Сезон 2019 приключи за Григор Димитров и настъпи време за равносметка. Предвид на високите стандарти, поставени от първата ракета на България в миналото, едва ли годината може да бъде окачествена като истински успешна. Въпреки полуфинала на US Open, Димитров завърши с 22 победи от 43 мача и не спечели нито една титла.
Все пак, краят на сезона и нивото на игра на българина в Ню Йорк и парижката зала „Берси“ може да вдъхва оптимизъм на феновете му. Към момента изглежда напълно реалистична перспектива Григор да възстанови позициите си в топ 10 през 2020 г. и да продължи да преследва мечтата – титла от Големия Шлем.
С цел обективния анализ, сезонът на Димитров може да бъде разделен на два големи фрагмента – преди и след US Open.
Първата половина на годината бе може би най-негативната в кариерата на бившия № 3, като освен срива в ранглистата, българинът демонстрира може би най-ниското състояние на духа си при допуснатия обрат от 0-2 сета срещу Корентан Муте в 1-и кръг на Уимбълдън.
Винаги съм бил на мнение, че позицията в ранглистата не е толкова определяща – нима има съществено практическо значение дали някой се намира под № 6 или 16 в света? В случая на Димитров обаче скромния му точков актив и ниската позиция в класацията преди US Open (номер 78) му създаваха затруднения за директното попадане в схемите на големите турнирите. Пробивът до полуфиналите във „Флашинг Медоус“ и спечелените точки му донесоха глътка въздух, че този проблем до голяма степен е разрешен.
И по-важно – успехът срещу Федерер му помогна да върне вярата в себе си и в играта си. Добре запознати сме с всички клишета, че тенисът на такова ниво е преди всичко въпрос на психическа нагласа и увереност, но сякаш Григор ни доказа, че това е самата истина. Наясно сме и колко трудно се изкопчват победи над тези големи шампиони във формат 3 от 5 сета дори когато страдат от проблеми с физиката си.
Нима Федерер не спечели Уимбълдън 2012 въпреки проблемите си с гърба? Та в един момент от мача срещу Ксавие Малис в 4-и кръг, Роджър изпълняваше първи сервиси с около 150 км/час. И въпреки това стигна до титла. А какво да кажем за Пийт Сампрас на Уимбълдън 2000, изиграл цял турнир на инжекции, за да не чувства непоносимите болки в крака?
Факт е, че Димитров най-сетне „счупи каръка“ срещу Голямото трио в турнир от Шлема и изигра мач на чудесно ниво срещу достатъчно солиден опонент, който не се предаде до самия край.
По отношение на турнира в Париж преди седмица, мисля, няма съмнение, че това бе най-добрата продукция на Димитров от есента на 2017 насам. Макар и да не се добра до сет и дори до пробив срещу Новак Джокович, мачът бе решен от няколко точки тук и там, от едно драйв воле в тайбрека и един разсеян сервис гейм в началото на втората час. Въпреки загубата, българинът показа съвсем различен тенис от продукцията през първите 6 месеца на сезона.
Какво следва оттук нататък?
За мен големите въпроси по отношение Григор Димитров и сезон 2020 са два. На първо място, ще успее ли да задържи нивото от зала „Берси“ в достатъчно голям процент от турнирите? Видяхме дори след US Open, че българинът има проблеми с постоянството си и допуска неприятни загуби, когато има изгледи за предно класиране и акумулиране на още точки за ранглистата. Може би в тази връзка добре би било да се изясни въпросът с треньорския щаб.
Дори да приемем, че българинът съумее да постигне необходимото постоянство, следва въпрос № 2. Достатъчно добър ли е, за да се пребори с Голямото трио или както много преди него, ще трябва да се задоволява с близки мачове и достойни загуби? Как ще се справи с по-младите претенденти в лицето на Медведев, Циципас, Беретени и останалите жадни за титли представители на „следващото поколение“?
В момента мъжкият тенис сякаш изживява плавен преход, в който ветераните все още отстояват позициите си и обират по-големия процент от титлите, но няколко души са готови да атакуват при всеки минимален спад на доминаторите.
Технически поглед
Винаги съм бил на мнение, че истинският барометър за играта на Димитров е сервисът. В първия сет срещу Джокович, Григор имаше удивителна ефективност по отношение на спечелени точки на първи начален удар и не даде почти никакви надежди на сърбина (или човекът-ретур, както бе наречен от коментаторите по време на срещата) за пробив. Ако сервисът на българина е ефективен и постоянен, това автоматично му дава по-добър ритъм и възможност да натиска и да води играта със своя форхенд.
В противен случай се получава картинката от началото на сезона – голям брой пробиви, дефанзивна и предпазлива игра и фрагментарни двубои.
Считам, че чисто технически Григор превъзхожда по-голямата част (а може би всички) от по-младите претенденти. Ако всичко с главата и кондицията на българина е наред, големият брой оръжия, които притежава, го правят опасен противник за всеки от Голямото трио.
Оптимист съм, че на зрялата възраст от 29 години Димитров може да направи най-силния си сезон до момента през 2020 г. Дали тези очаквания ще се оправдаят, предстои да разберем през идните 12 месеца.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
