Последните три години бяха като бързо емоционално влакче за Роберто Баутиста Агут – с хубави, но и много тежки моменти.
В тях испанецът загуби и двамата си родители – Естер и Хоакин. В същото време игра полуфинал на Уимбълдън през 2019, достигна до рекордната си девета позиция в ранглистата, спечели Купа Дейвис с Испания и се ожени за любовта на живота си – Ана.
През 2020 на бял свят се появи и синът му Мини Робер, а пандемията не попречи на добрите му резултати. През 2021 той вече игра финали в Монпелие и Доха, а в Маями достигна до топ 4.
В рубриката на Евроспорт „Гласът на играчите“ самият Баутиста Агут разказа откровено за наситения на позитивни и трагични събития период и как раждането на детето му е променило живота му.
Трябваше да се боря много през целия си живот. Когато бях по-млад и мечтаех да стана тенисист, се борех за тази мечта, въпреки че някои хора не вярваха, че притежавам необходимото. После, когато пробих в топ 100, продължих да давам всичко от себе си и не след дълго бях сред най-добрите играчи.
Има причини да бъда толкова високо в ранглистата и най-важното нещо за мен е, че намерих начин да продължа да се боря.
Това, което се случи с родителите ми беше ужасно и опитвам да не мисля за него, защото иначе ще се побъркам. Разбира се, има много дни, в които мисля за тях и истината е, че е много тежко. Но тенисът ме научи да продължавам да се боря, да се изправя след трудните моменти, така че направих точно това.
В миналото е имало моменти, в които просто исках да спра, но моментално преоткривах борбения си дух, така че продължих да играя и дори когато пандемията ни удари, тренирах много.
Тенисът не ти позволява да спреш, част е от манталитета ти. Само че без рутината, която идва в играта на тура, получих възможност да изживея бременността на Ана с нея у дома и да прекарам време с конете си в конюшните. Те бяха моят двигател и огромната страст, която чувствам към тях ми помогна да преодолея трудните времена.
Да стана баща миналия септември беше едно от най-невероятните преживявания в живота ми до момента, може би най-доброто. Чувствам, че семейната връзка, която загубих с кончината на родителите ми, беше възстановена с тази нова част от живота ми с Ана и моето дете.
Семейството винаги е било най-важното нещо за мен. Любовта, която получаваш от любимите си хора е несравнима. Чувствах го и преди родителите ми да починат. Всеки път, когато се връщах у дома, забелязвах, че те остаряват все повече, наум си казвах да се наслаждавам на всеки малък момент с тях и настройката ми остава такава и сега.
Наскоро Ана и Мини Робер дойдоха с мен на тура по време на турнирите в Близкия изток, това беше нещо много специално. Хубаво е да видиш как детето ти расте, защото те са в непрекъсната еволюция. Ден след ден правят следваща крачка към личността, която ще станат.
Ако мога да му предам нещо, това би бил моят инат! Вярвам, че упоритостта да продължавам да се боря е много хубаво нещо и важен начин за преодоляване на трудностите. Тези времена ти помагат да пораснеш като човек.
Това може да бъде казано за всички неща в живота – и големите, и малките. Фактът, че не играех най-добрия си тенис в Австралия ме мотивира да тренирам много по-здраво и като резултат сега се чувствам много добре на корта, побеждавам тенисисти от топ 10 и започвам да усещам положителните емоции, които идват с победите.
Мислейки си за Уимбълдън преди 2 години, когато достигнах до полуфинал, смятам, че го изживях по начина, по който съм си мечтал. Тези две седмици бяха сбъдната мечта. Да го повторя би било невероятно, но най-важното за мен е да запазя най-високото си ниво, да се наслаждавам на времето на корта и да споделям успеха и спомените с моето семейство.
