В момента всички очи са вперени в кортовете на Ролан Гарос, но това не пречи да стартираме подготовката за Уимбълдън. Може да го направите като се включите в играта на Stella Artois тук. Всички регистрирали се в играта, които отговорят правилно на въпросите, зададени от Stella, ще могат да спечелят двойни билети за турнира. Ние в Tenniskafe.com също не оставаме по-назад. Двама от вас ще могат да спечелят оригинална кърпа от турнира, а други трима – оригинални чанти Stella Artois
Четиримата мускетари доминират в тениса през 20-те години на миналия век, както и в началото на 30-те, като всеки един от тях е съвършено различен от другия не само като личност, но и по отношение на стила на игра, който изповядва.
Едно нещо обаче ги обединява – побеждаването. Четиримата имат общо 20 титли от Големия шлем на сингъл и 23 на двойки.
Най-младият мускетар е Рене Лакос. Той започва да се занимава с тенис чак на 15-годишна възраст, като не разполага с огромната дарба на останалите си трима колеги. Несъмнено обаче е най-отдаденият по отношение на тренировките, което в крайна сметка го прави и най-добрият, смятат немалко хора.
Кариерата му, която продължава 7 години, приключва, когато Рене е на 24, а за този период той извоюва 10 „мейджър“ титли – 7 на сингъл и 3 на двойки.
Крокодила, както е прякорът му, и другите трима мъже, които най-изненадващо грабват Купа „Дейвис“ от смятаните за непобедими американски тенисисти, също показват, че французите са се научили да играят на трева, давайки началото на нова доминация, след като от 1924 до 1929 г. господстват на Уимбълдън.
Лакост е „биткаджия“ на корта и действа по старомодния начин – пречупва съперниците с непримирим дух, отдаденост и кален от неуморните тренировки характер. Действа предимно от основната линия, миксира често ударите си и става два път господар на „свещената трева“.
Изминава обаче дълъг път преди това.
През 1924 г. Лакост стига заветния финал в Лондон, но Жан Боротра се налага с 6-1 3-6 6-1 3-6 6-4. Все пак, утехата е, че Крокодила постига лесен успех в Париж над същия съперник. Голямото му желание обаче е най-престижният трофей.
Година по-късно двамата отново се срещат на финала на Уимбълдън, а този път Рене взима реванша си с 6-3 6-3 4-6 8-6. Интересното в тогавашното издание на турнира е, че са двойка при каретата и триумфират там. През 1928-а друг мускетар, Анри Коше, стои на пътя на Лакост и втора титла от „свещената трева“, но не успява да го спре – 1-6 6-4 4-6 2-6.
Така тенисистът още веднъж записва името си в историята на най-престижния турнир. И ако днес името Лакост много по-често се свързва с известната марка и промените, които внася по отношение на екипировката, то през миналия век е еквивалент на същинска стена, която връща всичко от основната линия и намира своето място в едно изключително силно поколение.
„Никога не съм играл по-добре, този французин е машина“, заявява легендарният Бил Тилдън след едно поражение – признание, към което няма какво да се добави.
TennisKafe.com
