Поглед към миналото: Атланта ’96 и сбъднатата мечта на Линдзи Дейвънпорт

|  от  

В Атланта през 1996 г. тенисът за трета поредна година е част от Олимпийските игри. През 1968 в Мексико и през 1984 в Лос Анжелис се провеждат само демонстративни надпревари на единично, и то за играчи до 21 години.

Единствено контузената Щефи Граф не взима участие в турнира преди двадесет години, всички останали големи имена са на линия. Моника Селеш се намира в страхотна форма и е поставена под №1. Тя е фаворитката на много специалисти за златото, а турнирът се провежда в наскоро построения Stone Mountain Tennis Center.

До онзи момент Линдзи Дейвънпорт е известна като силно удряща калифорнийка, която среща затруднения да материализира безспорния си талант в престижни титли. Все още на 20 години, през 1996 г. американката вече може да се похвали с почти двугодишен стаж в първата десетка на света, но има във визитката си само няколко дребни трофея и четири четвъртфинала в турнири от Големия Шлем.

Дейвънпорт обаче е вдъхновена по време на Олимпиадата от успехите на сънародниците си в другите спортове – най-вече в плуването и леката атлетика. Тя демонстрира може би най-силния тенис в кариерата си, за да преодолее Анке Хубер, Ива Майоли и Мери Джо Фернандес, с което достига до двубоя за златото.

“През последните две седмици слушах американския химн толкова често заради другите атлети – казва Дейвънпорт след победата си над Фернандес. – Едва миналата нощ осъзнах, че и аз може да го чуя за себе си.”

“Когато гледах Майкъл Джонсън и Дан О’Брайън на почетната стълбичка, си помислих: ’жадувам и аз да бъда на тяхно място”, добавя Линдзи.

На финала американката има много сериозно предизвикателство пред себе си. Противничка й е костеливата Аранча Санчес-Викарио и старата версия на Дейвънпорт, отпреди Олимпиадата, би могла да се поддаде на напрежението. Новата Линдзи обаче е готова да се бори до последно.

Нито една от двете тенисистки не може да пробие в първия сет и това довежда нещата до тайбрек. Американката повежда с 6-4, но позволява на Санчес-Викарио да изравни след аут на дължина от бекхенд и несполучлив лоб.

Дейвънпорт отвръща с мощен сервис и прецизно воле, за да поведе със 7-6 точки, а малко късмет с филето на мрежата й носи успеха в първата част.

Оттам връщане назад няма. 20-годишната по това време тенисистка реализира два пробива във втория сет и постига емоционална победа със 7-6(6) 6-2.

“Това значи всичко за мен – споделя развълнуваната Линдзи след края на битката. – Няма значение какво ще се случи оттук насетне в живота ми, аз винаги ще бъда златна медалистка.”

Тенис турнирът в Рио започва тази събота и със сигурност ще видим още сбъднати мечти, като тази на Дейвънпорт от 1996 г.

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.