Роджър Федерер и Рафаел Надал създадоха едно от най-големите съперничества в историята на спорта. И докато в основата на това съперничество бе разликата в стиловете им на игра, често пътищата на двамата се преплитаха – до такава степен, че в тенис речника се появи нова дума – „Федал“.
Те са повече от съперници. Те са шампиони и приятели, посланици и рекламни лица на играта. Двамата над 30-годишни идоли постигнаха едновременно завръщане тази година, поделяйки помежду си титлите от четирите турнира от Големия шлем, както и върха в ранглистата на ATP (Надал е първи, Федерер – втори).
Тяхната великолепна история носеше не само приятно чувство, но и послание. Андре Агаси, който в момента е треньор на Новак Джокович, каза пред ESPN.com:
„Те предефинират познанията ни за това на какво е способен човек и какво всъщност означава дълга кариера.“
В крайна сметка обаче в края на годината Федал ни изправиха пред един интересен въпрос. Поставен просто – „Кой имаше по-добрата година“.
Ако ATP трябваше да избере най-значим тенисист за сезона, кой щеше да го вземе – Федерер или Надал? Нека минем през детайлите и да направим своя избор:
Цялостен баланс: Предимство за Федерер
Магическото число, когато говорим за процент победи в тениса е .900 или 90%. Федерер отново бе най-добър в този компонент, печелейки в 91.2% от двубоите си. Неговият баланс за сезон 2017 бе 52-5.
Надал трябваше да преглътне загуби много по-често, но за разлика от Федерер, той имаше доста по-богата програма и то на всички настилки. Завърши с баланс 67-11, което означава, че неговият процент на успехи е 85.8. Най-вероятно възрастта на Матадора (31 години, сравнена с 36-е на швейцареца) е в основата на разликата в турнирния календар на двамата.
Тук големият брой изиграни двубои дава предимство на испанеца, като именно той му спечели първото място в края на годината. Той има голямо значение, но един друг детайл накланя везните в полза на съперника му – Федерер е изиграл осем финала и е спечелил седем, докато Надал е грабнал шест титли, губейки на четири пъти в решаващ мач – три пъти от Федерер.
Важни трофеи: Предимство за Федерер
Две от титлите на Надал бяха от „мейджъри“ (Ролан Гарос и US Open), а същевременно той прибави и два Мастърса – в Монте Карло и Мадрид. Федерер му отговори, надскачайки го с една титла от Мастърс. Роджър спечели Australian Open, Уимбълдън и три Мастърса. Триумфира в Индиън Уелс и Маями, надделявайки над Надал и в двата случая.
„Това е мястото, където всичко започна за нас през 2004 година, когато ти се превърна от малко момче в голям и силен мъж“, каза Федерер, след победата с над Надал с 6-3 6-4 на финала в Маями. „Имахме някои епични мачове през годините, в които не винаги се забавлявах, но в повечето случаи го правех.“
Представяне на турнирите от Големия шлем: Предимство за Надал
Джо-Вилфрид Цонга, един от разочарованите противници на Федал, описа най-добре настоящата картина:
„Всички знаем, че Роджър вече е спечелил 19 „мейджъра“, а Рафа грабна титлата от Ролан Гарос 10 пъти и то почти поред, което е невероятно. Какво можем да кажем освен „великолепно“?“
Федерер записа 18 поредни победи в сблъсъци на турнири от Големия шлем, преди да претърпи първата си (и единствена) загуба от Хуан Мартин Дел Потро на четвъртфиналите на US Open. Той обаче реши да пропусне сезона на клей и Ролан Гарос. Игра петсетови мачове пет пъти – четири от тях в Австралия. Балансът на Надал бе 23-2, като в него включваме четири петсетови двубоя. Два от тях бяха трудни за преглъщане – поражението от Маестрото на Australian Open и загубената битка срещу Жил Мюлер в четвъртия кръг на Уимбълдън.
Средният ранкинг на противниците на Надал в мачовете от Големия шлем бе 42, докато Федерер бе изправен пред малко по-лека задача – 57. Швейцарецът имаше по-лесен път и в Австралия, където средният ранкинг на съперниците му бе номер 87, а същевременно Надал трябваше да се бори срещу противници със среден ранкинг 19.
Този компонент отива в сметката на Надал, тъй като игра на всички турнири и спечели повече двубои. Решението на Федерер да пропусне сезона на клей, за да се подготви за Уимбълдън е разбираемо, но в тениса присъствието е важно.
Постоянство: Предимство за Надал
Да бъдеш „Кралят на клея“ е прекрасно, но е много лесно да се превърнеш от принц в просяк, когато само 30% от събитията в Тура се провеждат на тази настилка. Надал успя да натрупа победи, независимо от настилките – нещо, което съперника му не съумя да стори, поради решението си да пропусне сезона на клей.
Само един турнир (мастърса в Шанхай) имаше по-бърза настилка от Australian Open. Федерер обича бързите кортове, Надал – не толкова.
Федерер не успя да се възползва от бързината на настилката на US Open, отпадайки на полуфинал, докато Надал спечели надпреварата, независимо от това, че не се намираше в своята зона на комфорт. Кортовете във Flushing Meadow бяха по-бавни от тези в Мелбърн, но същевременно по-бързо от тези на двата турнира от сериите Мастърс на открито.
Както Симона Халеп каза за Надал на финалите на ATP: „Винаги обичам начина, по който той се държи на корта. Всеки мач, който спечели е като първа и последна победа в живота за него. Той е също забележително постоянен.“
Мачове срещу водещи тенисисти: Предимство за Федерер
Федерер спечели и четирите си срещи с Надал през 2017, което намалява преднината на Надал в директните им двубои на 23-15. Федерер също така надделя срещу него в два ключови финала – на Australian Open и на мастърса в Маями.
Това помогна на Маестрото да запише по-добър баланс тенисистите от топ 10 през сезон 2017. Той има 14 победи и 2 загуби, в сравнение с 12-те победи и 6 загуби на Надал.
Влияние върху играта: Предимство за Федерер
Това може и да не се отнася толкова към представянето, но най-значимият игра би трябвало да влияе по някакъв начин на развитието на играта и на спорта и на това как се практикува. Няма съмнение, че Laver Cup и това да се изправят отборът на Европа срещу отбор, събиращ останалите представители на света, бе страхотна идея, която пожъна успех. Надал участва, но Федерер даде идеята. Дали надпреварата ще оцелее дълго и ще стане важна част от календара, предстои да разберем, но началото за нея е великолепно.
И двамата са вдъхновяващи личност, но Федерер прибави още едно качеството на масата. Той бе 17-кратен шампион от турнир от Големия шлем на 35 години, когато реши да промени и развие играта си, прибавяйки към нея агресивни елементи, които му донесоха успехите през 2017-а.
„Роджър ме научи, че на каквато и възраст да си, винаги можеш да научиш нещо в тениса, дори представянето ти да е било перфектно преди,“ каза Халеп. „Той ни показа, че ако вярваш, ако работиш здраво, винаги можеш да станеш по-добър. Според мен, за Роджър няма граници.“
И така, нашият най-значим тенисист за сезон 2017 е…
С много малка разлика, Роджър Федерер е нашият избор за най-значим тенисист за изминалата година.
Източник: ESPN, Питър Бодо
