През юли 2003 година Новак Джокович заработи първите си АТР точки в кариерата. По това време в топ 300 има само още двама негови сънародници – Янко Типсаревич (№147) и Борис Пашански (№254).
17 години по-късно, Ноле има 16 титли от Големия шлем и общо 77 трофея във величествената си витрина. 34 от отличията пък са от Мастърс надпревари. Подобен безапелационен успех не само направи сърбина един от най-великите в историята, но накара цяло едно негово поколение сънародници да повярва в успеха. А влиянието на Джокович е неоспоримо.
В момента Сърбия има петима представители в топ 60 на ранглистата. С толкова могат да се похвалят САЩ и Испания, а единствено Франция (8) разполага с повече. Световният №2 Джокович, който е на 32 години, е най-възрастният сърбин в топ 60, така че бъдещето със сигурност е обещаващо.
Янко Типсаревич и Виктор Троицки израснаха с Ноле и въпреки че единият се отказа от тениса, а другият вече не е на толкова високо ниво, Новак изглежда неудържим. Въпросната великолепна тройка е част от златното поколение на сръбския тенис. Вече обаче никога няма да е същото, защото тази година Янко Типсаревич сложи край на кариерата си.
Русия сложи край на похода на Сърбия на Купа „Дейвис“, след като елиминира съперника в епична драма, приключила в решителен тайбрек в мача на двойки между Джокович/Троицки и Хачанов/Рубльов. Това обаче означаваше не само точка на надеждите на сърбите, но и точка на кариерата на Янко Типсаревич, който трябваше да е един от двамата участници в този мач.
„В края на краищата печелим и губим като отбор – заяви тогава капитанът Ненад Зимонич. – Какво значение има, че някой е спечелил два мача, когато накрая отпадаш? Всеки от отбора си е изиграл ролята. Беше емоционално, защото е последен турнир за Янко. Тези играчи тук са нашето златно поколение. Те са ни всичко и гледам на нещата като на някакъв край, защото Янко се отказва“.
Още през август 35-годишният тенисист обяви, че ще окачи ракетата след финалите на неофициалното световно първенство. Макар да не игра в мача на двойки срещу руснаците, както бе предвидено, и бе заместен от Новак Джокович, бившият №8 каза „сбогом“ с високо вдигната глава на емоционална пресконференция.
„Ще бъда кратък. Спомням си, че след мача на двойки някой от вас ме попита кое е нещото, което мога да извлека от всички тези 20 години“, обърна се Типсаревич към медиите. „И какво отговорих аз? Единственото нещо не са победите или загубите, а това, което Новак каза – че този красив спорт те прави ш*бано издръжлив“.
„Този красив спорт“ си има и звезден сръбски тим сега, въпреки че някои състезатели си отиват. А всички от състава на западната ни съседка многократно са признавали, че именно Джокович е човекът, който им е показал пътя към успеха в тениса.
Душан Лайович е №34 в света, Ласло Джере е №38, Филип Крайнович е №40, а Миомир Кечманович е 59-и. Водени от втория в ранглистата Джокович, всички от групата направиха страхотен сезон. Новак спечели два турнира от Шлема през кампанията и два турнира от категория „1000“. През февруари Джере разочарова Доминик Тийм в Рио, а впоследствие спечели дебютна титла от АТР500 състезание.
„Ние винаги си говорим по турнири. Джокович ми изпрати съобщение, когато пробих в топ 100 и ме покани да играем двойки на Dubai Duty Free Tennis Championships. Той е вдъхновител за всички нас“, каза Джере.
Историята на Миомир Кечманович на BNP Paribas Open бе една от най-впечатляващите. Той загуби последния рунд от квалификациите от Маркос Хирон, но двама души се отказаха от надпреварата и той зае място в основната схема като втория „щастлив губещ“.
Няколко дни по-късно на 130-ия в света му предстоеше четвъртфинал срещу Милош Раонич, след като надигра Максимилиан Мартерер, Ласло Джере и Йошихито Нишиока. Преди началото на турнира в Индиън Уелс пък имаше едва една победа на ниво ATP, но турнирът промени не само сезона му, а и цялата кариера.
Както можете да се досетите, идолът Миомир е Джокович. Той често провежда разговори с 16-кратния шампион от Шлема и тренира с него. Кечманович е бил на 10 години, когато гледа на живо как Джокович помага на Сърбия да спечели финала срещу Франция и да вдигне първи трофей от Купа „Дейвис“.
Гледа от трибуните успеха на Новак срещу Гаел Монфис, но вместо да остане за финалната среща между Виктор Троицки и Микаел Йодра, отива на тренировка, тъй като родителите му настояват.
Страхотен сезон имаше и Душан Лайович. Освен, че вдигна трофея в Умаг, той постигна най-голямата победа в кариерата си и се класира за първия си финал в Тура, и то на „Мастърс“ турнир, след като надигра и Даниил Медведев със 7-5 6-1 като част от невероятната си серия без загубен сет в Монте Карло, а в битката за титлата отстъпи на Фабио Фонини.
В същото време Филип Крайнович, който направи фурор през 2017 година и игра финал на Мастърса в Париж, нямаше толкова силен сезон, но все пак игра два финала през 2019 година.
Никола Молойевич е последният представител на Сърбия на ATP Cup:
„Откакто Джокович стана №1 и постигна много в тениса, нещата у дома се подобриха – разказва Милойевич. – Дължим на него по-високото качество в тренировките и повечето кортове за игра“.
И ако досега е било тайна на какво се дължи възходът на сърбите в тениса, то вече не е – просто следвайте Новак Джокович.
TennisKafe.com
