Тенисът се завърна с Western & Southern Open, а сега предстои вторият за годината турнир от Големия шлем. US Open започва на 31 август. Кои са фаворитите, кои могат да поднесат най-голяма изненада и кой ще бъде най-големият губещ? Отговорите на тези въпроси ви представя Петър Славейков от форума на „Тенискафе“, който направи анализ на случилото се в Ню Йорк до момента и прогноза за „мейджъра“ в „Голямата ябълка“.
След петмесечна пауза тенисът бе рестартиран на кортовете на „Флашинг Медоус“, в балона, изграден от организаторите, за да приюти най-добрите състезатели в света. В тази странна обстановка играчите трябваше да свикват с противоепидимичните мерки и да намерят ритъм в желанието си да участват на първия за годината турнир от сериите Мастърс, който принципно се провежда в Синсинати, щата Охайо, но този път домакин бе „Голямата ябълка“.
И не стига, че условията за провеждането на надпреварата бяха „странни“, но и полуфиналистите трябваше да се справят с решението на организаторите да прекратят турнира за ден – в знак на протест срещу полицейското насилие над чернокожи в САЩ. Тежко изпитание, от чисто психологическо естество, тъй като несигурността около провеждането на турнира беше голяма, а едно подобно действие и по време на Откритото първенство на САЩ може да се приеме негативно от играчите.
Друга голяма разлика за тенисистите бяха и празните трибуни по кортовете, част от мерките взети от организаторите за безопасното провеждане на състезанието. Атмосферата по трибуните бе нова за турнирите от най-голяма категория, като неколцина от доброволците, участващи в организацията и щабовете на състезателите наблюдаваха на живо действията в Ню Йорк. Очакванията на фенове и специалисти бяха това да има своето въздействие върху играта, тъй като мачовете приличаха по-скоро като на тренировка, отколкото като на официални двубои, а множеството прекрасни изпълнения нямаше как да бъдат аплодирани от публика, която доста пъти е променяла посоката на развитие на даден мач.
Липсата на съдии по линиите, заменени от електронната система „Hawk eye”, също бе новост, която се очакваше да бъде приложена в надпреварите от най-висок ранг в близко бъдеще, но ситуацията го наложи по-рано от очакваното. Това се оказа доста успешен експеримент и решенията, взети от системата, не биват оспорвани от играчите. Това, което направи най-голямо впечатление, бяха много по-честите отсъждания на „Foot fault” (престъпване на линията при изпълнение на сервис), а някои от тях се случваха и в сюблимни за срещите моменти. Ще бъде интересно да проследим последващите турнири и влиянието на нововъведението.
И въпреки всичките новости, странни обстоятелства и липсващи топ играчи, турнирът предостави много качествени мачове и даде хляб за размисъл относно кондиционното и игрово състояние на участниците преди започващия в понеделник втори турнир за годината турнир от Големия Шлем.
Големите изненади на турнира бяха Райли Опелка, Ян-Ленард Щруф и Филип Крайнович.
Първите двама се класираха на дебютни четвъртфинали в своята кариера на турнирите от сериите „Мастърс“ 1000. И докато Ян-Ленард срещна Новак Джокович, който го обезличи с играта си, то хроничната контузия на Опелка в коляното не му позволи да доведе до край мача си със Стефанос Циципас. 22-годишният американец бе принуден да се откаже при 6-5 в своя полза на четвъртфинала.
Крайнович от своя страна направи страхотен турнир и с победата си над Тийм, давайки на световния номер три едва три гейма, заяви на всички негови опоненти, че е готов за битка и може да предложи чудесен тенис. Бе и на една точка от преминаване в полуфиналите, но Раонич не позволи това да се случи и успя да обърне сърбина в три сета.
И като споменах Раонич, то той изглежда във формата си от 2016 година, когато завърши годината под номер 3. Развитието в играта на 29-годишния канадец е впечатляващо и паузата му се е отразила много добре. Подобреният бекхенд ясно си личеше в мача срещу Стефанос Циципас, когато той нямаше абсолютно никакъв проблем да разиграва от тази страна, дори не бягаше толкова често от него, което е плюс за играта му, тъй като така опасността от оголената права не е толкова голяма. Движението по корта също изглежда по-добро от преди и Милош успява да се наглася много по-добре към топката, отколко помним в миналото. Тези подобрени аспекти в играта му, в комбинация с началния удар и свръхзвуковите форхенди, вещаят много проблеми за неговите съперници. Ако не сред основните фаворити, то Раонич със сигурност може да бъде наречен „скрит“ фаворит.
По по пътя си към финалния мач на турнира, световният №30 успя да победи Анди Мъри, оставяйки го да спечели едва четири гейма, но британецът също напомни за своите добри игри отпреди операцията. Победите над Франсис Тиафо и Александър Зверев дават на Анди самочувствието, че отново може да се бори с най-добрите в елита на тениса. Личи си, че желанието, хъсът и непримиримият дух на шотландски боец не са напуснали Мъри и той ще бъде сред хората, срещу които никой няма да има иска да се изправи в следващите две седмици.
