Треньорът се е превърнал в компас към успеха в съвременния тенис. Психологическата нагласа, която един наставник е способен да предаде на даден играч, вече е най-ценното качество. Броят на доказаните имена в бранша е в пъти по-малък от броя топ тенисисти, борещи се за челните места в ранглистата. Затова конкуренцията за назначаване на по-успешен треньор е доста по-оспорвана, а рокадите в тази насока са нещо, което вече не прави впечатление.
През 2018 наблюдавахме неимоверно висок брой треньорски назначения и уволнения. Около 30 състезатели от мъжкия и женския Тур решиха да заложат на рокади в щабовете си, за да нагласят стрелката на компаса към големите трофеи.
Редица от тях се оказаха повече от успешни. Психологическата промяна у Новак Джокович дойде именно когато Мариан Вайда и фитнес треньорът Герхард Грилитш се завърнаха в отбора – Ноле се изкачи от номер 22 до трона на ранглистата и прибави титлите от Уимбълдън и US Open.
Други колаборации се превърнаха в провал. Пример за такова взаимодействие бе работата на Йелена Остапенко с Дейвид Тейлър, която приключи след само 6 месеца. Латвийката изигра много слаба първа половина от сезона и чашата преля след отпадането в първи кръг на Ролан Гарос.
Какъв ще бъде резултатът от скорошните треньорски рокади при жените и как те ще очертаят пътя на тенисистките през 2019?
Кейхил зададе посоката, Халеп трябва само да държи курса
След три неуспешни опита Симона Халеп най-после вдигна титла от Големия шлем, и то на любимата си настилка. 2018 бе най-щастливата година за румънката до този момент заради трофея от Ролан Гарос, но в края се превърна и в една от тъжните.
Приятелството, което създадоха с Дарън Кейхил, сега ще продължи само извън корта. Бившият капитан на Австралия за Купа „Дейвис“ реши да си вземе едногодишна почивка и да се отдаде на семейството си след 4 години успехи със световната номер 1. Тя стигна до върха на ранглистата именно под негово ръководство.
Когато през ноември 2015 Халеп обяви, че Кейхил поема контрол над треньорския й щаб, никой не се усъмни, че тази рецепта ще доведе до неминуем успех. Бившият тенисист вече бе голямо име в бранша, след като направи Лейтън Хюит най-младия водач в ранглистата. После пък помогна на Андре Агаси да се превърне в най-възрастния номер 1 към онзи момент (май 2003 г.). Успешни периоди с Анди Мъри, Ана Иванович и Фернандо Вердаско отведоха австралиеца към едно младо и амбицирано момиче от Констанца.
Халеп правеше бързи и донякъде необмислени рокади през 2014, когато изненадващо се раздели с Вим Фисет, повел я по пътя на финал на Ролан Гарос – първи за нея от Големия шлем. Тя назначи Виктор Йонита, а година след това в щаба влезе и Кейхил, в началото като консултант. От януари 2016 той пое юздите и само година и половина по-късно приложи онази рецепта от Хюит и Агаси, за да може Халеп да е номер 1. Три грешни стъпки на финали от Шлема най-накрая я отведоха до трофея на Ролан Гарос през 2018 – връх в кариерата й.
„Тя е млада жена, притежаваща много класа, човек, когото уважавам много – това е по-важно от който и да е резултат, постигнат от нас. Имах мечтаната работа и искам да ѝ благодаря, че я направи такава“, бяха думите на австралиеца след раздялата.
Кейхил добави и последния елемент към завършения стил на румънката, превръщайки я в една от състезателките с най-добра защита и в доминираща сила на клей. Тя трябва да приложи тази сила в настилките на червено през 2019 г. Световната номер 1 остава големия фаворит на Ролан Гарос и трябва да приложи огромния си опит и да не се съмнява в успеха си. Ако направи решителната крачка към титла в Мадрид или Рим преди това, самочувствието й неимоверно ще нарасне. А защо да не я видим и с титлата на Australian Open, която й се изплъзна тази година?
Треньорският щаб на Халеп, а не само тя, трябва да е попил достатъчно от работата на австралиеца и да я подпомага да държи правия курс, след като Кейхил настрои стрелката на компаса.
Тенисистката призна, че ще стартира новия сезон без треньор, но със сигурност в главата й се въртят мисли как Кейхил се завръща в щаба. Той все пак обяви, че си взема само 12-месечна почивка…
Кербер рискува, Вика Азаренка се възползва
Когато Вим Фисет е освободен от треньорски задължения, телефонът му прегаря от обаждания. Белгиецът, водил редица успешни тенисистки през годините, е един от най-желаните наставници в женския Тур. Затова мнозина бяха изненадани, когато Анджелик Кербер сложи точка на сътрудничеството си с Фисет, и то в критичен момент – точно преди финалите на WTA. Не преодоля дори групите в Сингапур.
