Живеем в ерата на Голямата тройка, но властелините от миналото остават завинаги в историята на играта. За тях се носят митове и легенди, зараждат се яростни съперничества, епохите се преплитат една в друга и ни карат все по-често да превъртаме лентата назад, за да се докоснем до тяхната магия. След като TennisKafe.com ви представи рубриката „Властелините на Големия шлем“, е ред да започнем поредицата „Легендите от миналото“. В нея ще ви връщаме най-вече в миналия век, за да си спомним някои от най-големите съперничества, исторически събития и истории.
След като Рафаел Надал спечели петата си поредна титла на Ролан Гарос – и общо девета – през 2014, Крис Евърт го поздрави с публикация в Twitter: „Поздравления, най-великият клейкортър на всички времена. Наслади се на голямата си победа!“. Всички знаем, че испанецът е Краля на клея, но да чуеш подобно признание от човек, доминирал напълно на червено шест поредни години, спечелил 125 поредни мача на тази настилка и вдигнал 10 „мейджъра“ на нея, е меко казано удовлетворяващо.
Крис Евърт е само на 18 години, когато знаменитата ѝ серия на червено започва. По това време американката вече има 19 титли, а 14 от тях са на любимата ѝ настилка. Само през 1973 печели осем турнира и достига още четири финала. Един от тях е на Ролан Гарос, където губи в три части от Маргарет Корт, а в Синсинати не успява да преодолее Ивон Гулагонг Коули. След това поражение обаче идват шест години, в които бившата №1 е абсолютно непобедима на клей.
На 14 август 1973 Патрисия Бостром е разгромена с 0-6 0-6 от младата американка, но никой все още не предполага какво предстои.
„Ако спечеля седем поредни турнира, ставам толкова уверена, че сякаш политам. Загубата ме прави жадна за нови победи“, казва Евърт.
И така, до 1979 г. никой не успява да спре машината, в която бившата №1 се превръща. В 125 поредни двубоя на червено няма тенисистка която да ѝ се противопостави и физически, и психически. Този рекорд за последователни успехи на една настилка трудно може да бъде подобрен днес, когато играчите са по-конвертируеми и разпределят силите си еднакво и на клей, и на трева, и на хард. Самият Надал достигна до 81 поредни победи на червено – с 44 по-малко от Кралицата на клея.
По време на тази серия Евърт загуби само осем сета, а 71 от общо 258 сета, които спечели, бяха при резултат 6-0. Това е повече от една четвърт от общия брой части, които е взела за тези шест години – 27%. Едва в осем случая от тези 125 мача американката трябваше да играе трети сет.
Интересното е, че от 1975 до 1977 US Open се провежда на червено. Познайте кой печели. По време на похода си към трофея през 1976 Евърт губи едва 12 гейма. Какво ли щеше да стане, ако бе участвала на Ролан Гарос в периода ’76-’78? Тогава, по подобие на мнозина тенис звезди, бившата №1 избира да участва в отборната надпревара World Team Tennis и пропуска събитията в Париж. Все пак печели трофея в двете години преди този период, както и в двете години след него.
И така, през 1979 г. Евърт стъпва на червените кортове в Рим с огромно самочувствие от спечелените 24 трофея на клей след онази загуба от Коули в Синсинати. „90% от играта ми е психика. Концентрацията ме отведе толкова далеч“, признава легендарната състезателка.
Крис достига до полуфиналите и тогава, на 12 май, я чака 16-годишната Трейси Остин. Един от феномените в тура показва не само завидна физика на тази крехка възраст, но и психическата устойчивост, за която Евърт говори, е типична и за нея. Тийнейджърката печели първия сет с 6-4, но после бившата №1 се пробужда и изравнява след 6-2. В оспорваната трета част се стига до тайбрек, а Остин дава четири точки на опонентката и вдига победоносно ръце. Край на великата серия.
Само още веднъж по време на онези велики 125 мача на Евърт ѝ се наложи да спасява мачболи. На US Open през 1975 американката навакса изоставане от 6-7 0-5 и 15-40, за да достигне до знаменит обрат. При 6-7 7-5 4-2 от гледна точка на Крис, Ричи се отказа. През 1979 обаче бившата водачка в ранглистата няма как да отрази мачболите срещу Трейси.
„Всеки път, през цялото време, съм перфекционист. Чувствам, че никога не трябва да губя“ – това е мотото на Крис Евърт.
И тя напълно оправдава думите си. Между ’73 и ’81 тя играе 198 мача на клей и печели 197 от тях. Точно така, след поражението от 16-годишната Остин опитната американка отвръща на удара и печели още 72 поредни двубоя на любимата си настилка, преди отново да вкуси поражението на полуфиналите на Ролан Гарос през 1981 от Хана Мандликова. В този период спечели два трофея от Откритото първенство на Франция, а до края на кариерата си взе още три, за да ги направи общо 7 – неподобрен рекорд при дамите.
Общо в знаменитата си кариера 18-кратната шампионка от Големия шлем записа 1309 победи при едва 146 загуби. Спечели точно 90% от срещите си. А активът ѝ на клей е 382-22, или 94,55%.
По време на отсъствието ѝ от Париж шампионки станаха Сю Баркър, Мима Яушовец и Вирджиния Рузици. Срещу тези три опонентки Евърт има актив от 58-1. През 1980 надигра Рузици на финала на Ролан Гарос с 6-0 6-3, а три години по-късно победи в решаващия мач състезаващата се за Югославия тенисистка с 6-1 6-2. Едва ли можем да поставим под голямо съмнение факта, че Евърт най-вероятно щеше да спечели общо 10 отличия на Откритото първенство на Франция.
Днес Краля на клея има трудната задача да играе в мачове във формат три от пет сета и да се изправя срещу Роджър Федерер и Новак Джокович. Евърт обаче също е трябвало да преодолее някои от най-големите легенди при дамите, за да стане Кралица на червено.
Мартина Навратилова, Маргарет Корт, Били Джийн Кинг и Ивон Гулагонг Коули имат общо 61 „мейджър“ титли. Прекрасни състезателки, които са специалистки в играта сервис-мрежа, но нито една от тях не успява напълно да се противопостави на американката от основната линия. На клей, където този елемент от играта е от най-голямо значение, Евърт спечели 12 от 14 мача срещу Коули и 10 от 13 срещу Навратилова. На родената в Чехословакия тенисистка ѝ отне повече от десетилетие да се наложи над голямата си опонентка на червено. Това се случи на финала на Ролан Гарос през 1984, когато, след 6-3 6-1, Навратилова осъществи една от големите изненади и записа един от най-блестящите успехи в уникалната си кариера.
„Загубата ме наранява. Бях решена да съм най-добрата“, споделя Евърт.
Две години подред след поражението от Мартина на финала в Париж американката си отмъщава в заключителните битки на Откритото първенство на Франция – и в двата случая надиграва съперницата в три части.
Клеят е настилка, на която господстват династии. А през 70-те и 80-те на миналия век имаше само една Кралица.
Димитър Радев, TennisKafe.com
