Ужасно много са невероятните му постижения – сред най-важните от тях са 14-те титли от Големия Шлем, 6-те поредни години като №1 и общо 286-те прекарани седмици на върха на ранглистата. Това е той – Пийт Сампрас! На днешната дата, 12 август, легендата става на 48 години. Дълго време той бе практически непобедим на тревната настилка на Уимбълдън – в периода 1993-2000 г. Загуби един-единствен мач (от Рихард Крайчек през 1996 г.), когато все още страдаше от преждевременната смърт на треньора си Тим Гъликсън, и триумфира немислимите седем пъти. Централният корт на Уимбълдън бе неговият втори хол. Да пробиеш Сампрас в добър ден на свещената трева граничеше с каторжнически труд.
„Имах съперничество със Стефан Едберг, но знаех, че ако покажа най-добрия си тенис на трева, вероятно ще спечеля турнира. Това се промени с появата на Пийт Сампрас“, заявява откровено Борис Бекер по отношение на доминацията на „Пистъл“ в Лондон.
Съперничеството между Пийт и Андре Агаси бе марково за 90-те години на миналия век. Не само заради класата на двамата, но и заради коренно различните им стилове на игра и характери. Сампрас не бе сред най-изявените шоумени, но както самият той често е казвал: „Предпочитам да оставя ракетата си да говори.“ Едва ли има любител на тениса, който ще забрави гръмотевичните сервиси, асовете от втори начален удар, майсторските волета, форхенда в движение, с който бе в състояние да завърши разиграването от всяка точка на корта, и запазената марка на американеца – гръмотевичен смаш с отскок веднага след ретура на опопента.
Освен изключително доминиращата си игра, Пистъл Пийт притежаваше и други големи козове – голямото си сърце, шампионската психика и несломимия характер. В четвъртфинала срещу Алекс Кореча на US Open през 1996 г. Сампрас едвам стоеше прав, повърна на корта по време на тайбрека на петия сет, но намери сили да пласира ас от втори сервис в най-важния момент, спечели битката, влезе в болница за кратко, а впоследствие триумфира с титлата в Ню Йорк.
Важно за отбелязване в кариерата на Пийт е характеристиката на кортовете. Настилките през 90-те не бяха толкова хомогенизирани, каквито са сега: тогава все още се играеше на тарафлекс, тревата на Уимбълдън бе много по-бърза и като цяло условията от турнир до турнир се различаваха драстично. Ако искаше да спечели в Париж, Сампрас трябваше да води войни от основната линия срещу плеяда клейкортъри от Испания и Южна Америка, а след това на Уимбълдън го чакаха бомбардири като Иванишевич, Крайчек, Филипусис и др. – все едно два съвсем различни спорта! Уейн Ферейра неведнъж е казвал, че по това време не бе възможно да спечелиш в Лондон, ако не си постоянно до мрежата (или не се казваш Андре Агаси).
Още повече, че съвременната медицина позволява и по-голямо дълголетие. Сампрас изглеждаше като ветеран от войната на 31. Тенденцията напоследък е непрекъснато да се вдига възрастта на шампионите не само в тениса, но и в спорта генерално погледнато. По-голямото спортно дълголетие, естествено, позволява и постигане на по-голям брой успехи.
Андре Агаси прекъсна доминацията на Пийт и завърши като №1 през 1999 г., но на Уимбълдън балансът на силите бе различен. Сампрас изигра може би най-силния мач в кариерата си срещу големия си опонент. В този двубой е и незабравимото бекхенд воле с плонж, след което легендата на BBC Дейвид Мърсър коментира: „Още малко и Сампрас ще проходи по вода.“ Агаси бе лаконичен: „Спомням си как излязохме на корта и как си тръгнахме, останалото е мъгла.“
На Уимбълдън през 2000 г. изглеждаше почти сигурно, че Сампрас ще подобри тогавашния рекорд на Рой Емерсън от 12 титли от Големия Шлем. Шампионът обаче контузи лошо крака си още срещу Карол Кучера през първата седмица и до края на турнира трябваше да играе на инжекции. „Имаха ефект за около 30 минути, най-много час, после болката се завръщаше“, припомня си американецът. Сампрас отново се прояви като изключителна личност и достигна финала срещу друг голям свой съперник – Патрик Рафтър. Дъждът дълго време бави началото на двубоя, но слънцето неочаквано се появи в 19:30 ч. местно време и двамата трябваше да излязат на Централния Корт. Пийт се върна от сет пасив и изоставане във втория тайбрек, а краят на мача в почти пълния мрак бе достоен за холивудски филм.
Сампрас бе в игрова криза през 2002 г., но успя да приключи кариерата си както подобава за един голям шампион. След шокиращата ранна загуба от Жорж Бастъл на стария корт №2 на Уимбълдън (гробището за шампиони), американецът отново показа най-добрата си форма на US Open и премина през Грег Руседски, Томи Хаас, Анди Родик и Сиенг Шалкен последователно, за да се класира за осми финал в Ню Йорк. Съперникът бе добре познат – отново Андре Агаси. Резултатът също – победа в 4 сета за „Пистъл“. Дни, след като Руседски смело бе заявил, че Сампрас е със стъпка и половина по-бавен и никога повече няма да спечели турнир от Големия Шлем.
През последните години Пийт сякаш остава позабравен предвид чудовищните постижения на триото Федерер, Надал и Джокович. Трябва да си дадем сметка обаче колко много трофеи трябваше да спечелят тези тримата, за да застигнат и задминат рекордите на Сампрас. Постигнати във време, в което кариерата на професионалните атлети се смяташе за приключила на 30.
Голямо сърце, несломим дух, брутално доминиращ стил на игра – по този начин истинските ценители завинаги ще запомнят един от най-големите шампиони в цялата история на спорта!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