Изненадата обаче не идва оттам, че белгиецът напусна щаба на бившата номер 1 преди един от най-важните турнири за годината. Работата е там, че за по-малко от година опитният специалист възроди напълно изпадналата извън топ 20 германка. След разочароващ сезон’17, изпълнен с критики от фенове и тенис специалисти, Кербер се завърна с титлата на Уимбълдън.
Но нека се абстрахираме от резултатите. Вим Фисет върна на 30-годишната тенисистка един съществено ключов и донякъде поизгубен в последните кампании елемент – психическата устойчивост. Самият белгиец сподели колко изненадан е бил от спокойствието на Кербер преди финала в „Ол Ингланд Клъб“ срещу Серина Уилямс. Освен това за последната година работа с Фисет световната номер 2 подобри значително физическата си издръжливост. Тъй като сервисът ѝ е слаб компонент от играта, а и не е агресивна на всяка цена, Вим използва тези слабости и ги превърна в основни оръжия. Противничките мразят да се изправят срещу нея – тя просто връща всеки удар обратно. Играта ѝ от основната линия се подобри значително, като го доказа в маратонския мач със Симона Халеп на полуфиналите на Откритото първенство на Австралия.
Дори на най-слабата й настилка – клей, забелязахме интересна тенденция. Анджелик стана по-агресивна и търсеше уинър на всяка трета топка от разиграванията. Това се видя особено добре на Ролан Гарос, където бившата номер 1 загатна, че може да отстрани бъдещата шампионка Халеп на четвъртфиналите.
Подобряването в играта и резултатите не бе достатъчно обстоятелство Кербер да продължи сътрудничество с Фисет. Причината – разминавания по отношение на важни теми, свързани с тенисистката. През 2019 ще я видим под ръководството на Райнер Шутлер, когото нае през ноември заради „опита му като играч и треньор“. Германката все пак призна, че най-важна остава нейната собствена мотивация. А тя й бе върната от Фисет.
Новият треньор на Кербер стигна до 5-ото място в ранглистата на ATP през 2004 г., а сезон по-рано игра финал на Откритото първенство на Австралия. Огромният му опит в състезателна обстановка ще е от ключово значение за световната номер 2. Светът на WTA е все още непознат за Шутлер, тъй като бе треньор на Сергей Стаховски и Васек Поспишил. Затова нека се въздържим от прогнози за бъдещето на Кербер, които можем да направим след турнира в Сидни. А изводът е ясен: германката рискува с привличането на по-неопитен специалист.
Иначе от ситуацията се възползва Виктория Азаренка, която отново се събра с Вим Фисет. Белгиецът води бившата номер 1 през 2015 и 2016, когато резултатът бе забележителен. През 2015 Вика заемаше 50-ото място в света, а година по-късно спечели в Бризбън, стигна полуфинал на Australian Open, след което направи „Слънчев дубъл“ в Маями и Индиън Уелс и се върна в топ 5.
Азаренка се оттегли заради бременност, но този сезон се завърна и е 51-ва в света. Телефонът на Фисет няма да прегаря от обаждания, тъй като белгиецът е готов за нов спринт с Вика към челните позиции.
Тенис триъгълникът на Дейвид Тейлър
В последните две години Дейвид Тейлър е постоянен пътник между лагерите в WTA. Миналата година австралиецът тренираше Наоми Осака, но не постигна значителен прогрес с японката. Този сезон наставникът бе част от лошата първа половина на сезона на Йелена Остапенко, после предизвика противоречия в щаба на Мадисън Кийс, преди да се заеме с треньорска работа при Елиз Мертенс.
Остапенко претърпя изключителен спад в играта в началото на годината. След като в края на 2017 обяви Тейлър за свой нов треньор, прогнозите на специалистите не бяха такива. Латвийката обаче трудно преминаваше началните кръгове на всички турнири, а кулминацията на слабото ѝ представяне дойде на Ролан Гарос. Шампионката от 2017 се срина още в първи кръг след загуба в два сета от непоставената Катерина Козлова, а развръзката бе повече от ясна – Дейвид Тейлър напусна щаба.
До края на годината ѝ помагаше майка ѝ Йелена Яковлева, а инерцията от слабия старт държа Остапенко до края на 2018. Кулминацията в този сезон все пак бе полуфиналът на Уимбълдън, където се видя значителен прогрес в играта на латвийката. Той обаче се оказа периодичен.
