Често обсъждана от феновете тема, включително в подкаста на TennisKafe, е тази за изграждането на образа на “идеалния тенисист” или кои състезатели притежават най-качествените сервис, форхенд, бекхенд и волета в историята.
Не по-малко интересно би било обаче да погледнем въпроса от друг ъгъл, а именно – кои са тенисистите с най-екстравагантна техника, рязко контрастираща с картинките в дебелите учебници за тенис? Правим уточнението, разбира се, че “екстравагантна” не означава задължително “неефективна” и че всички тези играчи са доказали своята безспорна класа.
Сервис
Не може да не започнем със скандалния немец Карстен Брааш, който бе известен с това, че пиеше бира на почивките, пушеше цигари и като на майтап се разправи със сестрите Уилямс малко преди да изпадне от топ 300 на света.
Странните очилца на Брааш бяха всъщност най-малко странният елемент от неговия образ. Незабравим остава началният му удар, при който германецът приличаше на нещо средно между волейболист и развълнувана жаба.
Брааш започваше изпълнението с отворена стойка, след това се обръщаше настрани и подхвърляше топката, докато е в движение с краката, преди да ги събере и да отскочи – повечето от тези действия изглеждаха съвсем ненужни, но вършеха работа.
Разбира се, не може да пропуснем Александър Долгополов, известен с това, че удря топката с ужасно бързата си ръка, докато тя все още лети по-възходяща линия, като по този начин прави абсолютно невъзможно разчитането на посоката на сервиса.
Интересна е също историята за техниката на Анди Родик, благодарение на която той бе един от “бомбардирите” през първото десетилетие на този век и често сервисите му достигаха скорост от 150 мили в час. Веднъж, когато американецът още бил още юноша, се ядосал и решил просто да удари топката над глава, както му дойде.
Получил се изстрел с изключителна сила, като от този момент нататък Анди решил, че ще изпълнява началния удар именно по този начин – без кой знае какво подготвително движение, с относително ниско подхвърляне на топката, събрани крака и залагайки изключително на бързата си китка.
Редно е да споменем и Джон Макенроу, който заставаше почти с гръб към опонента при подготвителното движение, както и човекът с най-странна “фронтална” стойка – Горан Иванишевич.
Завършваме тази категория с популярния клейкортър Мариано Сабалета, който започваше движението директно с вдигната ракета над главата – подобно на 10-годишните деца, трениращи в групи.
Форхенд
На първо място класираме Ернест Гулбис, който изглежда като истински орел при изпълнение на форхенда. Любопитно е, че в ранните си години в тура латвиецът изпълняваше модерен и нормално изглеждащ форхенд, но освен че реши да си “помага” с вдигнатата лява ръка, затвори още повече хвата, което предизвика спорни резултати.
Все пак е факт, че Гулбис игра полуфинал на Ролан Гарос, отстранявайки Федерер по пътя си, след като вече бе настъпила новата ера на неговия форехнд
Двамата бивши номер едно, Стефан Едберг и Джон Макенроу, също изглеждаха неортодоксално, отчасти заради континенталните си хватове, като при американецът форхендът се изпълняваше с почти напълно изправена ръка и без превъртане на раменете.
От съвременните играчи, с подчертано отворен хват играе и Ришар Гаске, което обяснява огромния вълнообразен замах. Често французинът инстиктивно издърпва тялото си назад, което прави удара значително по-мек и неефективен от неговия фамозен бекхенд.
Естествено, не можем да пропуснем и Робин Сьодерлинг – форхенд също с огромен замах и превъртане на раменете, при който шведът заставаше почти с гръб към мрежата. За разлика от Гаске обаче, при Сьодерлинг експлозивността при удара бе несъмнена, като в това може да ви увери и самият Рафа Надал.
Бекхенд
Когато говорим за странни бекхенди, винаги в съзнанието ми изплува образът на Джим Къриър, неслучайно наричан “Джимбо дърводелеца”.
Може би най-екстравагантен технически пък бе Алберто Берасагети, който подобно на Михаил Южни, започваше движението с две ръце върху дръжката на ракетата, но завършваше удара със само една. В допълнение, хватът на Берасатеги при форхенд бе толкова екстремно затворен, че той на практика изпълняваше и форхенд, и бекхенд с една и съща страна на кордажа! Невероятно, нали?
Други двама бивши номер едно, Анди Родик и Карлос Моя, също се славеха със сковано изпълнение на бекхенда и липса на кой знае каква мощ. Андре Агаси бе заявил за Родик, че има “фундаментален проблем” при бекхенда, идващ от това, че изпълнява удара предимно с лявата ръка и колкото повече скорост се опитва да вкара, толкова повече всъщност “бута” топката. Може да чуете коментара на Андре в долното видео (започва от 12:34):
Противно на разбиранията, преподавани в редица школи, Агаси всъщност заявява, че винаги е използвал предимно дясната си ръка като водеща при бекхенда.
Сънародникът на Родик, Джеймс Блейк, също бе известен с неортодоксалното си изпълнение на бекхенд с една ръка, като американецът почти не изтегляше ракетата назад и просто вкарваше масата си в удара.
Волета
Няма как да не дадем приза на Фабрис Санторо, който всеки път отиваше към мрежата като камикадзе, сякаш не знае какво точно ще прави там, но нещата винаги се получаваха по изумителен начин. Всъщност, Санторо може да кандидатства за всяка една категория, като и до днес има хора, чудещи се кое при него е било форхендът и кое – бекхендът?
За десерт ви представяме още един фамозен сервис, този на Брайън Батистон от САЩ, за когото е трудно да се направи какъвто и да е коментар. Обръщам внимание, че освен всичко останало, ракетата му е уникална по рода си – с две дръжки…
Какъв е изводът от всичко това? Дори да не притежавате финеса на Роджър Федерер или Жюстин Енен, това не означава задължителен край на мечтите ви да бъдете номер едно в света. Или поне да бъдете шампион в местните аматьорски турнири във вашия град!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
