На 1 февруари тази година американецът Дженсън Бруксби изигра първия си мач след 14 месеца пауза. На ITF турнира в испанския град Вилена той стартира като №314 в световната ранглиста. Победи германеца Лукас Герш в това своеобразно завръщане в професионалния спорт, преди на полуфинал да загуби от португалеца Гащао Елиаш.
Едва ли и самият той по онова време си е представял, че половин година по-късно ще бъде тенисист от топ 100 с 3 титли на ниво Чалънджър, финал в АТР тура и полуфинал в дебюта си на турнир от категория АТР 500. Да, последните 6 месеца изглеждат невероятни за Бруксби, който безспорно е едно от големите открития на сезон 2021.
Всъщнос,т спокойно можем да поставим американеца в позицията на „наследник на Аслан Карацев“ по начина, по който доминираше Чалънджър тура в последните месеци, преди просто да пренесе победите и на по-високото ниво.
38-7
38 победи и само 7 загуби. По този внушителен начин звучи статистиката за сезон 2021 за 20-годишния талант от Сакраменто. Две седмици след споменатия ITF турнир в Испания той вече бе в Южна Африка, където след успех над Теймураз Габашвили стигна до първи триумф на Чалънджър тура. Победите продължиха и у дома. След загубен от Бьорн Фратанджело финал в Кливланд, дойдоха трофеите в Орландо, където победи Денис Кудла на финала и в Талахаси, където взе реванш от Фратанджело.
По това време дойде и дебютът в топ 200, позволил му и участие в квалификациите за Ролан Гарос. Те бяха преодолени, преди в първи кръг да загуби от човека, който печелеше Чалънджърите в края на 2020-а – Аслан Карацев. Малка подробност – това бе първият му турнир на червен клей. Преди това бе играл само няколко пъти на популярния в САЩ зелен клей.
Новите настилки очевидно не притесняват израсналия на хард Бруксби. Като №152 в света той получи шанс на турнира в Нюпорт да дебютира в АТР тура. Дебют в АТР и първи турнир на трева изобщо. Нищо от това не го притесни. Победи над Евгени Донской, Денис Кудла, Петер Гойовчик и Джордан Томпстън значеха финал, в който загуби от двукратния финалист в Големия шлем Кевин Андерсън.
Дори всичко казано досега обаче нямаше как да ни подготви за седмицата във Вашингтон. В дебюта си на ниво АТР 500 той записа четири последователни победи в по два сета над много по-високоранкирани тенисисти като Кевин Андерсън, Франсис Тиафо, Феликс Оже-Алиасим и Джон Милман.
Самият той не е толкова изненадан от резултатите си. „Знаех, че мога да направя това, но съм горд от себе си. Изиграх четири Чалънджър финала и то след само няколко турнира, след като пропуснах 14 месеца. Знам, че притежавам нужното ниво. Преди няколко години го нямаше постоянството мач след мач, но има още много време до края на годината, така че се надявам да ставам по-добър“ – така самият той коментира наскоро успехите си през 2021-а.
Те го превърнаха и в претендент за участие във Финалите на следващото поколение, както и в една от големите надежди на американския тенис редом до други открития на сезона като Себастиан Корда и Брендън Накашима.
Вълнуващият стил на игра
„Дженсън Бруксби е от типа тенисисти, които обичам да гледам. Много вариативност, голяма тенис интелигентност, страхотен в защита“. Когато тези думи са отправени от бивш №1 и трикратен шампион от Големия шлем като Анди Мъри, то те значат и казват много.
И те са наистина много точни за това, което виждаме от американеца. Той е от тези тенисисти, които играят с „контролирана агресия“. Знае кога да атакува, знае и кога да остане зад основната линия и да изчака своя момент, играейки стабилно в разиграванията. Замахът при бекхенда му е доста кратък и прави ударите му непредвидими. Тиафо, който загуби от него във Вашингтон, директно каза, че всичко в играта на Бруксби е странно. Колкото повече го гледате, толкова повече разбирате смисъла в това, което прави. Мъри е прав – американецът наистина има огромен тенис интелект. Дългите му ръце в комбинация с бързата реакция водят до страхотни контраатакуващи удари. Топката се взима много рано след отскока, играе агресивно на ретур и умее много бързо да сменя посоката както с форхенд, така и с бекхенд. Много естествено се случва и преходът от защита в атака. Отлично усеща след кой удар би могъл да излезе на мрежата, за да завърши. А там е много вариативен, показаха ни го и волетата с две ръце срещу Милман. Срещу австралиеца използваше отлично и дефанзивни лобове в моменти, в които бе в затруднение.
