Днес започва последният турнир в кариерата на легендарната Серина Уилямс – считана от мнозина за най-велика за всички времена.
Да, самият начин, по който американката доминира на корта, е достатъчен, за да я превърне в икона на спорта, но друг важен фактор, който я обезсмъртява в мемоарите на тениса е колко дълго време тя бе на върха.
През 2022 година Серина е готова да се сбогува. Първият ѝ трофей от Големия шлем дори не бе през този век.
US Open 1999
През август 1999 година домакините очакваха с нетърпение пробива на Уилямс. На Винъс Уилямс.
На 19 години Винъс вече имаше седем титли зад гърба си и предизвикваше почти страхопочитание с високата си фигура и начина, по който диктуваше събитията на корта. Тийнейджърката бе №3 в света.
Серина обаче я изпревари на сцената на Големия шлем.
С година по-малка от сестра си, тя дебютира на Flushing Meadows с трети кръг предходния сезон.
Още с влизането ѝ в схемата през 1999 обаче се усещаше, че този път положението е напълно различно. Победите ѝ над Кимбърли По и Йелена Костанич в първите два етапа бяха рутинни.
Баща ѝ Ричард вече бе направил сериозна заявка, казвайки че дъщерите му ще се срещнат на финала. Коментар, който не се хареса на световната №1 Мартина Хингис – швейцарката отвърна, че семейство Уилямс имат „големи усти“, намеквайки, че говорят прекалено много.
Отговорът на 17-годишната Серина: „Тя е №1, така че може да говори каквото иска,“ придружен от широка усмивка и допълнението: „Лично аз не мисля, че устата ми е голяма.“
В трети кръг темпото ѝ продължи да се покачва – Ким Клайстерс бе отстранена в три сета. Публиката вече бе запленена от историята на американката.
В четвърти кръг нейна жертва стана Кончита Мартинес, която на 27 вече бе шампионка от Шлема. Испанката поведе с 6-4, но чистата мощ на Серина от дълбочината на корта промени мача във втория сет. Най-голямата победа за нея на „мейджър“ досега бе подписана с 12-ия ѝ ас за деня.
На четвъртфиналите ѝ предстоеше сблъсък с Моника Селеш – героя ѝ от детството и тенисистка, която вече имаше девет трофея от Големия шлем.
И този път опитът помогна в първата част, но развръзката бе идентична – след откриващия сет интрига в мача почти нямаше и Уилямс се завъртя грациозно с ръце във въздуха след победата си.
Пътят ѝ далеч не бе лек и тук не ставаше дума за случайна изненада, която е дошла благодарение на лесен жребий. На полуфинала срещу нея се изправи втората поставена и действаща шампионка от турнира – Линдзи Девънпорт.
Двубоят бе изключително оспорван и вървеше точка за точка до средата на третия сет, когато Девънпорт сгреши първа за 3-4. Последваха пет шанса за рибрейк, но Серина отрази всеки от тях, спечели следващия гейм и си гарантира първи финал от Шлема.
„На всяка моя точка за пробив тя изпълняваше гигантски сервис,“ коментира след това мача Девънпорт. „Никога не получих шанс да играя на втори начален удар, по-слаб от 168 км/ч.
Ричард Уилямс прогнозира, че Серина ще бъде по-успешна, понеже е по-злобна. До 1999 тази прогноза е игнорирана, но с поражението на Винъс от Мартина Хингис на полуфиналите хората му повярваха.
Хингис също бе само на 18, но вече имаше пет титли от Шлема зад себе си. Финалът бе сблъсък на стилове и характери – силовата и страстна игра на Уилямс срещу по-тактичната и самообладана на швейцарката. „Бяхме като ин и ян“, спомня си тогавашната лидерка в класирането.
Серина спечели първия сет с 6-3 и изглеждаше недосегаема – Мартина не можеше да смогва на темпото ѝ. Аванс от 5-3 във втората част почти откри празненствата в Ню Йорк. Дойде обаче моментът на нервите – два мачбола бяха пропуснати и изведнъж двубоят се преобрази.
„Тя винаги водеше – чувствах се винаги в догонваща позиция, изтласкана в защита, но се възродих след двата пропуснати мачбола,“ каза Хингис след мача.
Изведнъж представителката на домакините изглеждаше изтощена. Загледа се с празен поглед в земята пред себе си и тупна топката няколко пъти повече от обикновеното преди сервис. Сблъсък с натиска да се бориш с №1 в света на финал от шлема.
От 3-5 Хингис спечели три поредни гейма, като Уилямс допускаше непредизвикана след непредизвикана.
За пръв път швейцарката водеше и си позволи лека усмивка. Серина бе принудена да отразява сетбол, но все пак успя да си проправи път до тайбрека. След това съотношението на силите отново се завъртя.
„Когато тайбрекът започна, имах чувството, че няма как да загубя,“ каза Уилямс пред репортери след мача.
Само момент, след като си бе върнала увереността, Хингис бе оставена изумена от силата на ударите на опонентката си:
„Тя бе най-борбеният състезател в моите очи. Не обичах да играя срещу нея. При важните точки, при важните моменти, никога не можеш да си позволиш да помислиш, че тя ще свали темпото или ще покаже психически колебания. Имах няколко брейкбола, имах своите шансове, но тя просто реагираше с ас. Беше вбесяващо, но именно това я правеше Серина Уилямс“
При 6-4 американката сервираше за трофея. Не бързаше. Затвори очи за момент, след което се насочи към основната линия. Макар и по-сдържана и дребна от сега, тя изглеждаше непоколебима. На мисия да се превърне в най-великата тенисистка за всички времена.
Последната точка не продължи дълго – мощен сервис и два бекхенда, преди Хингис да изпрати топката в аут. 20 хиляди по трибуните изригнаха.
Ричард повдигна малка камера и запечата момента, който даде летящ старт на паметната кариера на дъщеря му. Разбира се, титлата на двойки също се озова в ръцете на сестрите Уилямс, за да предвещае каква доминация точно ни очаква.
