След двугодишна пауза Уимбълдън отново е тук. Стартира 134-ото издание на най-популярния тенис турнир, чието начало е през далечната 1877-а година. Уимбълдън се явява едно от най-старите спортни състезания изобщо, цели 19 години преди началото на модерните Олимпийски игри.
Историята за началото на Уимбълдън определено е интересна и е свързана с един счупен валяк, който води до създаването на надпреварата, която години по-късно ще бъде определена като първият проведен турнир от Големия шлем.
Връщаме се назад във времето, за да разкажем историята на Уимбълдън 1877 – турнирът, дал началото на тенис манията и дал на света някои от най-важните правила в играта, които са валидни и до ден-днешен.
През XVI век първоначалната версия на тениса, известна в наши дни като „real tennis“, се играе в зали, в които се използват и четирите стени като тя е популярна най-вече сред висшето общество. За игра на трева се заговаря във втората половина на XVIII век преди през 1874-а година майор Клоптън Уингфийлд да представи своята версия на играта с правила, събрани в брошура от осем страници.
Интересът към нея постепенно се увеличава. По това време популярната игра е крокет, но интересът към нея постепенно спада. Това принуждава редица клубове за крокет да включат и тениса на трева към възможностите за своите членове.
Това през февруари 1875 година правят и ръководителите на All England Croquet Club, които 7 години по-рано на Уорпъл Роуд в Уимбълдън основават своя клуб. Създателите са шестима мъже, които работят към „The Field“, седмично списание с фокус към земеделието и спорта, което си печели реномето на първия „вестник за мъже“.
Решението за въвеждането на тениса в клуба идва на фона на финансовите трудности вследствие от слабия интерес към крокета и все по-високия наем, който клубът плаща за ползване на земята. Две гвинеи (британска златна монета в обръщение между 1663 и 1814г.) е таксата за членство. Първоначално един от кортовете за крокет се превръща в корт за тенис, но с повишения интерес към новата игра и все повечето членове, то и кортовете за тенис стават все по-често срещана гледка. Името на клуба също се променя на All England Croquet and Lawn Tennis Club.
И така стигаме до 2 юни 1877 година. Клубът има проблем. Валякът, който се използва за поддръжка на тревата, е счупен, а пари за нов няма. Секретарят на клуба Джон Уолш, който е и един от създателите му, предлага да се организира шампионат по тенис на трева за аматьори. Надеждите са, че входната такса ще е достатъчна за покриване на ремонта на валяка.
Решението е взето и в The Field се появява съобщението за организирания турнир, чийто старт е на 9 юли. Използват се и някои нови правила, различни от приетите до момента. Така например, вместо точкуване до 15 точки, при което печелиш точка само ако си на сервис (нещо като правилата във волейбола до преди години), се използва точкуването на „рийл тенис“ – 15, 30, 40 и гейм. Сетът се печели от този, който пръв достигне до 6 гейма като при 5-5 се играе решителен гейм. Изключение прави финалът, когато е необходима разлика от два гейма във всеки един сет. Полетата се сменят в края на всеки сет. Играят се 3 от 5 сета.
Турнирът е само за мъже, като се записват общо 22-а. Всеки един от тях плаща по една гвинея. Победителят получава 12 гвинеи и сребърна купа на стойност 25 гвинеи, дарена от списанието.
Началото е в понеделник, 9 юли. След няколко дни на прекрасно време и мачове на директна елиминация, в турнира остават шестима. Те играят четвъртфинали, сред които има трима победители. Чрез жребий 28-годишният архитект и играч на „рийл тенис“ Уилям Маршал достига до финала без игра. В единствения полуфинал 27-годишният Спенсър Гор побеждава Чарлс Хийткоут и така достига до финала. Турнирът обаче спира до следващия понеделник, тъй като организаторите не желаят да се лишат от евентуални зрители, които в петък и събота наблюдават ежегодния мач по крикет между Итън и Хароу.
В понеделник вали дъжд, така че мачът за титлата е отложен за вторник, когато след само 48 минути игра Спенсър Гор се превръща в първия шампион на турнира, който години по-късно познаваме като Уимбълдън. Крайният резултат е 6-1, 6-2, 6-4, а историческият момент виждат 200 души по трибуните.
Интересен факт е, че двубоят противопоставя коренно различни стилове на игра. Гор играе постоянно на мрежата – нещо, което по това време се счита от някои за неспортсменско. Дори впоследствие има дискусии, дали играта на мрежата да не се забрани, но те са отхвърлени.
Маршал е тенисист, когото в днешни дни бихме определили като „бейзлайнър“. И не намира начин да противодейства на волетата на Гор – нещо, което изглежда нормално с оглед на факта, че по това време мрежата е на височина 152 сантиметра и начините за преодоляване не са много. В целия турнир шампионът печели 15 и губи само 2 сета като геймовото съотношение е 99:46. Играе се и плейоф за второ място между Маршал и Хийткоут, спечелен от Маршал, който по този начин получава 7 гвинеи.
За клуба най-важното е, че турнирът носи печалба от 10 гвинеи. Валякът е поправен и чрез помощта на шестима души, които го задвижват, продължава да се грижи за поддръжката на тревното покритие още дълги години. В днешни времена той може да бъде видян в музея на Уимбълдън.
Турнирът води до важни изводи и промени в правилата. От общо 601 изиграни гейма, 376 се печелят от сервиращия, макар че по това време сервисите се изпълняват най-често отдолу. За да бъде променено това предимство се взима решение зоната, която сервиращият цели, да бъде намалена като площ. Намалява се и височината на мрежата – на 145 сантиметра в краищата и 91 сантиметра в центъра, което дава по-голям шанс на минаващите удари спрямо излезлия на мрежата съперник. All England Club получава и официално възможността да променя правилата на тениса по своя преценка.
Интересът към играта става все по-голям, което води и до огромната популярност на клуба, който впоследствие мести и локацията си, за да отговори на повишения брой членове и техните нужди.
Турнирът, разбира се, се завръща за второ издание през 1878 година. Шампионът Гор отново е сред участниците, макар че е обявил тениса за монотонен спорт. Според приетия правилник, Гор участва директно на финала срещу спечелилия турнира на „претендентите“. Това е Франк Хадоу, който побеждава Гор в три сета, използвайки по перфектен начин прехвърлящи удари, с които противодейства на играта на мрежата на съперника си. Така Хадоу става вторият шампион на Уимбълдън, а за Гор това е последно участие.
