На 24 години животът тепърва започва. Светът е в краката ти, а когато си талантлив и известен, сякаш няма какво да те спре. Точно на този етап от живота си обаче Джеймс Блейк на на милиметър от това до края на живота си да бъде неподвижен и в инвалидна количка.
На тренировка в Рим срещу Роби Джинепри кракът на Блейк заорава в пясъка, той губи равновесие и пада лошо върху едно от колчетата, които придържат мрежата. Удря много жестоко врата си, пада с лице към пясъка и през главата му минава само една мисъл – това беше, аз съм дотук.
В такъв момент всичко пред погледа на човек е черно, ушите му пищят, нервната система крещи, че има срив, нещо много сериозно се е объркало.
„Стоях неподвижно, за да не се нараня още по-сериозно. Надявах се да е само навехнато, но мрачните мисли нахлуваха в главата ми и започнах да си представям как ще прекарам остатъка от живота си в инвалидна количка. Треньорът ми бе изключително блед и веднага повика линейка“, спомня си инцидента Блейк.
Това е момент, в който той се надява да е най-големият късметлия на планетата, иска да му се е разминало.
Лекарите в близката болница веднага установяват, че става дума за счупен шиен прешлен. По необяснимо стечение на обстоятелствата костта не е засегнала нерв. През следващите седмици обаче Блейк е принуден да седи абсолютно неподвижно и да се придвижва с инвалидна количка, за да не се стигне до много по-сериозно увреждане. Американецът прекарва цялото си свободно време, играейки покер онлайн и гледайки телевизия. Когато започва да се възстановява, докторите му позволяват да кара велоергометър, но 20-минутните тренировки го изморяват неимоверно. Какво се случва?
Човекът, който допреди няколко седмици може да тича километри, да развива изключителна скорост и да има мускули от стомана, сега е като желе. Към този момент изглежда съмнително дали 24-годишният атлет да може някога отново да играе тенис, какво остава да го прави професионално.
В крайна сметка обаче не е ли животът най-важен? Безброй мечти всеки ден биват разбивани. Джеймс трябва да е щастлив, че изобщо е жив. Някой друг ще е успешен тенисист, някой друг ще е любимецът на Ню Йорк. Някой друг ще изиграе един от най-великите мачове… Не!
Докато Джеймс се бори за новия си живот, неговият баща – Томас Блейк – страда от рак на стомаха, последен стадий и му остават броени седмици живот.
„В някакво отношение, този инцидент в Рим бе и благословия за мен – заявява Джеймс. – Ако не се бе случил, щях да бъда някъде по света на поредния турнир. Баща ми никога нямаше да ми признае колко се е влошило състоянието му, защото той просто бе такъв човек. А по този начин успях да прекарам последните 6 седмици от живота му с него. Припомняхме си случки от времената, когато бях дете, говорихме много. Накрая, когато той се измори, просто ме слушаше“.
Като доказателство, че една беда никога не идва сама, Блейк бива сполетян и от вирусно заболяване, което временно парализира половината му лице.
„Бях изключително зловещ на външен вид с кривата си усмивка. Тогава разбрах и кои са истинските ми приятели – тези, които ми заявяваха смело, че изглеждам ужасно. Реших да се смея на цялата случка, а не да се самосъжалявам. Преди обръщах много внимание на косата си и външния си вид, но вече се бях убедил, че това не е чак толкова важно.
Така Джеймс от обещаваща звезда се превръща в човек, който няма сили дори за нормална тренировка. Косата му започва да опада, половината му лице е парализирано, мечтата му е разбита, а баща му умира.
Следващите месеци за Блейк са много тежки и изпълнени със съмнения. Но той не се отказва. Противно на очакванията, прави ударно завръщане през сезон 2005. Защото може и да има много причини повече никога да не играе тенис, но има и една да го направи – силата на волята. В Синсинати Джеймс изтегля непобедимия по това време Роджър Федерер в първи кръг, но мачът е много равностоен и Блейк отстъпва с достойното 6-7 5-7, с което загатва за формата си.
На US Open Джеймс е преобразен, неудържим и разпарчетосва противниците си един след друг. Тогава Блейк осъзнава, че има и по-важни неща от кариерата му на професионален тенисист и за първи път успява да играе напълно освободено.
„Преди моята кариера бе всичко за мен и не си представях какво бих правил, ако тя ми бъде отнета. Но ето, че бях на косъм от преждевременно пенсиониране, а нямах усещането, че няма да се справя. Мислех си, че ще умра, ако нещо се случи с някой от родителите ми, но преодолях и този тест. Лесно е да си кажеш „защо точно на мен“, когато те сполети нещастие, но човек трябва да си задава същия въпрос и когато му се случват хубави неща“.
Руседски, Андреев, Надал, Робредо са само колчета по пътя на развихрилия се американец. Преди броени месеци той не е в състояние да ходи, а вече буквално лети по хард корта. Срещу Надал, който вече е №2 в света и шампион на Ролан Гарос, завършва третия сет с изумителен смаш с отскок, с което напомня за славните времена на Пийт Сампрас.
Четвъртфиналът срещу Агаси е очакван с огромен интерес – сблъсък между двама американци в нощната сесия на „Артър Аш“ винаги е повод за вълнение за публиката. Особено когато единият е жива легенда, а другият е родом от Ню Йорк и се завръща като истински герой. На всичкото отгоре, към онзи момент е гарантирано, че единият финалист ще е представител на Щатите, тъй като в полуфиналите в тази част на схемата място вече си е осигурил Роби Джинепри – същият този Джинепри, срещу когото Блейк играе тренировъчен мач в Рим преди да се случи инцидента.
