В последно време критиките към ръководството на WTA тура стават все по-големи, а поводи за това има предостатъчно. До преди няколко седмици никой не знаеше къде ще се проведат Финалите на WTA, а календарът за последните месеци от годината не бе готов.
Изглежда хаосът има и преки финансови отражения за женския тур, в който и без това наградните фондове са доста по-ниски спрямо средствата при мъжете.
Конкретният пример е свързан с WTA 1000 турнира в Гуадалахара, спечелен от Мария Сакари. Гъркинята стигна до най-големия успех в кариерата си, но в доста необичайна конкуренция за надпревара от тази категория. Тя бе една от едва трите тенисистки от топ 10 в Мексико, заедно с Онс Жабур и Каролин Гарсия.
Причината за отказа на повечето звезди бе странният период на провеждане на турнира (17-23 септември), когато много тенисистки вече се бяха насочили към Азия.
Според правилника на WTA това означава, че организацията на турнира получава компенсация за липсата на топ имената, като любопитното е, че в правилника дори липсва конкретна сума при участието на само три състезателки от топ 10. Там е записана като най-голяма компенсация 350 хиляди долара при участие на четири от десетката, което означава, че сумата, с която ще се разделят от WTA, може да бъде дори по-голяма.
С много критики бе прието и решението на WTA да даде домакинството на Финалите на осемте най-добри на Канкун вместо на Прага.