Честно казано, не вярвах Мъри да заиграе отново по начина, по който го прави през последните седмици. Дори и когато изглежда във форма, в която (по негови думи) „няма да е изненада, ако спечели турнир“, бившият №1 се изправя пред последна голяма бариера по пътя към завръщането в елита.
Носителят на 3 титли от Големия шлем отново е способен да затрудни тенисистите от челото на ранглистата, но в повечето случаи е драматично загубилият след последната точка. Ниският му ранкинг (№156) се задържа по две причини – лош късмет и липса на мотивация, когато се наложи да слезе на по-ниско ниво.
Едва ли, когато си свикнал да играеш мачове на Централния корт на Уимбълдън и на „Артър Аш“ в Ню Йорк, е лесно да се завърнеш в Чалънджър Тура с нагласата да дадеш най-доброто от себе си. В средата на септември Анди реши да участва в надпревара от това ниво в Рен и допусна поражение във втори кръг от 24-годишния Роман Сафиулин, който все още не е дебютирал в топ 150.
Досегашните постижения на Мъри му гарантират изобилие от „уайлд кард“ възможности и изглежда това ще е пътят, който ще следва. След впечатляващото си представяне на Индиън Уелс, в Антверпен и във Виена, шотландецът добави към програмата си Стокхолм и Париж.
Баланс 13-12 за сезона може и да не изглежда особено обнадеждаващо за носителя на 46 трофея, но ако погледнем по-задълбочено към пораженията, ще открием важно пояснение – 9 от тези загуби идват от състезатели от топ 14.
Ясно е, че с този ранкинг и участия с „уайлд кард“ няма как да се надява на особено благосклонен жребий, но Мъри често изтегля късата клечка през последните месеци. Добър пример е петсетовият трилър срещу Стефанос Циципас в първия кръг на US Open. Турнирите от Големия шлем носят значително повече точки и при различен опонент Анди можеше да натрупа важни такива за завръщане в топ 100. По-добра фортуна в Мелбърн ще е ключов фактор за надеждите му.
Самото му участие в такива мачове срещу топ състезатели и победите над Хуркач, намиращия се в прекрасна форма Тиафо и над младия Алкарас са достатъчна причина да свалим шапка пред шотландския боец за непримиримостта му. На 34 години, след операция за подмяна на тазобедрената става, множество леки травми и дълго отсъствие от кортовете, Мъри загатва, че отново е готов да бъде фактор в Тура.
Схемите в Стокхолм и Париж са наситени с големи имена и трудно ще видим повторение на чудото от European Open ’19, когато стигна до трофея месеци след хирургическата интервенция. Факт е обаче, че Мастърса във френската столица през последните години често предлага изненади в края на сезона и си струва да хвърляме по едно око на бившия №1, който вече все по-настоятелно напомня за себе си.
„Няма да продължа да губя във втори и трети кръг на турнирите. Ще се подобря и ще пробия след седмица, две или няколко месеца. Ще се случи.“
Едно е ясно. Мъри е постигнал много в кариерата си и спокойно можеше да я прекрати, предвид премеждията, през които му се наложи да мине. Ако пречупи и тази последна бариера в завръщането си, историята му ще се помни години като пример за непримиримост и любов към спорта.