Левичарите в тениса. В този спорт се е наложило мнение, че да играеш с лява ръка е много по-удобно от това да си служиш с дясната. Истината е, че няма научно доказателство за това, че левичарите намират по-различен ъгъл при изпълняване на начален удар. Питайте обаче всеки професионален тенисист колко по-неудобно му е срещу съперник, имаш по-силна лява ръка. Или какво е да играе срещу Рафа Надал.
Всъщност по-силната ръка на испанеца по рождение е дясната, но неговият чичо и бивш треньор Тони Надал още от ранна възраст го насърчава да играе с лявата си. Тогава Тони мисли, че това ще донесе предимство на корта и години по-късно все пак изглежда, че е бил прав.
В спортовете, в които бързите реакции са ключови, левичарите наистина имат предимство, като често съперниците им се объркват от тяхното обратно позициониране.
В спортове като крикет, тенис на маса и бейзбол да си левичар е огромен плюс. Доктор Флориан Лофинг от университета в Олденбърг, Германия публикува преди две години резултатите от проучване върху стоте най-добри състезатели в няколко различни спорта за периода между 2009 и 2014 година.
Той също изчислява и скоростта на играта. Например, при бейзбола и крикета той засича интервалът между хвърлянето на топката и удрянето ѝ. В спортовете, където се ползват ракети, той взима предвид времето между два удара. Колкото по-интензивен е спорта, толкова по-голям е броят на силните играчи, които са левичари.
Около 10% от населението на земята е от левичари, а 13 август е международният празник на тези хора.
За кой левичар се сещате в момента? Джон Макенроу, Мартина Навратилова, Род Лейвър? Ще ви припомним обаче един друг – Марсело Риос.
Той е единственият №1 при мъжете без титла от Големия Шлем. Контузии го принудиха да сложи точка на кариерата си преждевременно. Игра финал в Мелбърн през 1998 г., но отстъпи категорично на Петр Корда. Печелил е пет различни турнира от сериите „Мастърс“, като паметен си остава дубълът Индиън Уелс – Маями през същата 1998 г. В Кий Бискейн надигра великия Андре Агаси с 3-0 сета във финала.
„Спомням си, че май бях №5 в света и трябваше да спечеля двата турнира, за да успея. Сампрас беше на върха от много време, така че постижението бе огромно. Тенисът не бе популярен в страната ми по това време. Върнах се обаче в Чили и много хора ме чакаха. След това за тях станах нещо като идол. Всичко стана много бързо и приключи бързо. Кариерата ми не беше толкова дълга“, спомни си Риос години по-късно.
Риос притежаваше невероятна техника и бързина и тенисът със сигурност загуби много от неговото ранно пенсиониране. Самият той пък до някаква степен остана разочарован от играта и от отношението на родината си към нея.
От години Марсело изразява възмущението си от състоянието на тенис съоръженията в Чили. Голям инцидент стана по време на полуфиналния двубой от първа американска група на турнира за Купа „Дейвис“ между домакините и Колумбия през сезон 2016. Чили тогава спечели с 3-1, но кортът бе в такова ужасно състояние, че Сантяго Хиралдо бе принуден да се откаже от мача срещу Гонсало Лима.
„Не искаме нищо повече от прилични условия и ред. Толкова ли е много? Това е моментът, в който федерацията, правителството и министърът на спорта трябва да се отплатят за всичко, което е постигнал и е дал тенисът като спорт на страната. Играчите са готови за саможертва. Ще ни помогнете ли?“, помощта така и не дойде и Риос вдигна ръце.
След това откри новото си призвание. През годините на активната си кариера той със сигурност не бе известен като най-здравия физически тенисист. Сравнително дребничкият чилиец печелеше мачовете си най-вече благодарение на невероятното си чувство към топката и бързината по корта. Нещата сега са различни. Риос се е посветил на фитнес и културизъм и е постигнал забележителни резултати.
Чилиецът е и посланик на автомобилния гигант „Макларън“. Въпреки че все още не е участвал в рали, през 2017 г. Риос бе замесен в сериозен инцидент, когато почти унищожи своя „Макларън 570S“ – струващ около 170,000 евро.
TennisKafe.com