Сезон 2022 имаше своите големи и малки истории, нови и стари главни герои, вълнуващи моменти, рекорди и разочарования. В последните дни на годината ще обърнем поглед обратно към него, за да извлечем някои изводи преди началото на следващия.
Играч на сезона
Рекорди, рекорди, рекорди и най-завършеният тийнейджър, който сме наблюдавали на тенис корт (поне) от Рафаел Надал Насам. Карлос Алкарас спечели първа титла от Големия шлем, изкачи се до №1 в света и завърши годината на тази позиция, което напълно заслужено му отрежда и приза на „играч на сезона“ в нашия списък.
Още с първото му появяване в Австралия стана видно, че испанецът е работил здраво по физиката и началния си удар. В Рио победи Беретини, Фонини и Шварцман в рамките на два дни, след което се справи с Алекс де Минор и Пабло Кареньо Буста в Барселона. И в двата турнира си тръгна с трофея.
Карлито продължаваше да впечатлява все повече и повече – седмица след успеха в Каталуния триумфира и на Мастърса в Мадрид. Късмет и лесен жребий? Не. Последователни победи над Камерън Нори, Рафаел Надал, Новак Джокович и Александър Зверев. Саша успя да вземе реванш на четвъртфинала на Ролан Гарос, но най-доброто от Алкарас тепърва предстоеше.
На Уимбълдън видяхме да се заформя едно съперничество, което се надяваме да гледаме отново и отново години наред. Синер елиминира тийнейджъра в шоу на четвъртфиналите, след което го победи и на финала в Умаг. Мачът им на четвъртфиналите на US Open бе спектакъл, който се превърна в незабавна класика. Карлос спечели три поредни петсетови драми по пътя към финала, където обърна и Каспър Рууд в мач с двоен залог – дебютно отличие от Шлема и дебют на върха на класирането.
Рекордите го следваха през цялата година. В Рио се превърна в най-младия шампион на ATP 500 надпреварата, след което повтори постижението в Маями и Мадрид. Поредните му успехи над Рафа и Ноле в Мадрид го направиха най-младия тенисист, който успява да преодолее и двамата. Триумфът му в Ню Йорк го направи най-младия шампион в надпреварата от Пийт Сампрас (1990) и в турнир от Големия шлем от Рафаел Надал (2005, РГ). И по-важно – най-младият №1 в света за всички времена.
Година, която ще се помни. 57-13 и 5 титли, сред които една от Шлема, две от Мастърс и две на ниво ATP 500.
Новото поколение настъпва, но легендите още са тук
И докато Алкарас блестеше толкова ярко, ореолите на Новак Джокович и Рафаел Надал далеч не са изчезнали.
Матадора се завърна от тежка контузия, която почти доведе до отказването му, с триумф на Australian Open и Ролан Гарос, а Новак извлече почти максимума от участието си в Тура, което бе съкратено от факта, че не е ваксиниран и нямаше как да играе в Австралия и САЩ.
Сърбинът бе спрян от Рафа на клея във Франция, отново вкуси победоносно свещената трева на Уимбълдън, а след американското турне спечели Тел Авив, Астана, Nitto ATP Finals и допусна една единствена загуба – на финала на Мастърса в Париж.
Надал можеше да гони и още по-големи успехи, като пристигна на US Open с шансове да се завърне на върха в класирането, като ги запази дори до Финалите, но травма и бурните събития покрай раждането на първото му дете отвлякоха от силите му в последните месеци от сезона.
Със сигурност обаче и двамата демонстрираха, че дори и да има „нов шериф“ в Тура, когато са в изправност, техните оръжия все още са най-опасните.
Ти плачеш, ние плачим, всички плачат. Тримата мускетари вече са само двама.
Отказването на Роджър Федерер от тениса на Laver Cup бе моментът на годината. Всичко бе точно, както трябва – Голямата четворка се събра за пръв път в един и същ отбор, а последните си минути на корта Маестрото прекара редом до най-големия си съперник, Рафаел Надал.
Швейцарецът прекрати кариерата си като икона в спорта, легенда и в очите на мнозина – най-великият за всички времена. Макар много от постиженията му да биват постепенно задминавани от Рафа и Ноле, Федерер бе лицето на тениса години на ред и накара поколения да се влюбят в играта със своя елегантен и красив стил.
Бе ясно, че в даден момент ще трябва да видим последния мач на Маестрото и че този момент ще бъде труден. Макар емоциите да заляха зрителите в залата и пред телевизорите, нямаше как да има по-подобаващо и перфектно изпращане на носителя на 20 титли от Големия шлем.