Според самия Бруксби това, което се е подобрило спрямо началото на кариерата му е психиката.
Откъде се появи този талантлив американец?
И така – към големия въпрос. Откъде дойдоха тези резултати при Бруксби? Още в началото ви споменах, че онзи първи турнир през сезона бе и първи след 14-месечна пауза. С други думи – Дженсън Бруксби не изигра нито един мач в професионалния тенис през 2020-а. Причината бе контузия в ходилото, която не му позволи да тренира и да се състезава изобщо. „Миналата година не беше лесна за мен, но ме направи по-силен и по-мотивиран. На US Open 2019 нараних рамото си и после се появи контузията в ходилото, която ме държа дълго извън кортовете през 2020. Беше тежка контузия, защото беше трудно за всички да разберат каква е точно. Правиш каквото каже докторът и се опитваш да се върнеш на корта. Това само затвърди мнението ми, че нивото ми е налице, но тялото не беше.“
„Тези моменти ме мотивираха да се състезавам. Бавно се подобрявах физически и имах огромна мотивация от тези проблеми. Винаги ще съм гладен за успехи и ще запомня това.“
На фона на дългата пауза успехите на Бруксби наистина идват бързо, но пък не са изцяло изневиделица. През 2018-а той за първи път показа големи резултати в юношеския тенис, печелейки Ийстър Боул, както и титлата на САЩ до 18 години. Там на финала победи Брендън Накашима. Това му гарантира и уайлд кард за US Open, където направи дебют на най-високо ниво със загуба срещу Джон Милман.
Година по-късно, като №394 в света, мина квалификациите на US Open преди в първи кръг да отстрани Томаш Бердих в оказалия се последен мач в кариерата на чеха.
Всъщност, в края на 2019-а Бруксби взе решение да се насочи към колежа вместо към професионалния тур, получавайки стипендия от Бейлър. COVID-19 и контузията му попречиха да играе в NCAA, след което дойде решението да отложи образованието и да се посвети на тениса. Решение, което според самия него е било взето предварително. „Да стана професионалист няма общо с контузиите. Планирах след един сезон да стана професионалист.“
Кръстен на шампион от Формула 1 и с треньора на родителите си
Бруксби се движи много бързо по корта, което не може да ни учудва чак толкова. Скоростта определено е в кръва му. Той е кръстен на шампиона от Формула 1 Дженсън Бътън, който е любимец на отдадения на моторните спортове Глен – бащата на Дженсън, анестезиолог по професия. От любовта му с Таня на 26 октомври 2000 година се ражда момчето, което в понеделник ще дебютира в топ 100.
Родителите са в основата на това Дженсън да започне да играе тенис още на четиригодишна възраст. „Спомням си, че удрях топката по вратата на гаража всеки ден преди училище за около час. Просто обичах да играя тенис. Няма да забравя как майка ми ме караше до академията за тренировки, когато бях по-малък. Нямаше да се справя без подкрепата на родителите ми.“
Интересен е и фактът, че Дженсън работи с настоящия си треньор Джоузеф Гилбърт откакто е на 7 години. „Всъщност, моите родители имаха уроци при него преди мен. Той тренираше само възрастни, но майка ми и баща ми го помолиха да ме тренира. Той каза „да“ и ето ни тук 13 години по-късно. Това е готина история. Той ме познава като човек. Имаме основата и постоянно подобряваме нещата. Няма изненади, това прави нещата по-лесни. Много съм му благодарен.“
Най-голямото вдъхновение за Бруксби е Рафаел Надал и неизчерпаемата агресия, по която Гилбърт опитва да моделира играта на своя възпитаник. „Неговата психика и постоянство са невероятни. И как успява да го прави толкова дълго време. Обичам интензитета и дисциплината му.“
Топ 100 вече има и още един музикант. „Обичам да свиря на пиано. Родителите ми имат пиано вкъщи и баща ми свиреше преди. Аз започнах, когато бях на 9 или 10 години и оттогава взимам уроци. Дори сега, когато съм вкъщи, взимам още уроци. Харесва ми. Успокояващо е и е готино умение, което да имаш.“
Тенис феновете пък имат още един вълнуващ млад тенисист, чиито резултати и представяне да следят. Дните на Чалънджърите отминаха бързо, ще гледаме Дженсън Бруксби на най-голямата сцена все по-често.
