Да бъдеш финалист на Уимбълдън е постижение, което би трябвало да ти носи радост до края на живота. Само че има един финалист от най-големия тенис турнир, за когото успехът на корта остава единствен хубав момент на фона на ужасните му действия в остатъка от живота. Запознайте се с Вир „Сейнт Леджър“ Гулд – ирландецът, който остава в историята като единственият финалист на Уимбълдън, осъден за убийство.
Началото на историята на Вир изобщо не предполага последвалото. Той е син на аристократично семейство с доста възможности. Гулд прекарва юношеските си години в Уотърфорд, занимавайки се с ветроходство, лов, езда и игра на тенис. Има много състезателен дух и иска победата във всичко, с което се захване. Добрата новина за него е, че има и талант за повечето дейности, особено за тениса.
Стилът му е определен като „харизматичен и атрактивен“. През 1879 година той печели първото Открито първенство на Ирландия, което му осигурява и участие в третото издание на Уимбълдън. Там стига до финала, в който губи от свещеника Джон Хартли, който пък е единственият духовник, печелил шампионата.
„Див и весел ирландец“ – така Хартли описва съперника си на финала. Статиите по повод мача информират за това, че по време на двубоя Гулд се е оплаквал от махмурлук.
Впоследствие Гулд губи в пет сета в Челтнъм от тогава 18-годишния Уилям Реншоу. Бъдещият седемкратен шампион от Уимбълдън побеждава Гулд и в следващото издание на шампионата на Ирландия. 3 години по-късно след серия от поражения тенис кариерата на Гулд вече е в миналото.
Гулд продължава да живее охолен живот, главно благодарение на средствата на своето семейство. И те обаче не могат да покрият разходите за ресторанти, празненства, алкохол и хазарт.
През 1891-а той се жени за дизайнерката Мари Жироден. Двамата живеят в Лондон преди финансовите трудности да ги накарат да емигрират в Монреал, за да избягат от кредиторите си. В Канада продължават да харчат без ограничения и това води до много дългове, заради което отново се местят. Първо в Ливърпул през 1904-а, след това в Монте Карло, където са решени да стартират нов живот като „Сър Вир и Лейди Гулд“. Само че този нов живот продължава да е свързан със залозите. Двамата са убедени, че ще успеят да вземат парите на богаташите в добиващото популярност като катедрала на заровете „Казино дьо Монте Карло“.
След първоначалния успех те започват да губят все повече средства и затова се обръщат към богати хора, които евентуално да спонсорират начина им на живот. Намират такъв човек в лицето на Ема Левин, богата датска вдовица, която прави честа компания на „лейди Гулд“ и скоро се съгласява да заеме на семейството сума, равняваща се на 5 хиляди паунда в днешни дни.
В един момент обаче Левин решава да напусне Княжеството и изисква от Гулд да върнат дадения заем. На прага на фалита двойката решава да направи нещо по-различно – да убият вдовицата при посещението си в апартамента ѝ и със скъпоструващите ѝ бижута да започнат живот на чисто на Острова.
Заминават за Марсилия, откъдето се надяват да се качат на влак за Великобритания. Само че служител на хотела в Марсилия вижда стичаща се кръв от куфарите им. Тяхната версия е, че вътре има прясно заклани птици, но при отварянето на куфара вътре е открито разчлененото тяло на Левин.
Случилото се шокира света и става известно като „убийството в куфар от Монте Карло“. Двамата съпрузи са обявени от съда за виновни за убийството, като Мари Гулд едва се спасява от смъртна присъда.
Вир е изпратен на Дяволския остров във Френска Гвиана – затвор, който е известен като „Ада на земята“. В рамките на една година той се самоубива. Мари умира в затвора в Монпелие през 1914-а.
И до ден-днешен Гулд остава единственият осъден за убийство финалист от Уимбълдън.
