Американският „дрийм тийм“, но не онзи с Майкъл Джордан

 от Boris Strijlev 

През 90-те години на ХХ думите “дрийм тийм” и “Съединени американски щати” се свързваха най-вече с баскетболния отбор на “янките”, воден от Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Карл Малоун и др. През 1995 г. обаче Щатите продуцират истински “дрийм тийм” и в света на тениса.

Водени от Пийт Сампрас, Андре Агаси, Джим Къриър, Тод Мартин и специалистите на двойки Джаред Палмър и Ричи Ренебърг, тимът на САЩ изглежда непобедим и абсолютен фаворит за крайната победа в Купа “Дейвис”. Американците прегазват противниците си един след друг, за да достигнат до финала срещу Русия.

davi cup usa 1995

Разбира се, присъдата е максимално тежка и домакините избират възможно най-бавния клей в зала –  насред Москва, през ноември.

“За тях това бе правилният ход, въпреки че Джим Къриър и Андре Агаси са също толкова тежки противници на клей, колкото на всяка друга настилка”, пише Пийт Сампрас в своята автобиографична книга “A champions’ mind”.

Новините в последния момент обаче не са положителни. Агаси все още страда от контузия на гърдите и не е в състояние да играе. Планът двамата с Къриър да изнесат тежестта на мачовете на единично, а Сампрас и Тод Мартин да се заемат с двойките пропада. Пийт трябва да изиграе общо три двубоя на най-омразната си настилка, за да спаси родината си и да донесе трофея.

sampras davi cup usa 1995s

Въпреки травмата си Агаси пристига в Москва шест дни преди началото на финала, за да покаже солидарост и да повдигне духа на отбора. Том Гъликсън (братът-близнак на тогавашния треньор на Сампрас – Тим Гъликсън) оставя на Пийт да прецени дали е готов да изиграе трите срещи. Разбира се, големият шампион не се поколебава нито за миг въпреки сложността на задачата и тежкия сезон.

Този финал за Купа “Дейвис” е един от редките случаи, в който част от семейството на Сампрас присъства на мача. Неговият баща и сестра му Стела (с която Пийт тренира като малък) се появяват в Москва. Шеговитото обяснение на бившия № 1 е, че вероятно са искали да разгледат Червения площад и Мавзолея на Ленин.

sampras davi cup usa 1995s

Eдинственият случай, в който цялото семейство на Пийт бе на “мястото на събитието”, бе финалът на Уимбълдън 2000 срещу Пат Рафтър, когато американецът счупи тогавашния рекорд на Рой Емерсън за брой титли от Големия Шлем.

Първият мач от финала е истински трилър: Сампрас срещу Андрей Чесноков. “Чеси” е тенисист, който едва ли мнозина си спомнят, но перфектно отговаря на термина, въведен от Агаси – “клей плъх”, който живее за битките на червено. Способен да върне всяка топка обратно в корта с неизчерпаем запас от сили. Готов първо да умре и после да се предаде.

andrey chesnokov

“Клеят бе не просто бавен, а направо кален”, заявява Сампрас години по-късно.

Очевидно руснаците са използвали един от най-старите прийоми в Купа “Дейвис”, като са обработили настилката по “подходящ начин”. Кортът е буквално наводнен и изглежда  практически невъзможно да се направи завършващ удар.

Домакините обаче допускат грешка с избора на корт. Селектиран е огромният Олиймпийски стадион, който побира около 20,000 души, но тъй като публиката е разположена далеч от корта, нейното присъствие не се усеща.

Мачът е повече от равностоен. Чесноков печели първия сет, Сампрас качва оборотите и отвръща с победа в следващите два. В кървав тайбрек руснакът запазва шансовете си и докарва мача до решителна пета част.

Психологически ситуацията е в полза на Сампрас. Пийт изобщо не би следвало да играе на сингъл и донякъде е освободен от напрежението, докато върху плещите на Чесноков лежи националната гордост на Русия. Освен това винаги е трудно да играеш срещу Пийт Сампрас  – дори на наводнен клей/ кал.

В петия сет Чесноков е прекалено пасивен, а Сампрас взима достатъчно верни решения, за да се добере до мачбол. Следва умопомрачително разиграване, в края на което Пийт усеща крампи в краката си. С последни сили се стрелка към мрежата, а пасинг шотът на руснака, за щастие, излиза в аут. Сампрас печели мача, а в същия момент пада като посечен на корта. Изнесен е от игрището с помощта на отбора си.

Добре известно е, че бившият №1 притежаваше способността да се възражда като феникс. Така например, след четвъртфинала с Алекс Кореча на US Open ’96, по време на който Сампрас повръща на корта и прави асове от втори сервис, Пийт е на системи в болницата. Това не му попречва няколко дни по-късно да размаже противниците си на полуфинала и финала за поредната голяма титла. А какво да кажем за вече споменатия Уимбълдън ’00, когато американецът цял турнир играе на инжекции поради болки в глезена?

И в Москва ситуацията не е по-различна. След като Джим Къриър губи от Евгени Кафелников и резултатът става 1-1, Гъликсън решава да пусне Сампрас още в събота на двойките вместо специалиста в карето Ричи Ренебърг. Пийт е възстановен и лети по корта. Двамата с Мартин стигат до успеха и изведнъж задачата на руснаците се оказва много сложна – трябва да победят двама от най-добрите тенисисти в света в последната неделя, за да обърнат финала.

“Бях първи в неделя. Усещах краката си тежки, но знаех, че съм на една победа от велико постижение. Винаги обичах да играя с Кафелников, който доминираше ниско ранкираните играчи, но винаги показваше уважение спрямо моята игра”, разказва носителят на 14 титли от Големия Шлем.

Година по-късно двамата ще се срещнат на полуфинал на Ролан Гарос, където до успех (и впоследствие до титлата) ще достигне Кафелников. В Москва през ноември ’95 обаче ситуацията е различна. Без да е наясно как, Сампрас изиграва невероятен мач. Още след началните размени “влиза в зоната”, както самият той често обичаше да се изразява след някои от разгромяващите си победи. Кафелников няма никакъв шанс да се закрепи в срещата. Сампрас дори си позволява арогантността да играе любимото сервис-воле.

Първите два сета са светкавични – 6-2 6-4 за големия шампион. Последната надежда на руснака е тайбрекът в третия сет – Сампрас обаче е непоколебим и дръпва с 6-4 точки. Следва ас по калната права и всичко приключва.

Титлата е за САЩ, а пръв Том Гъликсън нахлува на полето. Първите му думи към Пийт са: “Искаше ми се Тим да беше тук, за да види това.” Към онзи момент Тим Гъликсън се бори с тумор на мозъка, който ще доведе до смъртта му шест месеца по-късно, и не в състояние да  пътува и да наблюдава срещата на Пийт от трибуните.

Сампрас определя този успех като един от най-значимите в своята кариера, а телевизия CNN го обявява за национален герой. Предвид промяната във формата на Купа “Дейвис” от тази година, едва ли повече ще видим такива моменти. Дали това е в интерес на играта – оставям на вас да прецените.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.