С хубаво чувство за предишните големи успехи на Уимбълдън, но мотивирана за нови – така гледа на участието си в квалификациите в Роухемптън Цветана Пиронкова.
Бившата полуфиналистка на „свещената трева“ е една от големите звезди в схемата на пресявките, а участието ѝ в тях се налага от позицията в ранглистата, която я остави на няколко места извън основната схема. Все пак, с минимален брой турнири от завръщането си на корта, българката е близо до завръщане в топ 100 и гледа на квалификациите като на поредното предизвикателство в кариерата си.
„Мотивацията ми? Просто искам да играя, а това е единственият шанс в момента. Мисля, че тенисът върши доста добра работа, осигурявайки възможности за своите играчи. Правят най-доброто, така че да имаме възможност да играем, а това е важно за нас“ – коментира тя след категоричния успех над американката Усуе Арконада в първия кръг, в който загуби едва един гейм.
„Оценявам всеки мач, който изиграя, да не говорим за всеки добър резултат като полуфинал на турнир от Големия шлем“ – коментира пловдивчанката, връщайки се назад във времето към незабравимото си достигане до топ 4 на Уимбълдън през 2010-а.
„Беше специален момент в живота ми и когато поглеждам назад винаги го правя с много позитивно чувство. Кара ме да се усмихвам, винаги ще го имам и съм много благодарна, наслаждавам му се.“
„Сега съм концентрирана върху това да постигна нови добри резултати и мисля, че това е добра възможност, така че ще дам всичко от себе си.“
За нея това е първо участие в квалификациите на турнира от 2005 година насам, когато направи и дебюта си в турнири от Големия шлем. В следващия кръг по-късно днес тя ще срещне британката Найкта Бейнс, която играе с уайлд кард.
„Квалификациите са огромно предизвикателство: три мача срещу много, много добри съпернички, които се опитват да стигнат до основната схема, голяма битка е. Осъзнавам го и съм готова за всеки мач, надявам се да покажа най-доброто, на което съм способна.“
Тя разказа и за спомените си от онова първо участие в пресявките през далечната вече 2005 година. „От Роухемптън имам други спомени. 2005-а тук беше първият ми турнир от Големия шлем. Загубих в последния кръг на квалификациите, бях четвърта сред „лъки лузърите“, а влязоха три, така че останах първа резерва. Когато видях Ол Инглънд Клъб си казах, че искам да идвам тук всяка година. Правех го за около 12 години, сега ще опитам да го направя отново.“