Има какво още да се желае от играта на бившия номер едно, но след видяното в трите му мача досега, мога да заключа, че е в правилния коловоз.
Роберто-Баутиста Агут демонстрира превъзходна игра и бе на две точки от това да елиминира Новак Джокович в полуфиналния им сблъсък. Спокойната, стабилна и разнообразна игра, показана от Агут говори, че той е готов да бъде сред най-опасните съперници на откритото първенство на САЩ.
Фамозният му обрат срещу Даниил Медведев показва психическата устойчивост и непримиримост пред трудностите. В първия сет от четвъртфиналния им мач, Даниил беше влязъл в ролята на цар Мидас и всичко, до което се докоснеше, се превръщаше в „злато“. Испанецът изчака „бурята“ да отмине и с методична и целесъобразна игра успя да се пребори и да детронира Медведев от шампионския трон. Агут е сред хората, за които играчите трябва да имат едно наум, когато ги видят в схемата на турнира близо до себе си.
„Менталния гигант“ – така може да бъде и най-големият фаворит в турнира – Новак Джокович. Световният номер едно направи чудеса от храброст, за да спечели турнира в Ню Йорк и да завоюва втори „Златен“ Мастърс. Проблемите с врата от първи кръг, преминали в повръщане в полуфиналната епика с Баутиста Агут, поставят Новак в една много неизгодна ситуация преди започването на „мейджъра“, но каквото и да чувства Джокович, то никой не бива да го отписва.
Балканският инат в комбинация с изключителните му спортно-технически качества го поставят за пореден път в ролята на „основен заподозрян“ за спечелването на 18-ти „Мейджър“.
Двамата от младата генерация, за които най-много се шуми в последната година – Даниил Медведев и Стефанос Циципас – показаха добра форма, но не и нещо впечатляващо преди започващия US Open. Миналогодишният шампион в Синсинати загуби в един изключителен мач от Роберто Баутиста Агут, докато гъркът преклони глава пред Раонич.
Медведев има и допълнителната мотивация да надгради от миналогошния финал и със сигурност е мотивиран да направи всичко възможно, за да бъде в позицията си отпреди 12 месеца. Стефанос жадува за успехи и работи много за подобряване на представянето си. Той ще има и възможността да натрупа нови точки за ранглистита, заради загубата си от Рубльов на старта през 2019 година. И двамата си остават сред претендентите тази година.
Разочарованията тази седмица: Доминик Тийм, Александър Зверев, Андрей Рубльов и Матео Беретини – тези играчи не бяха на очакваното ниво. Доминик Тийм беше пометен от Филип Крайнович и въпреки добрите си игри в демонстративните турнири по време на пандемията, то първият му официален мач беше същинска катастрофа. Но дори това развитие на нещата не трябва да ни кара да отписваме Доминик. Ако успее да премине един-два кръга и навлезе в ритъм, то той ще бъде сред основните фаворити за спечелването на титлата, към която се е насочил.
Зверев имаше лошия късмет да се изправи срещу Анди Мъри в откриващия си мач, което е далеч от приятно, особено когато Мъри вече имаше изиграни над два часа и беше усетил кортовете. Все пак, ако първото подаване на Зверев работи както на Откритото първенство на Австралия в началото на годината, то той е готов да предложи висококачествен тенис и да направи силен турнир. Светлините на прожекторите не са върху него в момента и той трябва да направи всичко възможно, за да извлече максимума от надпреварата. Един четвъртфинал не звучи невъзможно за качествата на Зверев.
Рубльов и Беретини имаха доста коварни съперници и не успяха да разкрият пълния си потенциал при мачовете си на Western & Southern Open. Липсата на ритъм се оказа фатална за тях, но те притежават достатъчно опит на турнирите от Шлема във формат 3 от 5 въпреки крехката си възраст и знаят какво трябва да направят, за да спечелят подобни мачове. Изключвам ранно отпадане при двамата и дори им предричам преминаване във втората седмица на надпреварата.
Със сигурност ни очаква един изключително интересен втори за годината турнир от Големия Шлем. За първи път от 2001 година няма да видим Федерер или Надал в основната схема, което прави автоматично Джокович фаворит за спечелването му, но особените условия, младите и настървени момчета, готови да сграбчат своя шанс, както и липсата на публика, биха могли да направят турнира непредвидим и вълнуващ.
Мастърсът преди него ни начерта някои контури, по които да се водим, но Мейджърите са съвсем друга надпревара и можем да очакваме абсолютно всичко, а изненадите са съвсем нормален елемент от цялата обстановка в този формат.
Няколко тенисисти, сред които и Джокович, споделиха, че настилката е с 20-30 % по-бърза от миналата година, което е в полза на тенисистите със силни начални удари и играчи като Опелка, Иснър и Раонич биха могли да хвърлят някоя „бомба“ и да „отстрелят“ фаворитите.
В крайна сметка, важното е турнирът да се проведе, тенисистите да останат здрави, а феновете на играта да бъдат доволни от нивото на тенис, което ще им предложат едни от най-елитните спортисти на нашето съвремие.
