Световният №772, който спечели седем мача на Уимбълдън и игра с Федерер

Световният №772, който спечели седем мача на Уимбълдън и игра с Федерер

Уимбълдън е на прага ни. Поредният турнир от Големия шлем, който ще ни донесе незабравими емоции в следващите две седмици. „Мейджърите“ са специален период от календара. Никои други турнири не са способни да завладеят съзнанието и емоциите ни по начин, по който го правят „големите четири“. От една страна това се дължи на големия залог, на участието на всички големи звезди и на надеждите им точно в този период те да са в най-добрата си форма, за да бъдат тези, които в края на турнира да държат гордо трофея за победителя.

Но турнирите от Големия шлем са много повече от това кой ще ги спечели. Защото двете седмици на тенис на най-високо ниво ни дават и нещо по-различно. Един куп прекрасни истории за аутсайдери, които най-сетне стигат до своя звезден миг. Той може да бъде много по-различен от успехите на най-големите, но за тях самите значи дори повече.

Ако погледнем чисто практично, то турнирите от Шлема просто дават шанс на повече тенисисти за изява. Може да си №250 в света и пак да достигнеш до игра на най-голямата сцена чрез квалификациите. Именно в пресявките се раждат най-красивите истории и неочаквани герои. Ако се върнем само няколко месеца назад, то ще си спомним как 27-годишният никому неизвестен руснак Аслан Карацев за първи път в кариерата си преодоля квалификациите на „мейджър“, за да достигне до невероятен полуфинал на Australian Open и да демонстрира, че всъщност мястото му винаги е било сред най-добрите, просто останалите не са го знаели.

В навечерието на Уимбълдън се връщаме назад във времето с 5 години – към една от най-красивите истории в близкото минало на най-популярния тенис турнир. Това е историята на Маркъс Уилис – неочакваният герой на Уимбълдън 2016, който спечели седем мача и игра на Централния корт срещу най-великия тенисист на трева в историята, Роджър Федерер.

По принцип, да спечелиш седем мача на Уимбълдън би означавало да стигнеш до трофея. При Маркъс Уилис ситуацията бе по-различна. Но преди да се потопим в 2016-а е добре да разкажем за неговите постижения преди това.

Маркъс има не лоша кариера като юноша. Достига до №15 в света през 2008-а и е един от талантливите британски младоци. В мъжкия тенис обаче резултатите не идват. Самият той признава, че това се дължи на несериозно отношение във важния период между 19 и 22 години, когато трябва да положи основите на една успешна кариера. „Трябваше да се отдам по-сериозно и може би щях да имам повече подобни възможности“ – смята той. Все пак намира спонсори и успява да се изхранва от тениса. Достига до №322 в света през 2014-а, има спечелени 8 ITF турнира.

През 2016-а обаче е извън първите 700 преди историята му на Уимбълдън да започне. Маркъс е едва 23-а ракета на Великобритания, така че първоначално дори не попада в списъка за участници в така наречения предварителен квалификационен турнир в Роухемптън. Той се провежда традиционно всяка година и противопоставя помежду им по-перспективните британски тенисисти. Наградата за победителя е уайлд кард за квалификациите на Уимбълдън.

С известен късмет Уилис все пак попада в турнира и така може да покаже на какво е способен. „От декември предишната година тренирах сериозно, влязох в добра форма.“ Това е важно, защото в хода на кариерата си има доста проблеми с това да поддържа оптимална физическа форма.

На предварителния турнир му трябват три победи и той ги постига, като още тук се справя с по-високоранкирани тенисисти, придобили популярност с изявите си на двойки в следващите години като Люк Бамбридж и Джо Солсбъри.

Стига до същинските квалификации в Роухемптън, което само по себе си е огромен успех. Все пак до момента няма нито едно участие в АТР тура. Още в първия им кръг постига най-голямата си победа до момента – над №99 в света Юичи Сугита. Следващите два успехи обаче изглеждат като още по-престижни от разстоянието на времето. Жертви на Уилис стават 18-годишният Андрей Рубльов и 20-годишният Даниил Медведев. Бъдещите тенисисти от топ 10 нямат особени шансове срещу играещия отлично на мрежата британец, който си осигурява дебют в основната схема на турнир от Големия шлем. Съперник на корт №17 е световният №54 Ричардас Беранкис. Разликата помежду им е над 700 позиции, но Уилис вярва в себе си.

