Патрик Муратоглу е един от най-известните треньори в тениса – сега наставник на Серина Уилямс, Стефанос Циципас и Кори Гоф, а преди това на Григор Димитров, Жереми Шарди и Маркос Багдатис. Една от бившите му възпитанички обаче обвини французина в незачитане на психическото ѝ здраве и сравни работата с Муратоглу като с това да се намираш в „затвор“.
Араван Резаи не притежава една от успешните тенис истории. Нейната кариера е досущ като клечка кибрит – в началото със силен и ярък пламък, който обаче бързо угасва. Достига до 15-ото място в света и печели силния турнир в Мадрид през 2010 – една от 4-те ѝ WTA титли. Дебютира на „мейджъри“ още през 2005 на Ролан Гарос, когато е на 18 години. Побеждава много топ състезателки, но проблемите ѝ извън корта са повече от нужното и кариерата ѝ загива.
В периода 2009-2010, когато иранката набира скорост, тя работи с Патрик Муратоглу.
„В Бали чувствах, че всичко си е на мястото. Казах си, че няма напрежение, че мога да играя най-добрия си тенис срещу страхотни състезатели. Колкото по-добре се чувствах на корта, толкова по-щастлива бях извън него. На този турнир, освен това, поканих моя приятел Патрик Муратоглу и заедно се наслаждавахме на прекараното време. Спечелих турнира и реших да работим заедно“, каза Резаи в интервю за Punto de Break, припомняйки си надпреварата в Индонезия през 2009, когато започва тяхната колаборация.
Работата им заедно обаче е белязана от върхове и падения. Иранката обвинява Муратоглу, че не го е било грижа за нейното психическо състояние.
„Това, което Патрик внесе в моя екип, беше истински план за работа. Бях с баща ми на корта по осем часа на ден, но Патрик ми донесе онази нотка професионализъм – един час фитнес, един час масаж. Осве това ме заведе на качествени тренировъчни кортове, осигури ми тренировъчни партньори, съоръжения“, припомня си Резаи.
„Баща ми имаше много силен характер. Понякога обичаше да се налага, искаше да ме защити, без значение какво му струва това. Осъзнах, че Патрик понякога желаеше да успокои ситуацията. Проблемът бе, че той е от онзи тип хора, които не приемат своите отговорности. Притисна ме да се изправя пред своите родители. Постави ме пред тях, лице в лице, за да получи това, което искаше – пълен контрол. Искаше резултати и не го интересуваше как щеги постигнем. Не го беше грижа за моето образование или за моето минало“, припомня си Резаи.
Бащата на бившата №15 ѝ създава най-големите проблеми. Мнозина го обвиняват, че е проявявал насилие срещу иранката, докато я тренира. Хора са го виждали как кара дъщеря си да играе в снега или под дъжда, използвайки сурови методи. Още повече, че заплашва бащите на съперничките на Араван, като веднъж дори веднъж атакува бащата на Елена Веснина – Сергей.
Разривът между Араван и Арсалан е на Australian Open, когато Резаи моли за помощ WTA и баща ѝ вече не е допуснат до нея. Оказва се, че Резаи е поискала да има личен треньор, а освен това баща ѝ не е бил особено доволен, че тя си има и гадже.
На корта обаче положението е различно – в онзи период около 2010 г. иранката постига успехи. В Мадрид побеждава Йелена Янкович и Жустин Енен, а на финала се справя в два сета с Винъс Уилямс. Въпреки всичко напрежението върху нея от страна на треньора ѝ е огромно.
„Не бих казала, че той е страхотен треньор, а невероятен бизнесмен. Знае как да играе, как да анализира нещата от тактическа гледна точка. Но ако трябва да навляза в детайли… В Мадрид бях подложена под огромно напрежение да спечеля надпреварата. Не можех да се отпусна, да взема телефона си или кредитната си карта – нищо. Беше като в затвор. Ставах в шест сутринта, за да тичам в продължение на час или два, да тренирам физически преди самата тренировка. Беше прекалено“, казва тенисистката, която сега е на 33.
„Баща ми ме поставяше под голямо напрежение и мислеше, че ако положи още, ще ме направи по-добра. А истината е, че това сработи, но дойде време, в което повече не можех да издържа“, споделя Резаи.
Така и историята ѝ с Муратоглу приключва едва след период от една година. Хората около Араван казват на Патрик, че тенисистката не може да продължава така, но той отговаря, че „не му пука“.
Два месеца след като печели в Мадрид, Резаи вдига последната си титла – на Swedish Open. „Бях депресирана заради всичките тези проблеми със семейството ми. Не можех да съм на корта – нито физически, нито психически. Не ми трябва някой, който да ми обяснява какво да правя на корта“, казва Резаи.
Години по-късно все пак признава, че баща ѝ и брат ѝ продължават да имат роля в кариерата ѝ, но вече не толкова важна. В интервю за Le Figaro тенисистката дори обяснява, че все още не е свършена. И все пак през 2019 година изиграва един двубой на ITF турнир с награден фонд $100,000, където отпада в първи кръг. Играе на едно състезание през 2018 и на три през 2017.
