Андрей Рубльов шокира света на тениса. 21-годишният руснак надигра седемкратния шампион Роджър Федерер на осминафиналите в Синсинати за едва 62 минути на централния корт и вдигна победоносно ръце след 6-3 6-4. Младият тенисист не скри сълзите си, след като осъществи най-голямата победа в кариерата си. И все пак в реакцията му имаше нещо сдържано – доказателство, че за 70-ият в световната ранглиста това е само стъпка към завръщането на голямата сцена. Доказателство, че е гладен за успехи.
През последните два сезона талантливият състезател се загуби от радара и всички много лесно забравиха, че той записа уникално постижение само на 19 години.
US Open 2017 се оказа турнирът, в който Андрей Рубльов за пръв път се качи на голямата сцена и заяви: „Аз ще бъда тук дълго!“. Руснакът вече беше записал участия в основната схема на останалите турнири от Шлема и използва крехкия си опит и огромната си доза талант, за да стане най-младият четвъртфиналист във Flushing Meadows от 2001 година насам, когато любимецът на американците Анди Родик го стори също като тийнейджър.
Българските фенове не са останали с приятен спомен от този поход на почти неизвестния дотогава играч. По пътя си към личния рекорд той елиминира Григор Димитров във втори кръг от надпреварата. Изигра брилянтен мач и дори не даде сет на деветия поставен българин, за да надделее със 7-5 7-6(3) 6-3. Вдъхновеният руснак постигна най-голямата победа в кариерата си към онзи момент, като за първи път надигра представител на топ 10.
Две години по-късно това постижение вече е в историята – Андрей може да се похвали, че е елиминирал 20-кратния шампион от Шлема и определян като най-великия за всички времена Роджър Федерер.
Рубльов идва от семейство с традиция в спорта, тъй като баща му Андрей е бивш боксьор, а майка му Марина е треньор по тенис – призвание, което по-късно сестра му Арина наследява. Руснакът хваща ракетата още на тригодишна възраст, а талантът и мечтите му се простират далеч отвъд това просто да играе.
Роден е в същата година, в която идолът му Марат Сафин става професионален тенисист – 1997 г. Докато расте, Андрей изучава играта на бившия шампион на US Open и Australian Open, а по-късно негов любимец става Рафаел Надал.
Съдбата си знае работата – през 2014 г. трупащият успехи при младежите Рубльов отива на екскурзия в Майорка и случайно среща Матадора в академията на Гийермо Вилас. Руснакът дотогава гледа испанеца само по телевизията, но изведнъж се оказва в позиция от другата страна на мрежата и двамата провеждат тренировка.
Явно това събитие действа позитивно на младия талант, който година по-късно се доближава до рекорд на Надал. В домашния си турнир в Москва той стига до трофея на двойки в тандем с Дмитри Турсунов и така, само на 18 години, става най-младият шампион при дуетите на ниво ATP от 2004 година насам. Тогава Рафа вдига титлата при тандемите в Ченай като 17-годишен тийнейджър.
Всъщност именно 2017 е най-успешната година в кариерата на Андрей до момента, не само заради пробива му под прожекторите в Ню Йорк. Той показа впечатляващ тенис на клея в Умаг, за да достигне първия си полуфинал на ниво ATP, а ден след това да надгради постижението с дебютен финал и с първи трофей. Руснакът загуби във втория кръг от квалификациите, но влезе в схемата като „щастлив губещ“, а оттам нататък предоставеният подарък бе оползотворен до краен предел.
Рубльов отстрани Фабио Фонини, Иван Додиг и Паоло Лоренци, за да вдигне първото си отличие и да докаже нещо, което ще стане обичайно за поведението му на корта – руснакът не пропуска възможности с лека ръка.
През юни този сезон 19-годишният тогава тенисист проби в топ 100, а след месец вече намери място и след първите 50. Поредица от фантастични резултати пък го изстреля до 35-ото място, а тенис фенове и анализатори вече имаха едно наум, когато Рубльов се появяваше на корта, и често очакваха изненади от него.
Ако Даниил Медведев е леденият и хладнокръвен боец, а Карен Хачанов е огненият и изпълнен със страст състезател, то Андрей Рубльов има в играта си по нещо и от двамата си сънародници. Руснакът често е пренебрегван, когато е сравняван с година по-възрастните руски звезди. Това, честно казано, е оправдано поради факта, че Медведев и Хачанов „взривиха“ Тура и попаднаха в топ 10.
Освен всичко, травми попречиха на Рубльов да бъде в борбата за подобно постижение, но 21-годишният руснак има и таланта, и психиката, и харизмата да се мери с тях.
Всъщност и Даниил, и Карен са казвали, че Андрей по никакъв начин не им е отстъпвал, когато са играли турнири при юношите. Сега той остава в сянка спрямо тях, но именно през 2017 година доказа твърденията им, като достигна до финала на Next Gen ATP Finals в първото му издание в Милано, а Медведев остана трети. Освен това световният №8 няма четвъртфинал в турнирите от Шлема, а Хачанов достигна първия си едва този сезон на Ролан Гарос.