От освобождаването на Дейвид Тейлър се възползва Мадисън Кийс, която точно през юни обяви раздялата си с Линдзи Дейвънпорт. Престоят на австралиеца в щаба на американката не може да бъде определен като по-успешен в сравнение с предишната му треньорска работа. Тя бързо приключи взаимоотношения с Тейлър и стигна до полуфинал на US Open без треньор. Световната номер 17 приключи преждевременно сезона заради контузия в коляното, но по-важното е, че започна работа с Джим Мадригал.
Дейвид Тейлър обаче не се е изгубил от тенис хоризонта. През 2019 г. ще го видим в щаба на Елиз Мертенс, която изигра най-добрия си сезон под ръководството на Дитер Киндълман. 23-годишната белгийка спечели три титли и се изкачи до 12-ото място в ранглистата.
Най-интересно е да видим как новият австралийски наставник на талантливата Мертенс ще ѝ помогне да се справи с напрежението в Австралия в началото на сезона. Белгийката стартира с 9 поредни победи тази година, като спечели Hobart International и стигна полуфинал на Australian Open, така че има да защитава много точки. Първите резултати от колаборацията между нея и Тейлър ще видим на турнира в Бризбън.
Странните случаи на Винъс и Слоун Стивънс
Едно телефонно обаждане и краят на 11-годишна съвместна работа бе налице. Най-странното треньорско „уволнение“ в края на сезона дойде от Винъс Уилямс. Дейвид Уит е подготвял пътуването си към Оукланд за старта на новата кампания с американката, когато чул по телефона за „тоталната изненада“.
Уит и Винъс имаха добри отношения на корта дълги години. Треньорът започва да се занимава със сестрите Уилямс през 2002, когато е поканен за техен спаринг партньор. Американецът, който е бивш играч, достигнал до 128-ото място в ранглистата на ATP, влезе в щаба на сънародничката си през 2007 г. Той бе в основата на успехите ѝ на Уимбълдън тогава и през 2008.
Семената, които засяха, дадоха отново плодове миналия сезон, когато Уилямс стигна до финали на Откритото първенство на Австралия и Уимбълдън. 2018 обаче не бе никак добра за 7-кратната шампионка от Големия шлем. Тя спечели 17 и загуби 11 срещи. Най-големият ѝ успех се оказа полуфиналът в Индиън Уелс. Подобно представяне преля чашата.
„След 11 години всичко приключи с двуминутен телефонен разговор. Една част от теб си повтаря това, а другата казва, че всичко е бизнес решение. Уважавам това нейно решение. Дори не знам защо. Нищо не трае вечно“, бяха думите на Дейвид Уит след раздялата.
Още по-изненадваща раздяла на корта се случи в средата на декември. И Слоун Стивънс остана без треньор. Шампионката от US Open 2017 сподели, че „си е взела почивка“ от Кемай Мъри, който не бе с нея на финалите на WTA и не е ясно дали въобще ще се върне в екипа ѝ.
При финалната надпревара при жените обаче Мъри имаше друг ангажимент, свързан с академията му в Чикаго, така че Стивънс бе наставлявана от Силвестър Блек. Мъри все пак още е част от екипа на Слоун, въпреки че на първите турнири за сезона няма да я придружава.
Именно Мъри стои в основата на издигането на Стивънс и утвърждаването ѝ като една от големите сили в женския тенис през последните години. Световната номер 6 изкачи най-големия връх в кариерата си – титлата у дома на US Open, под ръководството на наставника.
Американецът помага на млади таланти в своята академия и пренася каузата си в работата със Слоун: „Влюбих се в процеса да трансформирам млади хора във възрастни“. Точно това постигна и със Стивънс. Да се надяваме, че ще продължава да го прави.
В женския Тур станахме свидетели на още няколко ключови промени в треньорските щабове. Елина Свитолина правеше сезона на живота си, но се раздели с Тиери Асион след US Open. Украинката повиши спаринг треньора си Андрю Бетълс в главен наставник, а всички знаем успешната развръзка – титла на финалите на WTA в Сингапур.
Наоми Осака започна сезона със Саша Бажин и триумфира на Откритото първенство на САЩ на едва 20 години. Джоана Конта вече работи изцяло с Дмитри Завиалов, а Каролина Плишкова назначи Рене Стъбс, след което в щаба се включи и Кончита Мартинес.
Интересно е да видим какъв ще бъде резултатът от всички тези треньорски рокади през 2019 г. Напълно подкрепям мнението на Кемай Мъри, че най-важно ще бъде как топ тенисистките запазват увереността си след период на лоши резултати. Въпросът е дали оставаш позитивен и приемаш, че неминуемо ще има спадове, или се паникьосваш и започваш да правиш треньорски промени.
Димитър Радев, TennisKafe.com
