По това време от годината трябваше да има екшън в тениса, но заради пандемията от коронавирус ситуацията е по-различна. И все пак през годините сме се наслаждавали на феноменални битки, които все сме си казвали, че трябва да изгледаме още веднъж. Накрая обаче или актуалните мачове не позволяват това, или се събира прекалено много тенис и нямаме време за друго. В условията на пандемия ситуацията поне е идеална да се разровим в архивите и да си спомним двубоите, заради които години по-късно настръхваме. TennisKafe.com ви представя рубриката „Да си припомним“, в която ще ви върнем на някои от най-епичните тенис мачове. Кой е вашият любим? Защо?
20 май е специална дата за феновете на Роджър Федерер. През 2007 година Маестрото бе в много нетипична за себе си роля – тази на аутсайдер. Въпреки това успя да победи Рафаел Надал и да спечели една от най-неочакваните си титли в кариерата.
Преди 13 години, както и сега, кралят на червената настилка бе един. Матадора бе в серия от 13 поредни спечелени титли на клей и 81 победи. За последно през 2005 година руснакът Игор Андреев разбра какво е да победиш Надал на червено.
Финалът на „Мастърс“ турнира в Хамбург трябваше да бъде поредният, който Надал да спечели. Нещата обаче не се развиха по план.
20-годишният испанец започна отлично мача, като в първия сет поведе с 5-1 гейма, за да го вземе с 6-2. Нататък само трябваше да продължи да прави това, в което е най-добър – да тича като луд, без капка умора, да залага на топ спин и да пласира страховити форхенди.
Във втория сет Федерер чувствително подобри играта си, като поведе с 4-1 гейма. Испанецът намали на 4-2, но Маестрото удържа, играейки най-добрия си атакуващ тенис на клей.
В решителният трети сет Надал така и не намери решението на това как да победи Федерер. Нещо повече, това бе една от частите, изиграни на „червено“ от Рафа, в които той изглеждаше в безизходица. Така Федерер надделя с 2-6 6-2 6-0.
„Ако трябваше да избирам от кого да загубя, това е Роджър Федерер. Мога само да го поздравя и да му пожелая късмет на Ролан Гарос“, каза Рафа след двубоя.
В крайна сметка едва две години по-късно швейцарецът щеше да разбере какво е да имаш успех на Откритото първенство на Франция. Повече може да прочетете тук – Властелините на Големия шлем: Осъществената мечта на Федерер и едно пътуване до Париж.
