US Open, вечерна сесия, светлините на прожекторите и великолепен тенис на корта – една любима на всички фенове гледка. Именно Откритото първенство на САЩ като че ли в най-пълна степен се олицетворява в тениса в късните часове. Може би логично с оглед и на факта, че това е първият турнир от Големия шлем, който въвежда вечерна сесия под прожекторите.
Но кога започва всичко? Годината е 1975-а и тук говорим за едно наистина историческо издание на US Open, защото промените са много.
Освен първият турнир с осветление, има още две огромни промени. За първи път турнирът се премества от традиционната трева на зелен клей. Причината за промяната е недоволството на много състезатели за качеството на тревното покритие в Ню Йорк.
Това е достатъчно за турнирния директор Бил Табърт да инвестира 240 хиляди долара за поставянето на зелен клей на кортовете в „Уест Сайд Тенис Клъб“.
А поради сменената настилка и очакванията за по-продължителни мачове, се взима решение двубоите при мъжете до четвърти кръг да се провеждат във формат 2 от 3 сета.
Първият мач в историята, който се провежда при осветление е между легендарния американец Стан Смит и новозеландеца Они Парун. Пред 5 хиляди зрители, много от които за първи път имат шанса да гледат турнира след работно време, новозеландецът поднася изненадата, побеждавайки шампиона от 1971-а с 6-4, 6-2.
Впоследствие титлата е спечелена от специалиста на клей Мануел Орантес, който във финала не дава шансове на местния любимец Джими Конърс – 6-4, 6-3, 6-4.
Периодът с клей на US Open продължава само три години преди турнирът да се премести на „Флъшинг Медоус“ и да смени настилката на хард. Този ход пък помага на Конърс да постигне рекорд, печелейки US Open на три различни настилки.
И докато клеят бързо бива забравен, то вечерните сесии на US Open остават завинаги и дават шанс и на работещите през деня да се насладят на великолепен тенис.