„В главата ми не бях огромен аутсайдер. Знаех какво ми трябва, за да спечеля. Бях уверен. Не играех като №772 в света, бях контузен и не бях играл дълго време, но в германското първенство побеждавах тенисисти от топ 300, топ 200 на клей. Бях уверен. Заслужавах да съм там. След квалификациите Беранкис не ми изглеждаше по-добър от Медведев и останалите в квалификациите.“

И препълнените трибуни на корт №17 виждат сензацията – 6-3, 6-3, 6-4 за Уилис, общо седма победа от началото на неговия Уимбълдън и мач с Роджър Федерер на Централния корт два дни по-късно.

В тези два дни преди мача, а и в седмиците след това, Уилис се превръща в истинска звезда в родината си и любимец на всички тенис фенове. Самият той вярва в шансовете си, дори и срещу Маестрото. Крайният резултат е загуба в три сета, но Уилис в никакъв случай не се посрамва, напротив. Изиграва много силен мач, в който печели седем гейма срещу легендарния швейцарец. Първият сет е загубен с 0-6, но оттам насетне световният №772 е равностоен на световния №3 по това време.

„Спечелих над 20 точки в първия сет. Имах геймболи във всичките ми сервис геймове, брейкболи. Притеснителното беше, че играех добре, а загубих сета на 0. Това не ми се беше случвало. След първия гейм вече не се притеснявах.“

Един негов лоб дори се превръща в „удар на турнира“ според BBC, а изпращането на крака от трибуните на Централния корт и поздравленията от самия Федерер са нещо, което ще остане завинаги в съзнанието му.

Трябват му няколко седмици на почивка и „много сън“, за да се отърси от емоциите. Скокът в ранглистата е голям – до №496. Следващият му турнир отново е в АТР тура – квалификации във Виена, където губи в три сета от Раду Албот. След това печели трофей на ITF ниво в Кувейт с успех над германеца Даниел Алтмайер на финала.

Той обаче се оказва последен в кариерата му. Уилис има проблеми с контузии, с поддържането на добра форма и с тежестта на повишените очаквания. В началото на 2017-а се ражда и първото му дете, което също не помага за изявите на корта.

И все пак неговата щастлива история на Уимбълдън не спира дотук. Участва в квалификациите на турнира година по-късно, където губи в последния кръг от Иля Марченко. Невъзможността да защити точките си го вади от първите 500 на ранглистата.

Само че получава уайлд кард за турнира на двойки заедно с Джей Кларк. Двамата стигат до трети кръг след успех във втори над защитаващите титлата си Никола Маю и Пиер-Юг Ербер – победа, която Маркъс определя като един от най-хубавите му моменти на корта и се ядосва, че хората не обръщат толкова внимание на постигнатото през 2017-а.

През 2018-а отново е част от предварителния турнир на британците, но тогава има малшанса на финала да срещне току-що завръщащия се след наказание за употреба на кокаин Дан Еванс и да загуби. По това време идва и последният му официален мач на сингъл.

Повечето успехи продължават да идват при тандемите. Затова и взима решение през 2020-а да опита да пробие в АТР тура при двойките. За съжаление, пандемията до голяма степен обърква плановете му.

За да дойде началото на март тази година, когато 30-годишният Уилис обяви, че слага край на професионалната си кариера, за да може да се грижи по-пълноценно за семейството си. Започна работа в строителна компания, като в същото време работи по квалификацията си като тенис треньор и натам са насочени амбициите му.

„Не беше лесно решение, но на 100% то е вярното. Време е да кажа гейм, сет и мач. Играх с най-великия играч на всички времена на най-великия турнир и на най-великия корт. Знам, че работих здраво, за да изпълня мечтата си.“

И така. Маркъс Уилис не се превърна в суперзвезда в тениса, но ни показа, че никога не е късно да изпълниш мечтата си. Колко хора могат да се похвалят, че са играли с Федерер на Централния корт на Уимбълдън? Не много, нали? Маркъс Уилис е един от тях и завинаги ще има онази незабравима 2016-а и седемте победи, довели го до срещата с 20-кратния шампион от Големия шлем.

За нас феновете остава само да се настаним удобно за старта на Уимбълдън 2021 и да очакваме следващата красива история, която „свещената трева“ ще ни поднесе. А тя рано или късно ще дойде.


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH