Краят на всеки сезон е време за равносметки, оценки и анализи. Изминалата кампания в WTA тура беше белязана от нови лица, които излязоха на голямата сцена и привлякоха светлините на прожекторите върху себе си. Беше белязана от липса на доминация и изравнен баланс на силите, което направи годината още по-интригуваща. А и от качествен тенис, макар накрая да видяхме колко изморителен се оказа сезонът за състезателките.
TennisKafe.com направи обзор на сезон 2019 в WTA Тура, в който може да си припомните шампионките от Големия шлем, дългите победни серии, изненадите и разочарованията.
Турнирите от Шлема – липса на доминация
Тъй като заради мъжкия Тур сме свикнали всеки трофей от Големия шлем да попада предимно в ръцете на един измежду Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович, е странно да приемем как подобна тенденция липсва при дамите напоследък. В последните 12 „мейджъра“ има 10 различни шампионки – само Наоми Осака и Симона Халеп са дублирали титлите си от Шлема в този период. Какво по-хубаво обаче от това? Изравнените сили гарантират зрелищни и равностойни битки, каквито наблюдавахме през 2019 година.
Въпрос: Кога Наоми Осака играе най-добрия си тенис? Отговор: Когато не се намира под №1. Японката доказа това твърдение в Мелбърн и започна годината по перфектен начин. Шампионката от US Open 2018 надделя с психическата си устойчивост над всички останали опонентки и спечели втора последователна „мейджър“ титла.
Още в трети и четвърти кръг Осака бе тествана от Су-Уей Хсие и Анастасия Севастова, но реализира два поредни обрата, а после сломи съпротивата на Елина Свитолина и Каролина Плишкова.
На финала японката игра невероятен тенис, показа страхотна психика и триумфира в Мелбърн над Петра Квитова със 7-6(2) 5-7 6-4. Битката на „Rod Laver Arena“, която продължи около 2:30 ч., не бе само за трофея, а беше и пряк сблъсък за първото място в ранглистата.
Драмата бе пълна в края на втория сет, когато Наоми пропусна три мачбола от посрещане при 5-3, а сервирайки за титлата гейм по-късно, бе пробита. Това изненадващо не повлия на четвъртата в схемата – макар да се разплака в кризисната ситуация и да изгуби втората част, тя показа здрави нерви и триумфира.
Оттам насетне обаче облаците надвиснаха над Наоми – тя се раздели с треньора си Саша Бажин и съвсем скоро загуби първото място в света. Чак в края на април записа своя следващ полуфинал – в Щутгарт, а на Ролан Гарос и Уимбълдън претърпя разочарования. В Париж бе елиминирана от Катерина Синякова в трети кръг, а Юлия Путинцева не ѝ даде дори една победа в Лондон.
Така се стигна до септември, когато японката преоткри себе си и триумфира на родна земя в Осака, като по пътя към титлата надигра и Виктория Томова. Наоми започна да играе най-добрия си тенис и серията ѝ продължи с втори пореден трофей. Тя обърна Ашли Барти в Пекин и вдигна трета титла в сезон, приключил с контузия за 22-годишната тенисистка на финалите на WTA. Все пак завърши годината под №3 и гледа с оптимизъм към 2020 г.
През юни беше ред на нова звезда да изгрее в Париж. Ашли Барти вече стана и шампионка от Големия шлем на сингъл. 23-годишната тенисистка победи с 6-1 6-3 Маркета Вондроушова на финала на Ролан Гарос. Победителката направи дуела неравностоен, като доминираше през цялото време, а благодарение на титлата се изкачи до №2 в света, след което достигна и до върха в ранглистата.
За да достигне до финалната битка, Барти надделя над Джесика Пегула, Даниъл Колинс, Андреа Петкович, София Кенин, Мадисън Кийс и Аманда Анисимова, губейки общо два сета.
Австралийката стигна четири финала на двойки на ниво Голям шлем, като спечели титлата на US Open миналата година в тандем с Коко Вандеуей.
В Лондон пък беше ред на Симона Халеп да покаже, че не е специалистка само на клей. Румънката спечели своята първа титла на Уимбълдън и спря Серина Уилямс по пътя към рекорда на Маргарет Корт от 24 трофея от Големия шлем. Тя изигра перфектен в тактическо отношение финал и дори не даде сет на 37-годишната американка, за да триумфира с 6-2 6-2 за едва 55 минути игра на централния корт.
Световната №7 впечатли с движението си по корта, връщаше почти всяка топка в полето на американката, а Уилямс направи много голям брой непредизвикани грешки – 25, срещу едва три за Симона. По този начин румънката вдигна второто си „мейджър“ отличие, след като спечели Ролан Гарос миналия сезон. Румънката имаше само една победа от десет двубоя срещу Уилямс, но спечели един от най-важните.
Преди началото на турнира в Лондон шампионката обяви, че не влиза в надпреварата с никакви очаквания, тъй като сезонът ѝ към онзи момент не се развиваше по мечтания начин. След като Халеп спря да работи с Дарън Кейхил, последва спад в представянето ѝ. В началото на сезона игра финал в Доха, който загуби от Елиз Мертенс, стигна до полуфиналите в Маями, където претърпя поражение от Каролина Плишкова, а първата ѝ титла за годината не дойде и в Мадрид, където Кики Бертенс я надигра в заключителната битка за отличието. Симона загуби и на четвъртфиналите на Ролан Гарос от Аманда Анисимова.
От Уимбълдън до края на годината последва нов посредствен период за румънката, чийто най-добър резултат се оказа четвъртфиналът в Торонто. Халеп беше близо до участие във финалната четворка в Шънджън, но Каролина Плишкова я надигра в пряка битка за класиране в тази фаза на финалите на WTA. След редица контузии и колебания, позитивът за бившата №1 остава факта, че отново работи с Дарън Кейхил и че завършва годината под №4.
Приказката на Пепеляшка
Тази история започна още през март, когато едно 18-годишно момиче попадна под светлината на прожекторите и даде огромна заявка в Тура. Младата Бианка Андрееску игра феноменално, за да надделее над Анджелик Кербер с 6-4 3-6 6-4 на финала в Индиън Уелс и спечели победа №25 за сезона и първата WTA титла в кариерата си. Тя определи историята си като тази на Пепеляшка и още тогава беше ясно, че до края на годината ѝ предстои нещо специално.
Макар да претърпя тежка контузия в рамото още в следващия турнир в Маями и да пропусна целия сезон на клей, оставяйки впечатлението, че триумфът в Калифорния е бил плод на късмет, Андрееску се завърна победоносно. На родна земя, в Торонто, тя спечели втората си титла, въпреки че ѝ липсваше игрова практика.
Серина Уилямс влезе във финала на турнира в опит да стигне до четвърти трофей в надпреварата, но трябваше да се откаже поради контузия още след четвъртия гейм срещу Бианка. При резултат 3-1 в първия сет 23-кратната шампионка от Шлема сложи край на участието си и така 19-годишната канадка вдигна първа титла в турнира Rogers Cup. 37-годишната тенисистка почувства болки в долната част на гърба и предпочете да не рискува с усложняване на травмата.
А само след месец двете се срещнаха отново и Серина имаше шанс за реванш, този път на най-голямата сцена. На финала на US Open тя постигна успех за историята, като се превърна в първата състезателка, печелила в Ню Йорк при дебютното си участие в основната схема, преодолявайки американката с 6-3 7-5.
19-годишната състезателка не трепна от значимостта на двубоя, излезе много уверена на корта и демонстрира спокойствие и постоянство, като това я направи първата канадка с „мейджър“ трофей. Оттам нататък тя натрупа серия от общо 16 поредни успеха, чийто край бе сложен от Наоми Осака на четвъртфиналите в Пекин.