Героите в сянка
Докато Надал, Джокович и Алкарас прибраха титлите от Големия шлем и излязоха на преден план, те не бяха единствените, които записаха силна 2022.
Ако резултатът само на един мач бе различен, можеше да имаме друго име в категорията „Играч на сезона“. Финалът на US Open бе битка не само за дебютен трофей от Шлема, но и за първото място в света. И ако присъствието на Алкарас не бе считано точно за изненада, надали преди началото на 2022 някой би предположил, че Каспър Рууд ще стигне до двубой с подобен залог – не само през тази година, а и изобщо в кариерата си.
Норвежецът обаче тихо и с постоянство подобряваше представянията си, което го изведе до два финала от Големия шлем и рекордното за него второ място в ранглистата. Макар тенисът му да не е толкова вълнуващ като този на Карлос, Каспър отново и отново показва, че ако пред него се открие възможност, той ще стори всичко по силите си, за да я грабне.
И ако по пътя до мачовете за трофеите на Ролан Гарос и US Open не срещна нито един представител на топ 10, на Финалите в Торино показа, че натрупаната увереност и усърдната работа са го превърнали в състезател, който вече не бива да бъде отписван в нито една надпревара – победи над Оже-Алиасим, Фриц и Рубльов го отведоха до поредния финал, като този път отстъпи на Джокович.
Другият тенисист, който отбеляза напредък, но това остана някак незабелязано поради наличието само на два трофея, е Стефанос Циципас. Състезателят с най-много победи (61) за цялата година. Постоянството беше нещо, по което гъркът имаше нужда да поработи и с изключение на няколко епизодични разочарования, то бе налице през 2022. Рубльов, Зверев и Медведев също имаха своите моменти, но ще бъде любопитно да видим как ще реагират през следващия сезон на новата си позиция, в която определението „бъдещето на тениса“ започна да им се изплъзва и да прескача към следващото поколение.
Представянето на Камерън Нори също трябва да бъде отбелязано. Амбициите на британеца за първото място в ранглистата се посрещат от мнозина с усмивка, но дори все още да изглежда много далеч от постигането на тази своя цел, дебютът в топ 10 и полуфиналът на Уимбълдън показват, че най-малкото е на прав път в развитието си.
Крачки в правилната посока за младите звезди на Тура
Новото поколение несъмнено е вълнуващо. Вече засегнахме въпроса за зародилото се съперничество между Яник Синер и Карлос Алкарас, които изглеждат готови да се борят за най-големите отличия в спорта. Във втората половина от годината обаче към тях се присъедини и още едно име – това на Холгер Руне.
„Новобранецът на годината“ на ATP започна сезона като №103, а я завършва като №11. Първият трофей в кариерата му дойде през май в Мюнхен, а развитието му не спираше – последва победа над Циципас на четвъртфиналите на Ролан Гарос и впечатляващ финален спринт – 19 победи в 21 мача, титла в Стокхолм и, за завършек, успех над Новак Джокович във финала на Мастърса в Париж.
Лоренцо Музети също се разви значително през годината, а Феликс Оже-Алиасим най-накрая се отпуши след осем поредни загубени финала и спечели четири трофея през 2022, три от които – поредни.
Отново във форма видяхме и тенисисти, които трябваше да преминат през тежки периоди от кариерите си след поредица от травми. Борна Чорич имаше своята приказна седмица в Синсинати, а Вавринка и Мъри започнаха да намират все по-добър ритъм през настоящия сезон. Без да привлича много внимание, Ришар Гаске също записа силни резултати, стигайки на четири пъти до четвъртфинал и на други два – до полуфинали. Доминик Тийм трябваше да преглътне серия от поражения при стъпването си обратно на корта, но полуфиналите в Хихон и Антверпен показаха, че отново започваме да виждаме нюанси от най-добрия му тенис.
„Лошото момче“ Ник Кирьос показа на всички какво може да постигне, когато се отдаде на спорта, макар и за кратко. Титлата на двойки с Кокинакис от Australian Open бе последвана от финал на сингъл на Уимбълдън и трофей във Вашингтон. Австралиецът не само предоставяше марковото си шоу на публиката, но и изглеждаше мотивиран да търси победа след победа, което го отведе до висини, за които досега само се спекулираше дали е способен да достигне.
Разбира се, най-радващото за нас е това, че българската 2022 в тениса бе успешна. За постиженията на Димитров, Андреев, Кузманов, Лазаров и компания обаче ще си говорим отделно в специални текстове за нашите представители в Тура.
