Мария Шарапова е на етап от кариерата си, в който всяка победа на корта е с цената на титла. Бившата №1 в света страда от хронична контузия в рамото, която в последно време ѝ създава огромни неприятности. Видимо е, че рускинята силно желаe да се покаже в светлина, позната за феновете ѝ, но и същевременно мисията изглежда много трудна.
Тази седмица Шарапова се завърна в Синсинати за пръв път от пет години насам и преодоля първия кръг на надпреварата. Бившата №1 се наложи над Алисън Риск с 6-3 7-6(4), за да стигне до мач с втората в ранглистата Ашли Барти, от която претърпя поражение. Преди седмица в Торонто Мария изигра първия си мач, откакто се отказа на Уимбълдън, и допусна поражение на старта на Rogers Cup. Тя отпадна след 6-4 3-6 4-6 срещу Анет Контавейт.
На феновете на Шарапова със сигурност не им е леко, но сме в този период от годината, в който всички отново започват да мечтаят – идва Откритото първенсто на САЩ. Каквато и да е била годината, на US Open всичко може да се промени. Преди 13 години едно момиче започна именно с мечта, а в последствие окончателно си затвърди статута на икона.
Тогава Мария Шарапова спечели втората си титла на сингъл от турнир от Големия шлем, след като победи във финала на US Open с 6-4 6-4 белгийката Жустин Енен.
Пред повече от 23 000 фенове на централния корт руската тенисистка бе във вихъра си, а успехът ѝ означаваше, че за четвърта поредна година титлата не попадна в ръцете на тенисистка от САЩ, след като в периода 1998 – 2002 г. триумфираха три американки – Линдзи Дейвънпорт и сестрите Винъс и Серина Уилямс.
Разбира се, 19-годишната Шарапова вече се бе доказала и на корта и отдавана имаше статута на звезда, след като през 2004 г. сензационно спечели Уимбълдън.
По пътя към титлата Шарапова елиминира Амели Моресмо, а след като надделя и над Енен окончателно излезе от сянката на сънародничка си Ана Курникова. Нещо повече, Мария я надмина и доказа, че в модерния спорт комбинацията от външност и титли генерират нечувани до този момент пари.
Бъдещата носителка на пет титли от Големия шлем придоби толкова голяма популярност и се превърна в идол и модел за подражание на толкова много фенове и тенисисти, че имаше силата да задава всяка тенденция, включително и странни такива.
Пример е как изведнъж бананът стана неизменна част от храната на играчите:
„Не смятам, че бананът е основното нещо в живота ми. Спечелих US Open, а хората трябва да спрат да мислят за този банан“, с лека досада говори Шарапова.
Думите й дойдоха в резултат на това, че баща й – Юри Шарапов, и един от треньорите й – Майкъл Джойс, държаха банани във въздуха и й даваха наставления от трибуните, вдигайки пръсти високо във въздуха.
Мария обясни, че това не са били указания за играта й, а да не забравя да се хидратира и да възстановява силите си между геймовете.
„В миналото съм губила енергията си, защото забравям да пия вода – обяснява тенисистката и в книгата си. – Просто съм тотално фокусирана, когато седна на стола. Те ме виждат, че не правя нещата, които трябва да правя, и затова ми казват. Честно, не мисля, че показването на един банан може да се сметне за даване на треньорски съвет.“
Разбира се, с времето Шарапова свикна с вниманието, заобича го и го превърна в бизнес. Постепенно проблемите с рамото ѝ започнаха да стават все по-чести, но тя намираше начин да се бори.
Едва на 20 години Мария спечели титлата на Australian Open за първи път в кариерата си. На финала тя победи със 7-5 6-3 Ана Иванович, а с кариерния си Голям шлем влезе в компанията на състезателки от ранга на Маргарет Корт, Щефи Граф, Мартина Навратилова, Крис Евърт, Били Джийн Кинг и Серена Уилямс.
Момичето от US Open 2006 стана мегазвезда, а заглавията в медиите като „Шарапова отново е най-добре печелещата спортистка“ и „Шарапова за пореден път е най-популярната руска знаменитост“ станаха банални. Всички знаеха истината. До нов епичен момент в Ню Йорк обаче така и не се стигна, защото и травмата в рамото се оказа най-тежкият съперник на Шарапова.
До 2014 година залата за рехабилитации и кортът станаха като дом за бившата №1, която въпреки всичко продължаваше. „Завръщане“ се превърна в думата, олицетворяваща кариерата на тенисистката, а въпросът винаги е бил „Ще го направи ли пак, ще се завърне ли?“
TennisKafe.com