Сезонът за 19-годишната Андрееску да приключи с контузия на финалите на WTA, но по време на кампанията тя достигна рекордно класиране – №4, и завършва под №5.
Проклятието на 24-ата
Прословутата 24-а титла от Шлема. Вече почти три години Серина Уилямс чака своя голям миг, в който ще изравни рекорда на Маргарет Корт по брой „мейджър“ трофеи, но винаги остава на крачка от него. След злополучния за 37-годишната американка финал на US Open срещу Бианка Андрееску пропуснатите ѝ шансове от последната ѝ голяма титла насам станаха вече четири.
Последният „мейджър“ на Серина, под №23, дойде на Australian Open 2017. Тя стигна до финала на Уимбълдън следващия сезон, но претърпя поражение от Анджелик Кербер, загуби и решителната битка в Ню Йорк от Наоми Осака. Симона Халеп я спря на крачка от отличието в All England Club този сезон, а 19-годишната Андрееску доказа, че чаканата 24-а може да се определи като проклятие за Уилямс.
В кампания, в която 37-годишната американка наблегна предимно на турнирите от Шлема и не взе нито една титла, тя завърши под №10, като не успя да се класира и за финалите на WTA. Тя бе съпътствана от няколко контузии и изигра само осем турнира, но все още гледа с позитивизъм към нови шансове през 2020 г.
Роди се звезда: Време е за нови лица
Кори Гоф. Отдавна призивът към феновете беше „Запомнете това име“, а днес той вече не важи, тъй като 15-годишната американска сензация е една от тенисистките, за които се говори най-усилено. Абсолютен кандидат за състезател на сезона, най-малкото за „Пробив на годината“.
Тийнейджърката покори света на тениса на Уимбълдън, като стана най-младата тенисистка в историята на All England Club, преминала през квалификациите и достигнала до основната схема. Един от най-очакваните мачове от първи кръг на тазгодишния „мейджър“ в Лондон – битката на поколенията между Кори Гоф и Винъс Уилямс, не разочарова. 15-годишната американка надделя над 39-годишната си сънародница и петкратна носителка на трофея с 6-4 6-4.
Последва успех срещу Магдалена Рибарикова и два спасени мачбола срещу Полона Херцог на централния корт, за да може Гоф да се превърне в най-младата тенисистка в четвърти кръг от Дженифъ Каприати (1991) насам. Макар да загуби от Симона Халеп, Кори плени сърцата на феновете.
От US Open дори нарушиха правилата и ѝ дадоха „уайлд кард“, а кортовете се пълнеха до краен предел на всеки неѝн мач. Коко не разочарова родните фенове и стигна до трети кръг, където отстъпи на Наоми Осака, а след края на мача получи признание от двукратната „мейджър“ шампионка.
И ако си мислите, че това е перфектният край на щастливата приказка на Кори, то грешите. 15-годишната сензация завърши сезона с първа WTA титла на сингъл в своята кариера и стана деветата най-млада шампионка в историята на асоциацията. В битката за трофея на турнира в Линц от категория International американката надделя над Йелена Остапенко с 6-3 1-6 6-2 и вдигна победоносно ръце, за да сложи логичен завършек на това, което се очакваше.
Малцина бяха чували за Аманда Анисимова допреди началото на настоящия сезон, но когато американката, тогава 17-годишна, надигра Арина Сабаленка на Australian Open, всички разбраха, че в Тура се появява още едно ново и успешно лице. Тийнейджърката спечели първата си титла в Богота, а това се оказа само прелюдия към най-големия ѝ пробив.
На клея в Париж Аманда се развихри и отвя съперниците до полуфинала, включително и действащата шампионка Симона Халеп. Родената през 2001 година тенисистка надделя над румънката с 6-2 6-4 и макар да допусна обрат от Ашли Барти и да остана само на крачка от дебютен „мейджър“ финал, американката влезе под светлините на прожекторите.