Мачът срещу Агаси е феноменален, един от най-великите в историята – от онези, заради които си заслужава да станеш от инвалидната количка, да преживееш смъртта на баща си и да се бориш.
За Агаси това е 20-то поредно участие във „Флашинг Медоус“ – единствения турнир от Големия Шлем, който пирата от Лас Вегас никога не бе пропускал в своята кариера. За първи път Андре се появява като участник в Ню Йорк през 1986 г., далеч преди падането на Берлинската стена. Тогава американецът носи перука, наподобяваща лъвска грива, и е напълно непопулярен и не на място в Ню Йорк. Не успява да си запази час дори за най-външните тренировъчни кортове и често закъснява, тъй като невъобразимият трафик в Голямата ябълка е нещо съвсем ново и непознато за него.
19 години по-късно Агаси вече няма нито косъм по главата си, но е истинска легенда и абсолютен любимец на феновете. С осем титли от Големия Шлем на сметката си, две от които на US Open, Андре играе за един последен „Мейджър“. Макар и рядко необикновен талант, американецът вече е на 35 години и тялото му трудно понася инжекциите кортизон, на които е длъжен да се подлага, за да може изобщо да се състезава. Ранното взимане на топката и гениалният тенис интелект не могат да компенсират все по-скованото придвижване по корта. За Агаси моментът е тук и сега – след страхотни победи над Иво Карлович, Томаш Бердих и Ксавие Малис, Мистър Ретур е на още три успеха от мечтаната титла №9.
Срещу себе си има „безсмъртният“ Джеймс Блейк. Мачът започна вихрено за него. Изглежда все едно ветеранът от Лас Вегас играе срещу свой клонинг – само че с 10 години по-млад, по-висок, по-здрав и по-атлетичен. Първите два сета са на сметката на Блейк – 6-3 6-3.
В третия сет Андре преживява истинска метаморфоза. В арсенала му се появяват онези толкова характерни за него къси топки, при които се създава оптична измама, че са изпълнени с две ръце. Това накъсва играта и обърква ритъма на Блейк, а публиката започва мощно да подкрепя своя любимец. Агаси спечели третата и четвъртата част със същия резултат – 6-3 6-3 и изведнъж всичко трябва да се реши в пети сет, от който зависят две човешки съдби.
Петият сет е истински шедьовър. И двамата показват цялата красота на тениса на твърди кортове и бруталните размени от дъното на корта се редуват една след друга. Блейк пробива първи в петия сет и отново вижда светлината в тунела. Сервисът му отново е онова страховито оръжие, което му носи точка след точка. При 5-4 гейма младият американец сервира за победата.
Повечето играчи изглеждат сломени, когато са на 4 точки от загубата – особено след като са хвърлили толкова много усилия преди това. Агаси обаче изглежда изпълнен с решителност и отива на линията за посрещане още преди съдията на стола да е обявил „време“.
Три мълниеносни ретура на ветерана довеждат нещата до 15-40. Два брейкбола. Този път ръката на Блейк трепва и любимият му форхенд се приземява малко встрани. Гейм – Агаси. За да бъде драмата пълна, се стигна до решителен, финален тайбрек. Блейк отново е напред с 3-0 точки и често поглежда към небето, сякаш търсейки помощ от баща си, издъхнал 12 месеца по-рано.
5-4 за Блейк и два поредни негови сервиса. Стига се до 5-6, после до 6-6. И двамата са търпеливи в следващото разиграване, никой не иска да рискува излишно. Пръв Агаси поема инициативата и изпраща още една от любимите си замаскирани къси топки. Блейк потегля като бегач на 100 метра, борещ се за златен медал. Проблемът му обаче бе, че достигна топката неочаквано бързо дори за самия себе си. Държи ракетата с неправилния в случая континентален хват и вместо да я завърши с топ спин, може само да я боксира и прати в удобната зона на Агаси. Минаващият удар от бекхенд по правата изсвистява покрай Блейк и се приземява в полето. 7-6 и втори мачбол за легендата.
Блейк пропусна първия сервис. Вторият идва точно там, където мистър Ретур очаква. Ясно е какво ще последва. Топката е изпратена по правата от форхенд към мястото, където се събират две линии.
На корта Агаси заявява, че най-голямата победа е фактът, че зрителите са останали по трибуните си, въпреки че часът е 1:15 след полунощ. Заедно с Гил Рейес, Дарън Кейхил и брат си, Агаси полива победата до 4 сутринта. Когато се връща в хотела, съпругата му Щефи Граф му заявява в прав текст: „Ти си луд!“ Дори за тенисистка с 22 титли от Големия Шлем емоциите явно са дошли в повече.
Какво се е случило с Блейк – ще попитате? Може би предполагате, че загубата го е съкрушила и той се е възстановявал психически месеци наред? Нищо подобно – още на мрежата, когато двамата се поздравяват, Джеймс заявява на своя идол от детството, че никога не се е забавлявал повече, когато губи двубой.
На следващата година, когато Агаси е обявил, че се оттегля след US Open, Блейк бе решил да носи негов екип от 90-те.
В Ню Йорк през 2005 г. Андре стига финал, но там Роджър Федерер го побеждава.
