В последните девет турнира от Големия шлем при дамите сме видели осем различни шампиона. Разликата между това да си на върха и да изпаднеш в средата на стотицата, където вече дълго време се лутат млади носителки на титли от Шлема като Стивънс и Остапенко, е много малка.
Да останеш на върха изисква психика, постоянство и късмет. Бианка Андрееску е една от тенисистките, при които последното от изброените липса най-много. Серия травми я свалиха от облаците и действащата шампионка на BNP Paribas Open не пристига в Индиън Уелс като един от основните фаворити.
След много научени уроци и с надежда за запазване на добро здраве, ѝ предстои нов поход към челните позиции.
В интервю пред сайта на турнира тя бе попитана за съвети, които би могла да даде на други две състезателки, които много рано в кариерите си се изстреляха към тенис небесата – шампионката от US Open Ема Радукану, която триумфира от №150 в света и съперничката ѝ на финала Лейла Фернандес.
„Съветът, който бих дала е винаги да си благодарен – независимо дали постигаш огромни успехи. Защото това може да ти се изплъзне за половин секунда“ – каза канадската №1.
„Не позволявай на събитията да ти влязат в главата прекалено много. Да, остани уверена, но не ставай надменна тип „Спечелих турнир от Големия шлем, вижте ме.“ Остани смирена, благодарна и продължи да работиш здраво, защото, както всеки казва и както моят опит показва – лесно е да се изкачиш до върха, но да останеш там е трудната част.“
Преди две години Бианка действително бе най-коментираното име в Тура. Трофеят от Индиън Уелс бе последван от успех в Торонто и победа над Серина Уилямс за трофей на US Open.
Усилията ѝ я отведоха до финалния Мастърс, където късметът ѝ изневери – при опит да изпълни ретур във втория си мач, контузи коляното си и разкъса менискус, който не ѝ позволи да започне нормално следващия сезон.
Последваха още проблеми – по време на коронавирус паузата се обади стара нейна травма на стъпалото. С времето чувството за недостижимост изчезна и Андрееску се обърна към част от играта, която дотогава неглижираше до известна степен: започна активно да медитира, нае нов треньор и пренасочи фокуса си все повече към изграждане на психиката си.
„Основното нещо през тази година бе да спра да гледам назад, защото го правех често и ме съсипваше. Казвах си „Искам да играя като през 2019, защо не го правя както преди?“ Но в един момент просто трябваше да променя начина си на мислене и да се концентрирам над настоящето, защото миналото си остава в миналото.“
„Понякога гледах и към бъдещето, но спрях и това. Казах си „Виж, изживявай всеки момент, сякаш ти е последен.“ Очевидно промяната не идва лесно, все още мислите ми са разпръснати на всички посоки, но зная, че се подобрявам. С помощта на медитацията и добрия екип покрай мен, всичко това със сигурност ще се подобри.“
Макар вече да не трупа напрежение от бившите си успехи в Индиън Уелс, тя посреща с удоволствие позитивни спомени от предишни години:
„Да гледаш към миналото по позитивен начин също е ценно. Организаторите споделиха видео с най-добрите ми удари от турнира и дори само да видя това и да зная, че съм спечелила турнира бе приятно.“
