През последните няколко години Ашли Барти ни демонстрира, че не е нужно да отдадеш целия си живот на даден спорт, за да се реализираш успешно в него – някои успяват да преследват професионална кариера и в повече от един.
Австралийката, която в момента е на върха на женския тенис и спечели Ролан Гарос само преди месец, допреди три години не бе убедена дали мястото ѝ е на корта. Въпреки обещаващото начало на кариерата си и титлата на Уимбълдън при девойките, още като тийнейджърка Аш решава изненадващо да се пренасочи към… крикета.
Тази нейна авантюра продължава две години:
„Беше шанс за мен да се запозная с друга дисциплина и да видя какво правят другите атлети. Поканиха ме на тренировка да опитам някои основни неща. Започнахме от нулата.“
А нещата потръгват достатъчно добре още от дебюта й и въпреки че в един момент формата й спада, като цяло постига добър успех в новото начинание.
„Хареса ми. Беше прекрасно да срещна други момичета в различен спорт и да разгоравям с хора, които не знаят много за тениса и не се интересуват от него. Яко беше да изляза и да играя, а на никого да не му пука каква съм била преди това. Беше перфектно и точно от това се нуждаех“, споделя Ашли.
И наистина това е така. Следва завръщане в Тура и постепенно изкачване, чиято кулминация наблюдаваме през този сезон.
Нас обаче ни интересува един друг въпрос: има ли състезатели, които да са практикували професионално и футбол, и тенис? Намираме няколко любопитни отговора.
Джеймс Кларк разкрива, че един от тези случаи е Майкъл Боулдин. Занимава се с любимия ни спорт до 22-годишна възраст, като стига до №1119 в света, преди да се откаже и да порърси кариера с топката в крака. Макар и там да не оставя изключителна следа, успява да запише официален мач за легендарния Астън Вила, което изобщо не е малко постижение.
Спомня си за част от своите преживявания от тенис периода си пред сайта на привържениците на английския Гримсби Таун:
„Бях депортиран от Югославия. Кацнах в Белград и нямах виза. Разпитаха ме, задържаха ме за една вечер и след това ме депортираха. По улиците на София пък трябваше да бягам от голяма група хора, които се опитваха да ме ограбят. В Тайланд катастрофирах с джет, след като видях тигрова акула във водата.“
Най-голямото име, което комбинира двете професии несъмнено е Паоло Малдини. Една от най-големите легенди на италианския и световния футбол, има на сметката си седем трофея от Serie A, пет титли от Шампионската лига и още куп рекорди и отличия. В тениса кариерата му е краткотрайна. Джейкъб Стейнберг разказва:
„Той взе участие на турнир по двойки в Италия през 2017 с „уайлд кард“. Беше на ниво „Чалънджър“ с нелош награден фонд. Загуби още в първи кръг и никога повече не записа професионален мач.“
В историята на българския спорт също имаме един такъв знаменит случай: този на Рангел Рангелов.
Рангелов се радва на редица успехи във футбола, като на два пъти достига до финал на Купата на България – веднъж с „Ботев“ Пловдив и веднъж с градските им съперници „Локомотив“. Превръща се в титуляр на юношеския национален отбор, но през 1963 г. получава тежка травма, която го вади от терените… и го насочва изцяло към корта.
Още преди това той успява да развива двете кариери ръка за ръка, ставайки на два пъти републикански шампион за юноши (1954 г. и 1955 г.). Като един от най-големите му успехи може да бъде определена победата над Илие Настасе с 6-3 6-3 на международен турнир в София през 1963 г. Румънецът по-късно ще се превърне в първия №1 в историята на тениса, след въвеждането на класацията на 23 август 1973 г.
В следващите три години е тенисист №1 на страната, а за „Купа Дейвис“ записва три победи и пет загуби. Като треньор извежда пловдивската тенис школа до върха, а впоследствие е привлечен от „Левски-Спартак“ в София, където също постига много успехи.
TennisKafe.com
