Карлос Алкарас е естественият наследник на Рафаел Надал. Това са думи на дългогодишния треньор на 20-кратния шампион от Големия шлем Тони Надал. Действително Алкарас изглежда като човек, който може да поеме щафетата като лидер на испанския тенис след оттеглянето на Матадора, но за да го направи ще трябва да се справи с огромните очаквания и с тежестта, която носи със себе си определението „следващият Рафа Надал“. Алкарас няма да бъде първият, който носи това бреме. Преди него друг беше тенисистът, на когото в Испания предвещаваха славата на Надал. Става дума за Карлос Болуда, който на само 27 години вече е бивш тенисист. Болуда взе решението да се откаже от мечтата си след 10 години, в които преследваше успехите. Според мнозина той бе обречен да постигне много, но това така и не се случи.
„Имах съмнения от дълго време и си го мислех. Сега го чувствам като облекчение“, така Болуда коментира оттеглянето си пред Punto de Break. Решение, за което казва, че е взел преди месец и половина. „Испания е държава, в която успешните спортисти получават много внимание. Така или иначе ме сравниха с друг такъв. Може би усещах по-малко напрежение, но не мисля, че това промени нещо. Това, което повлия най-много на кариерата ми, бяха лошо взетите решения. Мисля, че накрая бях поставен под напрежение по други начини.“
В крайна сметка кариерата на Болуда завършва с 9 титли на ниво ITF. Но пробивът на голямата сцена остана мираж. Най-високото му класиране в ранглистата на АТР бе №254 през март 2018.
„Целта ми беше да играя на Чалънджър тура, за да се почувствам тенисист. Светът на Фючърсите става все по-лош, отнасят се с теб все по-зле. Не се чувстваш като тенисист, чувстваш се като боклук. Ако си в топ 100, всичко е прекрасно, но не всички намират пътя дотам.“
„Физически се чувствам най-добре, а и тенисът ми е на едно много добро ниво. Може би удрям топката по-чисто от когато и да било, но когато си загубил психическата част, това е краят.“
За отказването е спомогнал и финансовият аспект. „Всяка година, в която тенис кариерата ми продължаваше, имах по един човек по-малко до себе си. Винаги бях много искрен. Бях открит при въпроси. Но самият аз не получих никъде подкрепа в последните години. Семейството ми беше тук и ми помогна много, но те не идват от тениса и не можеха да ме водят в това отношение. Освен това цял живот инвестирам пари в тениса. Мисля, че това е едно задължително условие, но в един момент вече не си струва. Сърцето ми искаше да продължа да играя тенис, но портмонето ми вижда нещата по друг начин.“
Роденият в Аликанте вече бивш професионален тенисист все пак остава в любимия си спорт като треньор на своята приятелка, световната №233 Нурия Паризас, която в последната седмица от 2020-а спечели титла в Монастир.
„Досега тя винаги е била сама на тура, затова реших да я подкрепя. Тя ми се доверява. Преди това не можех да ѝ помогна много, защото самият аз се състезавах. Сега е възможно, така че няма време за губене.“
А колкото до следващия „нов Надал“ в лицето на Алкарас, то Болуда е убеден, че неговата кариера ще бъде доста по-добра от собствената му. „С Хуан Карлос Фераро начело, Алкарас има прекрасна среда. През 2018 за първи път говорих с него, когато и двамата тренираха в академията. През тази седмица той загуби във втория кръг на един юношески турнир, който се провеждаше там. След мача го срещнах в съблекалнята и го попитах: „Как си Карлос? Днес не ти вървеше“. Отговорът му беше следният: „Миналата седмица не тренирах много добре и не се чувствах добре днес, но нищо не се е случило, трябва да се учим и да продължим.“
„Стана ми ясно, че това момче има менталност, с която разполагат много малко играчи. На 15 години за мен загубата бе драма, бяха ми необходими може би три дни, за да се върна към тренировките и да забравя за загубения мач. В първите часове след загубата не можеше да се говори с мен. В това момче има нещо специално и сега, няколко години по-късно, това се доказва. Той е момче, което се учи от загубите и после излиза по-силен, това е много голяма дарба. Психически е невероятно силен.“