Лична трагедия я спря от участие на US Open – бащата на Аманда почина и тя прекара известно време извън Тура. Завърши обаче годината под №24 и можем само да очакваме най-доброто от тийнейджърката през следващия сезон.
Тук е мястото да отдадем заслуженото на Маркета Вондроушова, която се възползва по най-добрия начин от открилия се шанс да достигне до дебютен финал в турнирите от Големия шлем. Стори го на Ролан Гарос, демонстрирайки брилянтна игра, но в битката за титлата Ашли Барти не ѝ остави особени шансове.
20-годишната чехкиня записа успехи в Париж над Конта, Мартич и Севастова. Игра финал в Будапеща и можеше да спечели първата си титла за кампанията, но претърпя поражение от Алисън ван Уйтванк. След Уимбълдън пък контузия прекъсна серията на Маркета и тя не игра повече до края на годината. Завърши под №16, но кой знае колко още можеше да постигне?
Една от изненадите на сезона със сигурност е София Кенин. 20-годишната американка доказа, че невъзможни неща не съществуват и вдигна цели три трофея, с което изостана само от Ашли Барти и Каролина Плишкова в годишната класация по този показател. Освен това записа рекордно класиране и завърши кампанията под №14.
Тя бе повече от убедителна на финала в Хобарт, за да триумфира с първа WTA титла в кариерата си. Американката не остави никакви шансове на Анна Каролина Шмьедлова и я надви с 6-3 6-0 за само 71 минути на корта. Малко по-късно през сезона, в Майорка, Кенин доказа, че е специалист и на трева. Отрази три мачбола и осъществи пълен обрат срещу Белинда Бенчич, за да спечели трофея след 6-7(2) 7-6(5) 6-4. А в Гуанджоу затвърди силното си представяне, обърна Саманта Стоусър и вдигна трето отличие.
Забравени герои
Новите лица дадоха заявка за величие, а някои бивши топ звезди, включително трикратната шампионка от Шлема Анджелик Кербер, бяха забравени. 31-годишната германка изигра слаб сезон, в който най-голям проблем се оказа липсата на качествен треньор в щаба ѝ. Германката спадна от №2 до №20 през 2019 г., като шестмесечната ѝ колаборация с Райнер Шутлер се оказа неуспешна и приключи още през юли. След като през миналия сезон бившата №1 спечели титлите в Уимбълдън и Сидни, през този тя не успя да добави нито една към колекцията си. Така тя избра сънародника си Дитер Киндлман за свой наставник за началото на следващата година.
В даден етап от сезона 31-годишната тенисистка регистрира пет поредни поражения. Тя загуби на старта в Торонто, в Синсинати, на US Open от Кристина Младенович, а последното тежко поражение дойде в първия кръг на турнира в Джънджоу. Там Алисън Риск спря Кербер след пълен обрат до 7-5 4-6 6-7(6).
През 2017 г. Гарбине Мугуруса достигна до №1 в света и вече бе двукратна шампионка от Големия шлем, но завършва сезон 2019 под №35. 26-годишната испанка се представи много неубедително и спечели само една титла – в Монтерей.
Отпадна в първи кръг на Уимбълдън от Мадисън Кийс и в първата фаза на US Open от Алисън Риск, а годината приключи със загуба от София Кенин в Пекин. Мугуруса обаче нае в щаба си бившата си треньорка Кончита Мартинес и ще се надява да се завърне към дните, в които бе основна претендентка за титли от Шлема.
Ще се завърне ли Мария Шарапова отново на най-високо ниво? Този въпрос остава без отговор и след 2019 г. Цялата изминала кампания за бившата №1 бе белязана от травми, като най-тежък се оказа проблемът в рамото – той се появи още през януари и я тормозеше почти до края на сезона, в който тя изигра само осем турнира. Носителката на пет титли от Големия шлем не успя да влезе в състезателен ритъм и да натрупа мачове. Последно Шарапова игра на US Open, където отстъпи в първия кръг пред Серина Уилямс след поражение с 1-6 1-6.