„Ако трябва да съм честен, съм наистина щастлив за тях“, казва Рубльов за двамата си сънародници, цитиран от atptour.com. „Ако печелят, това означава, че аз също имам нужното ниво да побеждавам в тези мачове, да печеля тези турнири. Така че съм щастлив за тях, защото ние не сме врагове. Ние сме приятели. Целта ми не е да се представям по-добре от тях. Целта ми е по-голяма – да печеля значими турнири“.
Интересен факт е, че приказката на Рубльов започва от България. Той печели първата си ранкинг точка на 15-годишна възраст на „Фючърс“ турнир в Хасково през 2013, където стига до четвъртфиналите. Възходът на изпълнения с огън за играта Андрей е светкавичен – година по-късно завършва сезона като водач в ранглистата при юношите, вдига трофея на сингъл на юношеския Ролан Гарос и стига финал на двойки в същото издание на Уимбълдън.
Постепенно пробива в елита, за да се стигне до знаменитата за кариерата си 2017 г. Началото на следващия сезон е обнадеждаващо и руснакът лети високо. Тогава той записа най-предното си класиране в ранглистата до момента – 31-ото място. Игра втория си финал в кариерата, след като спаси мачбол срещу Гуидо Пея в Доха, но не успя да вдигне втора титла, тъй като бе спрян от Гаел Монфис. Можеше да се добере и до второ отличие на двойки, но заедно с Хачанов претърпяха поражение от братята Брайън в заключителната битка на Мастърса в Маями.
Макар съдбата понякога да прави подаръци, тя често е коварна и нечестна. Стремглавото изкачване на Рубльов във висотите спря заради контузия в ръката, а след това дойде най-сериозната му травма в долната част на гърба, заради която не игра от април до юли 2018.
Макар след завръщането си да достигна полуфинал във Вашингтон и финалната четворка на младежките финали на ATP, Андрей не беше същият. Той приключи сезона с 20 победи и 23 загуби.
„Този период беше наистина труден за мен. Бях напълно депресиран, бях разочарован“, припомня си Андрей, цитиран от atptour.com. „Спомням си, че не гледах никакви тенис мачове, защото когато чувах новините, се депресирах дори още повече, че всички момчета играят и се състезават един с друг. Те бяха в Тура, а аз – на дивана, и не правех нищо“.
Рубльов пропадна в ранглистата, а резултатите му бяха незадоволителни. Но когато имаш талант, работиш в името на каузата и се влагаш максимално във всичко, което правиш, няма друга опция освен успеха.
Този юли Рубльов отново накара всички да си припомнят кой е всъщност. Надигра финалиста от Ролан Гарос – Доминик Тийм, на любимия му клей, за да може впоследствие да стигне трети финал в кариерата си. В Хамбург обаче остана на крачка от трофея след поражение от Николоз Басилашвили.
Важен беше обаче началният тласък. За да се стигне до този знаменит ден, в който Андрей вдигна ръце пред публиката, която бурно подкрепяше Роджър Федерер. Седемкратният шампион в Синсинати беше поразен от форхенда на 70-ия в света. Рубльов сякаш изстрелваше снаряди в полето на Маестрото и съвсем не се впечатли срещу кого играе. Тази силна психическа нагласа впечатли и самия швейцарец.
„Трябва ти опонент, който да ти дава шансове да се измъкнеш в трудните моменти, но той не го направи. Игра изключително изчистено. В дефанзивен план, в офанзивен, на сервис. Не ми даде никакви шансове. Беше навсякъде. Беше ми трудно, но трябва да призная, че изигра чудесен мач. Впечатлен съм… Мисля, че трябва да подобря цялостното си представяне, за да мога да му се противопоставя“, каза 20-кратният шампион от Големия шлем.
„Когато играя срещу Рафаел Надал или Новак Джокович, до голяма степен знам какво могат и какво ще направят. Това е разликата, когато се изправяш срещу някого за пръв път. Може би е малко предимство, което имат над нас, но независимо от това трябва да целиш ъглите, линиите, да поддържаш темпото. Той направи точно това. Беше перфектен. Прекрасно представяне.“
Рубльов дори е забравил да се запише за участие в турнира и е попаднал в квалификациите с доза късмет. Но за разлика от много тенисисти, руснакът не го приема за даденост, а действа. Последно е проверил ранкинга си през февруари, когато е видял цифрата 115 до името си. Оттогава нататък е загрижен само за представянето си.
„Това бе последният път, в който отворих класирането, а след това не го сторих никога повече. Оттогава не съм го гледал, защото така започваш да се чувстваш малко стресиран, а аз не искам това“.
Що се отнася до онази травма в гърба, която го върна няколко стъпки назад, през март Андрей сподели: „Това бе наистина труден момент и съм радостен, че измина почти една година. Да се надяваме, че няма да се случи никога повече“.
Сега пред него стои сблъсък със сънародника му Даниил Медведев. И сцена, на която да докаже, че има потенциала да бъде най-успешният руски тенисист от това поколение.
* Материалът е публикуван преди полуфиналния двубой между Рубльов и Даниил Медведев, който Андрей загуби с 2-6 3-6.
Димитър Радев, TennisKafe.com
