Обикновен тенис корт, потънал в пълна тишина. 42 момчета и момичета са застанали в предварително научена формация. Всяко по-тежко дишане получава забележка.
„Спри да дишаш толкова тежко, пази тишина… явно не си във форма“.
Всяко дете трябва да стои с разкрач, който е равен на ширината на раменете. Гърдите трябва да са изпъчени, а раменете в позиция, която има ясно послание – гордост, чест, дисциплина.
Точно след няколко секунди всяко дете ще бъде инспектирано, след като само допреди малко е трябвало да прави спринтове в различни посоки и да изпълнява наставления.
„По- бързо! Скочи по-високо. Я се изправи!“
Малцината избрани ще имат честта да продължат подготовката си в следващите пет месеца, а след това да представляват Великобритания като подавачи на Уимбълдън.
Тяхната мечта е да стигнат до кортовете на All England Lawn Tennis and Croquet Club. Там напрежението е много голямо и макар за зрителите работата на подавачите да е незабележима, както и трябва да бъде, техните наставници са много взискателни.
Например, едва ли бихте обърнали внимание ако даден състезател изпълни уинър и някое дете директно хване топката във въздуха. На Australian Open подобно нещо е позволено, но на Уимбълдън е огромна грешка. В Лондон, топката трябва да падне на земята и да бъде вдигната от там.
Обърнете внимание, че т.нар. BBGs (Ball Boys and Girls) никога не се взират в нещо конкретно дълго време на корта. По време на паузата, макар и да са само деца, тяхното внимание не може да бъде отвлечено. Сякаш се взират някъде в пространството и не се заглеждат. Това изобщо не е случайно, а кодекс на поведение.
Освен това, златното правило гласи: „Three balls good, four balls bad“, което означава, че ако един подавач има три топки в себе си е добре, но четири е прекалено много, защото рискува да изпусне някоя.
Около 1000 момчета и момичета всяка година тренират за Уимбълдън, като 250 от тях получават място на подавачи. Две седмици преди турнира, никой няма гарантирано място, въпреки че в последните пет месеца е дал всичко от себе си.
170 деца са на възраст малко над 10 години. А средната възраст е 15 години. Най-много 80 получават шанса да са на Уимбълдън, след като и предходната година са били част от турнира. И никой не прави хеттрик в кариерата си.
Шест отбора от шестима представители имат отговорността за Централния корт и Корт №1. Всеки екип прекарва по един час в задължения, след което почива един час.
„Това са ти обувките. Нямаш право да ги носиш никъде другаде, освен на кортовете на Уимбълдън. Те не са за игра“ – горе-долу това е репликата, която 1000 момчета и момичета всяка година мечтаят да чуят. За тях подобна заръка е равносилна на това рицар да получи меча си, защото означава, че са в отбора.
По време на двете седмици на Уимбълдън, тези момчета и момичета нямат имена. Те са №87, №43, №12. Трябва да са като призраци на корта и да си вършат работата.
„3,2,1… вие сте! Влизайте на корта и покажете, че сте най-добрите“.