От януари до юни тя не се състезава изобщо, а при завръщането си тогава в Майорка загуби от Кербер. На Уимбълдън се появи нова контузия – рускинята имаше проблеми с ръката, и бе отстранена от Полин Парментие, а сезонът ѝ се влоши още повече след загуби в първи кръг в Торонто и във втори в Синсинати, с което тя завърши под №131.
Барти и Плишкова показаха какво е постоянство, Свитолина направи важна стъпка
Ашли Барти и Каролина Плишкова несъмнено са двете отличнички на сезон 2019, а първото място по този показател се полага на австралийката, която дебютира с титла от Големия шлем – нещо, което за пореден път убягна на чехкинята. Двете завършиха кампанията с най-много титли, вдигайки по четири отличия.
Световната №1 показа колко комплексен състезател е и как може да играе на всяка настилка, създавайки проблеми на всяка опонентка. Първата ѝ титла за сезона бе в Маями, където надигра именно Плишкова, а можеше да стигне до трофей още в първия турнир за годината, но загуби от Петра Квитова в Сидни. Въпреки това стигна до „мейджър“ титла на Ролан Гарос, след което удължи серията си и триумфира на тревата в Бирмингам. Второто по важност отличие за 22-годишната състезателка обаче дойде в Шънджън.
Ашли Барти стана новата шампионка на финалите на WTA, след като детронира миналогодишната носителка на трофея Елина Свитолина в сблъсъка за титлата. Световната №1 спаси „скрит сетбол“ в първата част и се справи успешно със съперницата след 6-4 6-3, за да вдигне отличието в Шънджън в своето дебютно участие. Тя стана първата австралийка от 1976 г. насам, която печели титлата в турнира. Тогава, преди повече от четири десетилетия, Ивон Гулагонг стигна до трофея.
Що се отнася до Плишкова, чехкинята може да е повече от доволна от изминалата кампания, макар отново да не успя да стигне до нещо по-значимо в „мейджърите“. Отпадна на полуфинал на Australian Open от Наоми Осака, в трети кръг на Ролан Гарос от Петра Мартич, на осминафинал на Уимбълдън от Каролина Мухова и в същата фаза на US Open от Джоана Конта.
Въпреки това вдигна трофеите в Бризбън, Рим, Ийстбърн и Джънджоу, а завърши сезона с полуфинал в Шънджън, както и със заемане на второто място в световната ранглиста.
Няма как да не бъде отбелязано постоянното представяне на Елина Свитолина, която направи „луд“ завършек на сезона, включвайки в календара си изключително много турнири. Целта бе да вземе максимално много точки, които да я класират на финалите на WTA, където да защити титлата си. Успя да стигне до Шънджън и записа впечатляващи успехи над Халеп, Плишкова и Бенчич, преди да загуби финала от Ашли Барти.
Украинката не спечели нито една титла през кампанията, но направи стъпка напред в „мейджърите“. Дебютира на полуфинали в турнирите от Шлема на Уимбълдън, където бе спряна от Симона Халеп, а на US Open бе елиминирана от Серина Уилямс на крачка преди финала. Въпреки всичко Свитолина завърши сезона под №6 и е готова за още по-големи успехи.
Редно е да споменем достойно представилите се Кики Бертенс, Белинда Бенчич и Мадисън Кийс. Холандката спечели два трофея и влезе като резерва на финалите на WTA, като се оказа единствената, победила шампионката Ашли Барти в турнира. Завърши под №9, а швейцарката зае една позиция пред нея. Бенчич се наслади на титли в Дубай и Москва, като отново се настани сред тенис елита. Американката пък вдигна трофея в Синсинати и даде индикации, че отново може да стига до най-предните фази в турнирите от Големия шлем.
А вас коя тенисистка ви впечатли най-много и какви са очакванията ви за сезон 2020?
Димитър Радев, TennisKafe.com
