобразима форма, а от младите на теория необходимите оръжия притежават Александър Зверев, Доминик Тийм и евентуално Хачанов, който изигра страхотен мач срещу Рафа в Ню Йорк. Силни резултати на червено могат да се очакват и от споменатия по-горе Чунг, който пропусна тазгодишния Ролан Гарос заради контузия.
Може би най-значимото събитие през тази година беше феноменалното завръщане на Новак Джокович през втората половина на сезона.
След фалстарта в Мелбърн, Ноле осъзна, че проблемът с контузията в лакътя няма да бъде решен по лесния начин и беше принуден да се подложи на операция. По-важното беше, че не се посвени да признае грешката си и отново потърси услугите на доказания специалист Мариан Вайда, който го изведе до големите успехи и първото място в ранглистата.
Имаше някаква дълбока символика във факта, че триумфалното завръщане на Джокович започна от Уимбълдън, там, където за него приключи сезон 2017. Това сложи край на серията от шест поредни турнира от Шлема спечелени от федерер и Надал.
Показателен е начинът по който Ноле завоюва трофея и в Ню Йорк. След леките колебания в първите си два мача, сърбинът не загуби нито един сет през втората седмица на надпреварата елиминирайки играчи, като Гаске, Милман, Нишикори и разбира се Дел Потро на финала с по 3-0 сета.
Изумително е, че след титлата на Уимбълдън през цялото лято и есен на 2018 до началото на финалите в Лондон, Джокович има само две загуби – срещу Циципас в Торонто и на финала в Париж срещу Хачанов. Всичко това стана възможно благодарение на пословичната стабилност на Ноле от дъното на корта, великолепното му движение и най-вече на изключителното му самочувствие и хладнокръвие в критичните моменти и точките, които решават изхода на мача.
Постиженията на сърбина сякаш потвърждават една стара теория, според която по-дълга пауза и откъсването за известен период от време от играта, може да има крайно благоприятен ефект. Същото направи и Федерер, който прoпусна втората половина на 2016 и се завърна преобразен в началото на 2017.
Въпреки че има много условности и променливи величини, смятам че през следващата година Джокович има всички шансове да скъси дистанцията до Надал и Федерер в най-престижната класация – Титлите от големия Шлем.
И така стигаме до разочарованията на 2018-та, а в тази група наред с играчи, като Джак Сок и Лука Пуй, попада и нашият Григор Димитров.
Какво точно се обърка, как се стигна до това пропадане в ранглистата? До известна степен причината е в самите нас и огромните ни очаквания, пак се заговори за титли от Големия Шлем, за ,,мачкане,, и доминация, но нека бъдем поне за малко реалисти.
Големите успехи през миналата година станаха факт, както благодарение на чудесната игра на българина, така и на благоприятното стечение на обстоятелствата. Титлата в Синсинати беше спечелена в отсъствието на Надал, Федерер, Джокович, Мъри и Вавринка. В Лондон също не се стигна до мач с някои от Големите играчи, след отказването на контузения Надал и отпадането на Федерер.
Григор вдигна страшно много летвата и се оказа, че не е в състояние да поддържа това ниво за по-дълъг период от време. Ако се вгледаме в резултатите на Григор през годините, лесно ще забележим, че той се движи, като „асансьор“ в ранкинга и след силна година следва сериозен спад и обратно.
Сега мнозина се утешават с мисълта, че Григор няма да защитава точки и бързо ще се върне в топ 10 на ранкинга. Това разбира се е вярно, но трябва да бъдат спешно решени някои технически проблеми, които измъчваха играта на българина през тази година.
Колебливият бекхенд и голямото количество двойни грешки, при това в много важни моменти, са нещата, които се виждат отдалеч. Григор често с лека ръка пропиляваше аванса си и загуби мачове срещу тенисисти, които би трябвало да побеждава без да се замисли. Въпреки всичко сезонът и мястото в топ 10 можеше да бъде спасенo, ако Григор не се беше провалил в турнирите от Шлема и по-специално на Уимбълдън и US Open.
Ако поражението срещу Вавринка в Лондон може да бъде причислено в графата „неприятни изненади“, то за загубата му срещу същия съперник на US Open, няма оправдание. Това, което силно разочарова любителите на тениса, особено през втората половина на сезона, беше липсата на хъс, желание за борба и воля за победа.
Сега Григор има нужда от почивка и преосмисляне на философията си на игра. Привличането на Агаси със сигурност е нещо, което ще даде положителен резултат в по-дългосрочен план. Това беше „соломоновско решение“ от лагера на Григор, с което се запазва Дани Валверду в ролята на треньор, но също така се търси и погледа върху нещата на един бивш голям играч, какъвто венецуелецът не е бил.
И все пак, отстъплението на Димитров през тази година не е задължително нещо лошо. Понякога човек се нуждае от пречистване, катарзис, за да може после да достигне нови висоти. Сега Григор го очаква едно трудно, но вълнуващо и изпълнено с предизвикателства пътешествие, което да го отведе отново там, където е неговото място.
И накрая, кои са най-важните въпроси, които ще ни занимават през следващата година?
Ще успее ли най – после играч роден след 1990 да спечели титла от Шлема, или опитът и класата на Джокович, Федерер и Надал отново ще вземе надмощие. Ще продължи ли възходът на тенисисти, като Хачанонов, Циципас, Басилашвили, каква ще бъде ролята на Шотландския боец Анди Мъри?
Очакваме с нетърпение и новия формат на провеждане на купа Дейвис, който слага край на 120 годишната традиция на провеждане на отборната надпревара. Със сигурност следващият сезон ще произведе своите нови герои, ще роди нови звезди и ще предложи много изненади, но преди всичко, да се надяваме той да бъде успешен за българския тенис!
Николай Драгиев
