Арина Сабаленка, напълно очаквано, бе в прекрасно настроение след финала на Australian Open. Беларускинята спечели първата си титла от Големия шлем, триумфирайки над Елена Рибакина в заключителния сблъсък в Мелбърн. Сабаленка, която в понеделник ще се изкачи до №2 в световната ранглиста, пристигна по шампионски в залата за пресконференции – с трофея в едната ръка и с чаша шампанско в другата.
– Арина, можеш ли да ни опишеш как се чувстваш в момента?
– Не знам, много ми е трудно да го обясня. Просто съм щастлива. Щастлива и горда. Не знам как бих могла да го опиша по-добре. Това е най-хубавият ден в живота ми.
– Как се чувстваше в последния гейм и най-вече в момента, в който направи двойна грешка при първата си шампионска точка?
– Беше чудесно начало. Помислих си „Това ще бъде забавно“ (смее се). Бях нервна, но си повтарях, че тези мачове винаги са трудни и трябва да продължа да се боря до последната точка. Определено беше много труден гейм и се радвам, че успях да контролирам емоциите си и да победя.
– Фактът, че загуби няколко полуфинала на турнири от Големия шлем, прави ли днешния успех още по-сладък?
– Да, определено. След всички тези трудни мачове наистина се наслаждавам още повече на този момент. Сега обаче мисля, че имах нужда от тези загуби, за да успея да разбера по-добре самата себе си. Гледам на тях като на подготовка за това, което се случи днес. Може да звучи странно, но сега се радвам за тези загуби, тъй като в противен случай сега можеше да съм различен играч и човек.
– Смяташ ли, че днешният мач е най-силният в кариерата ти?
– Бих казала, че да. Елена игра невероятно и трябваше да се боря през цялото време, за да съм тук в момента. Тенисът беше на много високо ниво. Радвам се, че мачът беше труден, тъй като наистина се насладих на битката.
– Доколкото знаем, миналата година твоят треньор Антон Дубров ти е предложил да прекратите партньорството си. Кога точно беше това и как се случи?
– Не си спомням точно, но мисля, че беше след турнира в Дубай и преди този в Доха. Той ми каза „Не знам какво да направя. Мисля, че трябва да намериш някой друг, който ще успее да ти помогне“. Аз обаче знаех, че проблемът не е в него, а в мен и трябва заедно да намерим начин да го преодолеем. Много съм щастлива, че продължихме да работим заедно и преминахме през толкова много неща. Фактът, че стигнахме заедно до този триумф, го прави още по-сладък. Изминахме много дълъг път и е невероятно, че сега сме тук с титла от Големия шлем.
– Какво научи от загубата на полуфинала на US Open, която засега е твоята последна на Големия шлем, и как използва поуките от онзи двубой в днешния мач?
– Научих, че трябва да съм по-спокойна на корта, да не насилвам нещата и да вярвам в себе си. Мисля, че през последните две седмици направих точно това. Знаех, че начинът ми на игра ще ми предостави много възможности да спечеля титлата и трябваше да се възползвам от тях.
– Фактът, че не ти бе позволено да играеш на Уимбълдън, прави ли днешния успех още по-значим за теб?
– Да пропусна Уимбълдън беше много труден момент за мен, но след това играх на US Open. Сега важното не е Уимбълдън, а работата, която свърших през последните месеци.
– Странно ли е да спечелиш титла и флагът на страната ти да не се развява никъде и инициалите ѝ да не са изписани срещу името ти на трофея? Фактът, че стана шампионка като неутрален спортист, отнема ли част от сладостта на триумфа?
– Хората все още знаят, че съм беларускиня, така че не мисля, че ще има някаква разлика.
– Спомена, че през последните месеци си успяла да станеш по-спокойна на корта – нещо, към което се стремиш от доста време. Можеш ли да ни разкажеш как успя да го направиш и кое се оказа решаващият фактор в това отношение?
– Винаги съм се чувствала странно, когато хората идват при мен за автограф, тъй като си мислех: „Защо ви е автографът ми, аз съм просто тенисистка. Аз съм никоя, не съм печелила титла от Големия шлем или нещо подобно“. Напоследък се промени начинът, по който се чувствам. Започнах да се уважавам повече и осъзнах, че съм тук, защото съм добра тенисистка и съм работила много усърдно. Това ми даде увереността, че мога да владея емоциите си и да се справя с всичко на корта. Сега, когато имам проблеми по време на мач, си припомням, че всъщност съм добър играч. Емоционалните ми проблеми в миналото произлизаха от това, че се съмнявах в себе си.
– Имаш ли планове как ще отпразнуваш титлата?
– Ще хапна пица, много сладки и може би ще пийна малко шампанско.
– Днес регистрира 51 печеливши удара и 28 непредизвикани грешки. Какво промени в тактическо отношение след загубения първи сет?
– Да, това са доста добри статистики. По време на първия сет бях нервна и след това си казах, че ако продължа да се боря, ще имам възможности да обърна мача. За щастие, точно това се случи.
– Изминаха 10 години от триумфа на Азаренка, а сега Беларус вече може да се похвали с три титли от Australian Open. По какъв начин ти повлияха Вика и нейните успехи и на какво се дължи силното представяне на беларускините в Австралия?
– Не знам. Обичаме Австралия и се надявам, че чувствата са взаимни. В Австралия има нещо, което много харесваме. Относно влиянието – ако трябва да съм честна, по онова време не гледах тенис толкова често, но, разбира се, фактът, че имам толкова успешна сънародничка ме накара да вярвам, че аз също мога да постигне нещо подобно.
– В началото на пресконференцията каза, че това е най-хубавият ден в живота ти. Кой беше най-хубавият до вчера?
– Мисля, че беше когато майка ми се запозна с приятеля ми.
