Броени дни ни делят до началото на последния турнир от Големия шлем за сезона – US Open. Тръпката в Ню Йорк винаги е била особена и винаги е имало много повече фактори (от обичайните на корта), решаващи съдби – контузии, сривове, емоционални изблици.
„Артър Аш“ е виждал какво ли не, но тази година със сигурност няма да види Хуан Мартин дел Потро.
Шампионът от 2009 г. претърпя операция на коляното през юни и няма да бъде готов за игра. Аржентинецът счупи за втори път капачката на коляното си в първия кръг в Куинс тази година в мача срещу Денис Шаповалов. Той се подхлъзна в близост до мрежата и падна опасно. Кулата от Тандил пак спечели мача със 7-5 6-4, но изследванията след това показаха сериозна травма.
Първото счупване аржентинецът претърпя миналия октомври на турнира в Шанхай. В мач срещу Борна Чорич той получи същата тежка контузия и пропусна остатъка от сезона, както и началото на новата кампания, възстановявайки се близо четири месеца.
Преди няколко месеца Дел Потро сподели нещо, което накара феновете му по целия свят да настръхнат – а именно, че може повече никога да не играе тенис.
Единствено времето ще покаже, но дори и Кулата вече да е срината, то знаменитата история от 2009 година в Ню Йорк остава завинаги.
Тогава 20-годишният Дел Потро стигна финала на US Open като надигра Рафаел Надал с 6-2 6-2 6-2 и съсипа мечтата на феновете за мач между Федерер и Рафа за титлата. На полуфинала Роджър пък победи Новак Джокович в три сета 7-6(3) 7-5 7-5. Швейцарецът се справи с Ноле за 150 минути.
Във въпросния сезон Маестрото спечели Ролан Гарос и Уимбълдън и се бе прицелил в US Open, където можеше да изравни рекорда на американеца Бил Тилдън от шест поредни титли в Ню Йорк. Преди зрелището Дел Потро е тотален аутсайдер и няма победа над тогава 28-годишният Федерер в нито един от шестте мача, които двамата са играли помежду си.
Съдбоносният ден идва, а издаващата доброта във физиономия на Хуан се превръща в изражение на воин, още след първата прелетяла топка над мрежата. Двамата съперници играят 4-часов трилър, в който има някои изненадващо неточни удари от Федерер, често съветване с „Ястребовото око“, спорове със съдиите и гореща подкрепа на публиката.
В крайна сметка форхендът на Дел Потро се оказва оръжие, на което Маестрото няма отговор. Куата от Тандил печели финала след епична битка в пет сета с 3-6 7-6 4-6 7-6 6-2 и прибавя първа титла от Големия шлем в актива си, слагайки край на ерата „Федерер“ на US Open.
Хуан Мартин става първият южноамериканец, който триумфира в Ню Йорк след Гийермо Виляс през 977 г. Той е и първият освен Рафаел Надал, който побеждава Федерер във финал на турнир от Големия шлем по това време.
„Имах две мечти тази седмица. Едната беше да спечеля US Open, а другата – да бъда като Роджър“, казва развълнуваният 20-годишен Дел Потро след финала, а светът на тениса е в краката му.
В края на сезон 2009 Хуан играе финал в Лондон, но губи от Николай Давиденко. Година по-късно започват страданията му и се подлага на първата си операция на китката. Анализатори казват, че аржентинецът никога повече няма да бъде същият, а бекхендът му ще се превърне в мишена, която всички ще атакуват.
Приливи и отливи – контузии и възстановявания, кръговратът в кариерата на Дел Потро е до болка познат.
През 2018 година аржентинецът се завърна в топ 10 за първи път от 2014 година насам, а сравнявайки играта си с тази преди операциите на китката, коментира:
„Знам, че играя по-различно, отколкото преди няколко години. Миксирам със сечени удари, къси. Опитвам се по-често да излизам на мрежата. Харесвам начина, по който играя сега. По-забавно е да се гледа. Подобрих си волетата, слайсовете, имам завършена игра в момента. Ще ми се да си върна стария бекхенд, стария бекхенд с две ръце. Това обаче е начинът, по който играя сега, трябва да се примиря.“
Да се примириш с нещата, които не можеш да промениш, и да се бориш с тези, които можеш – това винаги е правил Хуан Мартин дел Потро. Не гръмотевичният му форхенд обаче му спечели милиони фенове, колкото добротата му като човек:
В интервю пред GQ Magazine преди няколко години Роджър Федерер говори за характера и професионализма на колегата си:
„Когато и да срещна Делпо, той винаги е загрижен. Когато те пита „Как си?“, той не прави това просто от учтивост. Той наистина се интересува искрено от това, което ще му отговориш. Не е просто стил „Доре, ще се видим по-късно, трябва да тръгвам. Хуан осъзнава колко важна роля има той пред феновете, особено тези от Южна Америка, и подхожда към нея по сериозен начин“.
Марсело Гомес, който е първият треньор на Дел Потро, разказва, че е видял нещо различно още в началото:
„Беше очевидно, че той е специален, още когато беше 8-годишен. Винаги се е стремил към победа и е гледал на играта от различен ъгъл. Обичаше да побеждава, за него това означаваше всичко. Дори и карти да играеше, искаше да победи“.
Дел Потро става част от школата на Гомес, когато е на 6, като по това време специалистът работи с Хуан Монако и Мариано Сабалета.
„Стъпеше ли на корта, Хуан се променяше – разказва Гомес. – Нямаше значение нито кой е опонентът, нито колко голям и добър е. Когато съперникът му вдигаше равнището си на игра, Хуан правеше същото. Той винаги е бил състезателно настроен. Това, което виждате днес е същото, което аз видях преди години. Когато беше на 10, той ми каза, че ще спечели US Open. Направи го 10 години по-късно.“
Удивително е как един човек може толкова много да се промени… и същевременно да си остане същият, нали?
Хуан Мартин дел Потро ще се срине в ранглистата, в това няма никакво съмнение. Той имаше да защитава 1530 точки през американското турне. Миналата година игра финал на US Open, но загуби в три сета срещу Новак Джокович. А дали някога отново ще бъде под прожекторите на „Артър Аш“?
Няма как да знаем. Историята показва, че в едно можем да сме сигурни – Култа ще опита да се издигне отново, защото никога не се предава.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
